Хитри свраки вдясно

Само седмица след като пет партии ­ „Демократи за силна България”, Движение „България на гражданите”, Зелените, Народна партия "Свобода и достойнство" и „Синьо единство”, обявиха четири стъпки за излизане от кризата и се създаде впечатлението, че те ще създадат десен блок (по думите на Радан Кънев) за общо явяване на бъдещи избори, става ясно, че това е поредният блъф.

Истинската цел на повечето от неформалните им лидери е привличане на протестиращи и прецакване на другите партии от т.нар. проект за обединение. Фактът, че вратите за привличане на други партии от десницата бяха хлопнати от Кънев еднолично, беше достатъчен, за да изплува сянката на Командира като диригент на предложеното обединение. Не след дълго се появиха и другите стари муцуни. Маневрите им в сянка показват единствено, че те

отдавна са се самозабравили и техните ведомствени лидери

изглеждат обречени. И намеренията им да изградят нормално демократично общество ще си останат само на думи. Защото тази нормалност няма нищо общо с онази „нормалност“, за която пледираше по-известната като Мадам Йес бивша еврокомисарка Меглена Кунева, нито пък с нейното предложение за минаването на някои партии през „санитарен“ период на пречистване. Наистина голям тъпегьозлък се изисква, за да говориш така за хора, с които си била в едно правителство по време на управлението на тройната коалиция.... Странно е също след 23 години преход тези, които щастливо се разминаха с лустрацията, да намекват за възможно ново политическо дискриминиране.

Но защо ли се учудваме,

те добре съзнават, че в подобно говорене и действия е шансът за тяхното оцеляване

Кунева, Иван Костов, Надежда Нейнски и останалите стари муцуни, бабуващи над проекта нова десница, няма как да родят нещо ново. Те нямат сетива да осмислят какво точно искат протестиращите.

Особено интересно е отношението към настанилата се на техните места в парламента ГЕРБ. Бившата еврокомисарка изобщо не изключва такова сътрудничество. Но не смее да го каже на висок глас, за да не получи поредния удар, който да я изхвърли окончателно от политическия живот. „Свобода и достойнство“ няма да ги коментираме. Те се родиха с герберска намеса, сърбаха им попарата на изборите, сега очакват да бъдат използвани като мост за бъдещо сътрудничество на новия десен блок със затъващата бивша управляваща партия.

Дори декларацията на новия ДСБ лидер, че няма да робуват на герберите, е твърде съмнителна. Всички помним как Командира първи хукна да носи цветя и бонбони в една болница с тайната мисъл да получи място на трапезата на властта. Помним също и негови тайни срещи при днес преследвания от прокуратурата бивш вътрешен министър за получаване на необявени досега индулгенции. Костов е доказал през годините, че може да говори едно, а да върши точно обратното.

В тази връзка никак не ни учуди новината, че един от водещите политици в ДСБ о.з. Ген. Атанас Атанасов, бивш шеф на НСС по време на синьото правителство, е

държал вкъщи противозаконно картончета от ДС на известни политици.

Точно тяхното правителство скри мнозина агенти, включително и това на тогавашния лидер на БСП.

В момента публично никой не иска да се качи на потъващия кораб, но си имат едно наум. Истината е, че и тази им двойнственост може да се преглътне. Това, което фатално обрича десния им проект обаче, е лицемерието помежду им. То бе изразено най-точно от Кунева, която определи за евентуалното бъдещо съюзяване витиеватия правен термин „бъдещо несигурно условие“. Тоест казано в прав текст ­ ако минем без вас, ще е най-добре. Подобно бе самочувствието є веднага след президентските избори, когато нейното формирование получи половин милион гласа. Днес, когато партията є е извън парламента, играта е друга. Но ако готвената от тях „гражданска платформа“ бъде

припозната от протестиращите, всички останали ще бъдат забравени

Накрая нека кажем още нещо по повод на „санитарните“ намерения на г-жа Кунева. В зората на демокрацията, по време на Великото народно събрание, по спомените на негови депутати, Меглена Кунева се появява като представител на Комитета за правата на човека. Става дума за същия комитет, създаден в края на тоталитарния режим, за да може да се неутрализират вече действащите дисидентски организации и най-вече пред остро реагиращата международна общност да се представи възродителният процес като едно хуманно дело. В този комитет са небезизвестните комунистически функционери Константин Телалов и Велко Вълканов. Кунева е представена на специално сформираната парламентарна комисия, (която трябва да посети Кърджали и разследва на място демонстрациите) като човек, вещ по въпросите за защита на човешките права. Един от първите, които разкриват каква е ролята є и кой стои зад нея, е друг ексвелик депутат ­ Румен Воденичаров (по това време член на СДС). Той казал следното за комитета „Телалов”: „Креатура на ЦК на БКП, де факто се ръководи от Държавна сигурност”. Той първи разкрива чия снаха е Кунева, (която вече крие тази фамилия) и допълва:

„Едно от новите дарования на партията, която скоро ще стане първа демократка.”

Велко Вълканов пък представя Кунева във в. „Дума“ така: „Спомням си, че Кунева тогава бе определена като "наше момиче" ­ знаеше се, че е снаха на изтъкнатия партиен ръководител Иван Пръмов ­ човек със сериозен принос към изграждането на нашето селско стопанство. Авторитетът на Пръмов се прехвърляше автоматически и върху неговата снаха. Тя се държеше скромно, сдържано и по този начин укрепваше предварително установеното към нея добро отношение. Такова отношение към нея имах и аз.”

След такива подробности някак си твърде смело е точно Мадам Йес да иска да вкарва в санитарен карцер партиите, които я направиха известна по време на тяхното управление, а още по-опасно е днес да се надяваш, че ще може да поведеш десницата. И това да се приема за „нормално“ от страна на други десни лидери.

Но както е казал народът: „Хитрата сврака с двата крака.”