Към масата за преговори

Завръщането на ГЕРБ в парламента е добър знак за следващата стъпка – водещите политически партии и представители на протестиращите да седнат в някоя от двете просторни зали на втория етаж в Народното събрание и да обсъдят „националните приоритети”, както дипломатично се изрази соцлидерът на БСП Сергей Станишев. И ако всички решат, че най-важният от тях е предсрочни избори, то би трябвало да приемат ясен график за това какво трябва да свърши правителството преди това и най-вече какви ще са отговорностите на всички, за да спре срутването на държавността. Вярно е, че според прогнозите страната ни навлиза в период на нестабилност и честата смяна на правителства ще е нещо обичайно. 

Очертаващата се и в бъдеще патова ситуация 

обаче не означава, че не може да се стигне до разбирателство. Напротив, точно в такива моменти ще проличи дали политиците са на нужната висота, или някои от тях ще продължат с евтиния популизъм. Например някак неуместно е бившите управляващи да настояват парламентът да няма ваканция, след като близо два месеца отсъстваха от пленарната зала. От друга страна, фактът на тяхното завръщане в пленарната зала не бива да се подценява или пък да се гледа с пренебрежение. Участието им в дебата за актуализирането на бюджета показа, че те могат да се държат като опозиция, каквато роля им е отредена в този парламент. И когато соцлидерът казва, че правителството работи за социално слабите, за бедните и тези, които искат да имат работа, да видят държавност, социална България, най-сетне справедливост и наказание на крадците, той сигурно е наясно, че противопоставянето не е полезно за никой от тези, които се намират в парламента. Видно е, че всички губят и улицата не спира да се бунтува. Това означава, че въпросът кой ще направи следващата стъпка не се свежда само до това

 кой на кого знае телефона

и кой крои тайно планове да е следващият еврокомисар. Въпросът е как ще се съчетаят исканията на разбунтувалите се можещи с необходимостта от реална грижа към социално слабите. Грижата за насъщния не може да увисне, ако тези, които могат да помогнат с труда си, останат нечути.

Не бива да се забравя, че политиците и протестиращите не са сами на този терен. Изскочилите скелети от гардероба на предишното управление под формата на онова тефтерче и ясният знак от страна на главния прокурор, че институцията му няма да стои и да наблюдава безучастно как се ерозира държавността, би следвало да охладят всички реваншистки амбиции  – не само на опозицията, но и на управляващите.

От друга страна, и опозицията, и протестиращите трябва да не пропускат покрай ушите си решението на Конституционния съд, който обяви изборите за законни. Те трябва да са наясно, че

спазването на правилата на демокрацията

е най-доброто решение. Времето от четири години е достатъчен период, в който може да се появи влиятелна политическа сила, която да представлява интересите на протестиращите. А и десните, които останаха отвън, да могат да преосмислят поведението си и да се реорганизират така, че да бъдат припознати от избирателите. Все пак не бива да се забравя, че през 1997 г., когато пак имаше протести, те получиха 2 223 714 гласа и имаха пълно мнозинство. Няма да припомняме защо днес те са извън парламента не за друго, а защото имат своя шанс. Само че

днешният римейк на скандиранията „червени боклуци”

зад който стои точно ненамерилата място в парламента десница, не е добър знак, че могат да вървят напред. Напротив, отсега се вижда, че разединяването им е неизбежно както между тях самите, така и по отношение на протестиращите. Ако си мислят, че крушата ще падне сама и те ще се превърнат във водеща политическа сила в следващия парламент, дълбоко се лъжат. Това, което най-много може да се случи, е просто да се намърдат с малка парламентарна група в парламента, както го направи разпадналата впоследствие Синя коалиция. Такава цел няма как да привлече избирателите.

Колкото до бившите управляващи от ГЕРБ, те трябва да скъсат решително с циркаджилъци

от сорта не сме в парламента, защото очакваме да ни провокират да се сбием или пък да заплашват, че може отново да напуснат пленарната зала. Олекването на бившите управляващи, съчетано със стряскащи избирателя новини за техни афери със сигурност ще направи химерични амбициите им да си върнат властта.

Накрая няма да пропуснем да отбележим, че времето за игра на котка и мишка изтича. Всъщност, всички се страхуват да не ги полазят белите мишки на протеста точно като в онзи виц:

Върви си един лекар в лудницата и среща един пациент, който пищи и вика:

- Ааааа! Махай ги, махай гиииии!!!

Лекарят пита:

- Какво ви има?

Лудият казва:

- Докторе, мисля, че имам бели мишки по тялото! Аааа!-продължава да пищи и да маха ръце, сякаш гони мишките.

Изведнъж докторът на свой ред запищява:

- Аааааааа, не ги бутай към мен твоите мишки, не ги бутай към мен!