Излишното надхитряне

Нито президентът Росен Плевнелиев, нито бившите управляващи ще станат по-мили на протестиращите с ежедневните си опити за флирт с тях, като сеят интриги в политическото пространство. И офшорките, и онова тефтерче показват друго – че тактиката „крадецът вика дръжте крадеца” е неуместна. Няма как да се върне доверието, защото нямало нищо незаконно парите да минават през островни държави или пък като човек с твърде много отговорности да си пропуснал какви са ги вършили от най-близкото ти обкръжение. Оправданията само засилват съмненията за нередности на гърба на данъкоплатците.

Сметките на подклаждащите напрежението ще излязат криви

Затова най-добре е да се вслушат във всички разумни предложения и най-вече да изпълнят конституционните си задължения: държавният глава да се държи като обединител на нацията, а ГЕРБ да се върне в парламента.

Вивиан Рединг, зам.-председател на Европейската комисия, отговарящ за правосъдието и основните права на гражданите, която пристига в страната ни, заяви, че при срещата си с президента Плевнелиев ще поиска от него да потърси политическо съгласие в името на България:

“Ще го помоля да направи всичко, което е в неговите възможности, и да призове за политическа стабилност и за национално съгласие между политическите партии”, заяви еврокомисарят в интервю за БНР.

За същото призоваха и от Европейската народна партия нееднократно.

Изводът е, че в Европа не вярват на привидностите

Няма как да се изявява готовност за преговори, но до преговори да не се стига. Всъщност видно е и друго - че бавенето на топката не е полезно за тези, които си мислят да ловят риба в мътна вода. Няма да припомняме защо избухнаха февруарските протести, нито пък как служебният кабинет си затвори очите за шуробаджанащината в енергетиката, направи се на умряла лисица за бюлетините в Костинброд, а премиерът му се самопредложи и самоназначи за посланик.

Няма да коментираме и двойния стандарт в изявленията и постъпките им. Но няма начин да не ги попитаме защо след дежурните изявления за трагедията, която от седмица се разиграва в рудник „Ораново”, те не проявяват съпричастност. Вместо това си личи как очакват други да понесат отговорността.

Бягането от горещия картоф е обидно за всички миньори

То на практика означава, че застават на страната на концесионера, който първо дълго време не се появи, след това показа истинското лице на криминалния преход, от който днес Плевнелиев и елитът на ГЕРБ искат да се дистанцират. А ако някой трябва да протестира, това са  миньорите. Те веднъж дадоха заявка, че няма да допуснат да им се спира производството заради договорите за скъп ток, облагодетелстващ приятелски кръгове. Много е интересно ако сега миньорите се вдигнат на протест, както се заканиха, колко бързо ще получат подкрепата от тези, които си мислят, че проблемът ще е само на сега управляващите. Точно в такива трагични за страната ни моменти се вижда, че

политическото лицемерие няма как да прикрие единственото желание

на сегашната опозиция – да се намърда отново във властта. При това ако може това да стане с незабавни избори. За желанията им обаче няма чуваемост от управляващите. Напротив, те готвят нов план, с който да продължат реформите. Той се очаква да бъде обсъден другата седмица и да бъде приет в пленарната зала още преди ваканцията на депутатите. Планът е в три посоки - ускоряване на икономическото развитие на страната, повишаване на социалната справедливост, както и укрепване на държавността и демокрацията. Според първи сведения той трябва да се осъществи за шест месеца или една година. Освен това управляващите започват консултации с неправителствени организации и синдикатите за приоритетите, които правителството ще защитава при договарянето на европейските фондове за периода 2014-2020 г. Причината е, че преговорите с Брюксел трябва да приключат до края на годината. Бившите управляващи не са подготвили документи в секторите здравеопазване, образование, електронно правителство, облекчаване на бизнес климата.

Възможна е загуба на средства, защото рисковите проекти

са на стойност 272 млн. евро. Обсъждане на проблемите с европарите се подготвя и за този петък по време на парламентарния контрол.

Глупаво би било, когато става въпрос за мерки срещу кризата и за усвояване на евросредства, това да става без ГЕРБ. В момента бившите управляващи стоят на позицията, че влизането в свещената сграда може да стане единствено когато започне обсъждането на промени на Избирателния кодекс и насрочването на дата за следващите избори. Смирението, което гали слуха и към което те често призовават, може да се осъществи обаче не само на думи. Това става само ако има диалог. В момента има излишно надхитряне. Новият план на управляващите за подобряването на живота на хората, както и мерките им за усвояването на европарите са предизвикателство към ГЕРБ. Бойкотирането на тези инициативи ще им носи допълнителни негативи. Те могат да бъдат избегнати единствено с участието им в конструктивен дебат в пленарната зала. Измамно е да си мислят, че времето работи за тях. И че скоро ще се върнат във властта. Сега е моментът да се постигне съгласието по определени теми, както публично искат от ГЕРБ.

Популизмът им бе изконсумиран по време на управлението им

Продължаването по инерция в тази посока и търсенето на дивиденти от него винаги ще предизвиква негативна реакция не само от страна на интернет поколението, но и от тези, които се наложи да мизерстват или загубиха бизнеса си.

Не може да пропуснем и факта, че  държавният глава и бившите управляващи напоследък се опитват да омаловажат разследванията на прокуратурата, които предизвикват широк обществен отзвук. Обяснимо е, когато президентът малко гузно заявява, че очаква атаки срещу него. Но той едва ли познава спецификата на работата на магистратите, че така смело й размаха пръст, като сравни фактите около тефтерчето със съобщените от бившия вътрешен министър СРС-та в пленарната зала. Очевидно е, че властта заслепява и кара хора като него да се чувстват недосегаеми. Разликата между двата случая е очевидна дори само заради последвалите оставки след оповестяването на данни от тефтерчето. Увисна и поучителното размахване на пръст от страна на Плевнелиев към политиците. Той отдавна го прави, но това не е в негова полза. Опасното в случая е, че с едностранчивите си позиции държавният глава се опитва да клати съдебната власт, което е поредното доказателство за неговото неумение да оцени и подкрепи ставащите в нея промени. Защото борбата с порочните практики на криминалния преход не е „стани, за да седна аз”, изразяващо се в обслужване на определени интереси, а единствено в служенето на ползу роду.