Намърдване вдясно

Това че пет невлезли в парламента партии набързо се обявиха за официалните представители на десницата и дори поставиха условия на СДС за евентуалните им съвместни действия само засилва съмненията, че реваншът се търси за чужда сметка. Тези, които трябва да я платят и да осигурят места на отхвърлената десница в следващия парламент, са протестиращите и в не малка степен разочарованите от ГЕРБ избиратели. Играта включва и зле прикрит зад демагогски фрази за общи политики и идеи механичен сбор от гласовете на симпатизантите им по подобие на провалилата се Синя коалиция, който според социологични проучвания гарантира влизането на „реформаторската” върхушка в свещената сграда. Това че народното им представителство може да бъде минимално и от него да не зависи абсолютно нищо, както бе в предишния парламент, малко интересува тези, които сега редят пъзела. На тях, разбира се, и през ум не им минава, че може да не държат златното ключе и дори пак да не влязат в НС. Защото

протестът е изаради неосъществения и превърнал се в криминален преход

за който десницата има немалка вина. Фалстартът от условия и забрани кой да участва, с който стартира блокът от “Движение България на гражданите”, ДСБ, “Синьо Единство”, “Свобода и достойнство” и “Зелените”, допълнително кара всички отсега да търсят как да замажат грешките, а това отнема енергия и показва най-вече на желаещите промяна, че старите влъхви се канят отново да ги преметнат, този път чрез своите протежета. Новият лидер на СДС Божидар Лукарски не случайно каза, че Реформаторският блок не е нещо, в което трябва да се кандидатства, за да се влезе. От друга страна той раздразни партийните фенове на Меглена Кунева с изявлението си, че тя не е подходящото лице на ДБГ. Отсега е ясно, че дори да се съберат всички десни партии в нещо като нов Съюз на демократичните сили, вътрешнопартийните интрижки ще съпътстват функционирането му, когато дойде време да се редят листите,

страстите ще се разгорят, което неизбежно ще доведе до разрив

както се случи в уж сигурната предизборна коалиция между ДСБ и „Синьо единство”

И това не е всичко. Няма сега да се занимаваме с тоталните различия, които съществуват в десницата не само по отношение на ГЕРБ, но и за горещи теми, свързани с ядрената енергетика и шистовия газ. И едното, и друго са достатъчно щекотливи, за да предизвикат брожения. По-интересно в момента е друго – защо те не искат да обсъдят своите предложения за промени в Изборния кодекс на сбирките в парламента, нищо че те се водят от червената депутатка Мая Манолова. Твърденията им, че в обсъжданията участвали “маргинали с недемократични предложения”, не са продуктивни, макар че наблюденията им за участниците може и да са верни. Няма по подходящо място от парламента, където да се обсъжда който и да е било закон. Ще отбележим, че предложенията на десницата за изборни промени са наложителни. Актуалният регистър на избирателите е нужен, за да се изчистят мъртвите души от списъците за гласуване. Засилването на мажоритарния елемент в партийните листи с въвеждането на преференции, както и да се намали броят на подписите за участие на независими кандидати в парламентарни избори, е нещо, което неведнъж се е обсъждало, но под натиска на партийната върхушка се е отхвърляло.

Преброяването на гласовете на изборите в специално създадени общински преброителни центрове също е добро предложение. Намесването на държавния глава като човек, който трябва

да парафираназначениетона новата изборна администрация

обаче не е добро решение в момента. Причината е в пристрастността на президента, която всекидневно се доказва от неговите непремерени изказвания. Адресирането на предложенията на Реформаторския блок до „Дондуков” 2 само издава наличието на зависимости и възможности за бъдещо манипулиране на процесите вдясно от страна на стоящи в сянка кукловоди. И това някак си помрачава иначе добрия замисъл за търсене на единение вдясно.

Няма яснота също и как реформаторите ще надмогнат сенките на Иван Костов, Надежда Нейнски и Меглена Кунева. Очевидно засега е раздразнението на Радан Кънев, новият лидер на ДСБ, щом чуе иначе съвсем логичния въпрос не е ли подставено лице на Командира. Дразнещо е и

натрапчивото желание на провалилата се на два пъти в избори бивша еврокомисарка

да сипе мантри по всички въпроси, вместо най-после да признае провала си и да напусне политическата сцена. Забележително е, че всички те горят от голямо желание час по-скоро кабинетът да подаде оставка, откликвайки на желанието и на протестиращите, но пропускат нещо, с което са напълно наясно – че законният път наистина са изборите, но те са твърде далече. Излиза, че заради хипотетичен реванш, те са готови да пренебрегнат не само решението на Конституционния съд, който обяви изборите за законни, но и общоприетите от демократичния свят правила за цикличност на управлението.

Е, как избирателите да повярват в това уж ново, но носещо белезите на прибързан инженерингов продукт формирование, което дори има намерението до бъдещите избори да се превърне в нова формация. Самозаблудата на започналите вече процеса на обединение е толкова голяма, че тя няма начин да не плаши и отблъсква СДС. Лидерът Лукарски всъщност е доста предпазлив и вътрешно не гори от желание за обединение. Не само заради претенциите им кой да води бащина дружина, не само заради това, че синият лъв е марка и има значение, но преди всичко заради

доказалите се като професионални отцепници водещи фигури в тези партии

Факт е, че едни промени в Изборния кодекс могат да бъдат приети бързо, но смяната на няколко правителства в рамките на половин година няма начин да не предизвика съмнения, че предхождащите изборите служебни кабинети са в полза на определени икономически среди, които се прикриват зад протестите и целта им е не само замитане на следи, но и оправяне на чужд гръб на собствените им бакии, за които тези, които са на улицата, дори не подозират.

В заключение ще кажем, че в желанието си да се настани на освобождаващата се от бившите управляващи дясна ниша, новоизлюпената десница в крайна сметка ще изглежда точно като онзи пияница, който чука по електрически стълб, а до него се приближава Цветан Цветанов и със строг глас го пита:

"Какво правиш?"

Пияницата му отговаря:

"Чукам на жена ми да ми отвори."

Цветанов поглежда нагоре и казва:

"Свети, ама защо не отваря!?!"