Да остава действащ парламент, независимо от падането на едно или друго правителство и най-вече той да продължи работата си и контрола върху кабинета до избора на нов състав е идея, която заедно със премахването на статута на служебното правителство, периодично се върти в публичното пространство. Особено актуална става напоследък, когато следизборната ситуация в страната остава патова, не могат да се съставят правителства, парламентът трябва да се разпусне и се върви към следващите избори.
Невъзможността да се приемат ключови закони, и в не малка степен, да не могат да се координират и контролират решенията на правителството, води до тежки финансови последици, блокира се усвояването на милиарди по линия на Евросъюза.
Ще отбележим само че в могъщата икономически Италия, където правителствените кризи са често явление, парламентът си работи - нещо повече, дори след избори при ясен вече премиер, старият продължава да функционира още месец, за да може плавно да се прехвърлят отговорностите и продължат добрите практики от предишното управление. В резултат Италия получи втори транш от многомилиардната помощ по Плана за възстановяване и развитие, а нашата страна е отрязана и няма шанс да получи пари до края на годината. Няма възможност да получим и от полагащите ни се кредити със символична лихва, нито още субсидии и други пари от полагащите ни се до 2029 година близо 30 милиарда евро.
Е, трябва ли да се учудваме, че у нас инфлацията е най-висока, компенсациите се топят, преди още да бъдат получени, а цените на храните от първа необходимост скачат двойно.
От последните условия за съставяне на правителство, които предлагат от “Демократична България”, се разбира, че те са свързани също с конституционни промени, предимно в контрола и орязването на правомощията на главния прокурор.
Кое всъщност е по-важно и трябва ли тези искания да се превърнат в разменна монета, за да не се задълбочи икономическата криза и хората да оцелеят през зимата.!?..
Въпросът е с ясен отговор в полза на обществеността, но той вече е в ръцете на политиците, За съжаление, зад прикриващата се зад съдебни реформи партийка, доминирана от “прокопита”, наднича небезизвестният Разградски медийно-олигархичен кръг. Той не се интересува какво иска обществото, а единствено защитава своите икономически интереси, за които трябва ненаказуемост, гарантирана от техни хора по върховете на съдебната власт.
Не случайно още по време на провалилия се редовен кабинет, те поискаха Бойко Рашков да оглави КПКОНПИ. И направиха така, че компрометирана фигура като неговата да седне на депутатските банки, с което започнаха да торпилират възможността за съставяне на редовен кабинет.
Не трябва да пропускаме и сегашната пушилка, която се вдига покрай отношението към войната в Украйна. Естествената ни подкрепа за тази страна, най-малко поради членството ни в НАТО и в частност заради спирането на газа и обявяването ни от Русия за вражеска страна, започна да се заменя със създаващи излишно напрежение протяжни дебати дали да бъде допусната руската посленичка в парламента и да има ли приветствие от страна на украинския президент при откриването на новия парламент. Това си е чисто губене на време, контрапродуктивно е и не трябва да се съмняваме, че се провокира от сили, които не искат да има стабилност в страната ни.
Проблем е, че след първоначалното предложение на спечелилите изборите за съставяне на кризисно правителство, гарантирано с отдръпването на спорни лидери, отново се спусна затъмнение с мътилката на обвинения и нито дума за възможността за дебат и обединение около общи спасителни програми. Политическото форсмажорно имиджово оцеляване на партийния елит на загубилите изборите се превърна в тяхна фиксидея. Гарнирана, разбира се, с откровено демагогското оправдание, че съпартийците “няма да ни простят”, ако изневерим на принципите си и вместо да воюваме, се съюзим с тези, които до вчера обвинявахме за всички беди в страната. Няма да коментираме несъстоятелността на тази опорка. Не само защото веднъж вече се случи такъв съюз по време на последната четворна управляваща коалиция. А и защото сме наблюдавали такива “съглашателства” не веднъж в годините на прехода. И би следвало тази опорка да бъде хвърлена в миналото най-малко заради угрозата от тежки житейски беди. Те изискват егото да се надскочи.
Но в момента няма яснота и все по-трудно може да се прогнозира какво ще се случи - най-вече ще има ли обединение за жизненено необходимите закони, които парламентът незабавно трябва да приеме. Това може да включва и промени в конституцията, ако те са възможни от това народно събрание. За да може то да продължи да функционира и да се приема всичко, което е в полза на хората. Затова избраниците на народа нека побързат не само да седнат на банките в пленарната зала, а да седнат и на масата на преговорите и се обединят около всичко, което е приоритетно за тези които са ги избрали.
