Общо показвания

петък, 26 юли 2013 г.

Стъпка към помирението

Очаквано завръщането на депутатите от ГЕРБ в пленарната зала на Народното събрание бе съпътствано с надуване на мускули от тяхна страна. Рефренът „окървавихте протеста, сега искате да откраднете един милиард, затова си идете с мир” очевидно беше водеща позиция на бившите управляващи през последните дни. Проблемът е, че популизмът им нямаше как да мине нито в парламента, нито още по-малко да се превърне в лозунг на протестиращите. Не може да се приеме и като оправдание за отсъствието им от парламента досега.

Добрата новина е, че най-важната институция в държавата вече работи и това вдъхва известен оптимизъм, че проблемите могат да бъдат решени чрез диалог. Следващите дни ще покажат дали от ГЕРБ са осъзнали, че това е единственият верен път, който позволява демокрацията. Заявеното от тях намерение да влязат в пленарната зала и когато се обсъжда дали да има ваканция, за да защитят позицията си да няма, за да може да започне незабавно обсъждане на исканите от гражданите промени в Изборния кодекс, показва, че бившите управляващи са готови да изпълнят задълженията си на опозиция, както повелява конституцията, и ще приключат с неприемливото и от Европа поведение на бойкот. Разбира се, че връщането на ГЕРБ никак не е случайно. Новите управляващи още преди дни отправиха критики към тях, че сегашната актуализация на бюджета се налага заради това, че по време на своето управление те са правили непредвидени разходи и източването на фискалния резерв е само върхът на айсберга. Ако бяха останали навън, герберите нямаше да имат пряка възможност за защита. От дебата стана ясно, че дупката, оставена от ГЕРБ, е 8 милиарда лева:
„Колко дълг емитирахте за три години и няколко месеца управление?”, попита лидерът на ДПС Лютви Местан и отговори: „Над 4 млрд. лв. плюс близо 4 млрд. лв. фискален резерв. Осем млрд. лв. струва на българските граждани три години и шест месеца управление на ГЕРБ!”
Затова и управляващите призоваха ГЕРБ да не се опитват да драматизират и най-вече да спекулират с цифрите, така че да предизвикат гнева на гражданите. Добре би било, вместо да се търси непрекъснато кой е крив и кой е прав, опозицията да се опита да оцени разчета на харченето на новия заем, тъй като той ще отиде не само за разплащания с бизнеса и за социални плащания, но и за покриване на дългове, оставени от бившия кабинет, като например заема, лимитиран през февруари, чиито плащания по лихвите започват от този август.
В тази връзка и финансовият министър Петър Чобанов поясни, че актуализация на бюджета се прави, за да може държавата да се превърне в предвидлив партньор на бизнеса, като се подобри оценката на разполагаемите ресурси, и след като има реална основа, парите да се насочат към конкретни цели. Един от най-важните резултати ще е подобряването на икономическата среда.
Ще пропуснем нападките, които - в опит да защитят харчовете си - предприеха депутатите от ГЕРБ. Още от предварителните изявления на техни представители беше ясно, че до разбирателство между опозиция и управляващи няма да се стигне. И в крайна сметка ще гласуват против актуализацията. По-същественото е как оттук нататък ще продължи диалогът по отношение на продължителността на този парламент и съответно на правителството. Позицията на ГЕРБ става все по-ясна – избори през октомври и незабавно започване на работа по промените в Изборния кодекс. Това бързане на ГЕРБ също си има обяснение. То е свързано с
онова тефтерче, което недвусмислено показа порочния начин на тяхното управлениеизразяващ се с рекетирането и репресирането на неудобни лица и държането на други под контрол. Сигурно е, че предстоящите разкрития ще дискредитират допълнително бившите управляващи. Единствено замитането на следите, както бе направено по времето на служебния кабинет, може да даде шанс на ГЕРБ да не загуби катастрофално едни нови избори.
Напълно е възможно това да е и една от причините сегашните управляващи да не бързат с изборите. Те смятат, че избори най-рано може да се направят през май следващата година. Според някои дори трябвало мандатът да бъде изкаран докрай.
Не без значение е каква ще е ролята в този процес на водещите политически лидери и държавния глава. Естествено е погледът на всички да е насочен към исканията на протестиращите. Битката за получаването на тяхната подкрепа обаче по всичко личи, че е с популистка цел. И от четирите партии знаят, че на улицата им нямат доверие. Не случайно протестиращите шестват покрай всички централи на парламентарно представените партии. Затова от самите лидери зависи дали
ще съумеят да преодолеят враждебността, за да може да намерят общ език с протестиращите,
когато става дума за бъдещото тяхно парламентарно представителствоУправляващите не подценяват и ролята на държавния глава. Те го призовават да не бъде страна и да не защитава конкретни интереси, а да встъпи в ролята си на медиатор, каквато му се отрежда по конституция. Според тях държавният глава, който по време на предишното управление е ръкопляскал на лидери, които днес се опитва да неглижира, би трябвало да бъде по-премерен в изказванията си. Ръката, която му подават управляващите, си има цена. И тя е президентът да бъде на висотата на поста, който заема.
Всъщност в момента, в който ГЕРБ седне на масата на преговорите, а те вече дадоха знак, че са готови с връщането си в парламента, ролята на президента ще има само представителност и той просто ще трябва да остави
политическите лидери да решат в парламента как да бъдат успокоени протестиращитеАко те продължат разбирателството, на държавния глава ще му е много трудно, дори невъзможно да прокара по време на следващото служебно правителство корпоративните интереси, които предизвикват негативна реакция на обществото срещу него. Заплахата от импийчмънт не е преминала. Напротив, когато започнат преговорите за дата на изборите, може да се обсъжда те да бъдат три в едно, тоест освен евроизбори и  парламентарни избори да има и избори за нов президент.
  1. Но нека не избързваме. Връщането на ГЕРБ в парламента бе оценено от управляващите. Но това е само първата стъпка. От следващите ще зависи дали страната ни ще тръгне към връщане на нормалния политически живот, или ще продължи безсмисленото надхитряне и предизвикване на нови граждански протести.