Още по време на февруарските протести трябваше да им светне на тези, които сдадоха властта, че правилният път е спазването на правилата на демокрацията. Опитът им да ги подменят заради лични и партийни изгоди изби в застрашителни форми след съставянето на последното правителство и стресна дори лидерите на Европа. Те тутакси посочиха верния път. И на тези, които напуснаха парламента и безуспешно се опитаха да яхнат протестите, не им остава нищо друго, освен да потърсят начин да седнат на масата на преговорите. За да може всички заедно да се разберат как да продължат, така че народът да спре да се буни.
Добре е, че от няколко дни лидери на парламентарно представените партии започнаха публично да декларират, че Народното събрание е мястото, където може да бъде постигнат консенсус. Дори само заради надписа на фасадата му „Съединението прави силата”.
Първата стъпка може да бъде направена
още на председателския съвет в парламента тази сряда. Важното е да се демонстрира добра воля от всички. Не случайно един от зам.-председателите на Народното събрание заяви, че съдбата на един парламент не зависи от съдбата на едно правителство или премиер. И че в рамките на един парламент може да има повече от едно правителство.
Това, че свещената сграда е правилното място, се разбра и от неумелите опити на държавния глава да бъде арбитър между политиците и протестиращите. Безпомощността му не само че стана очевидна, но с пристрастието си към определени кръгове и с излезлите наяве връзки с офшорни фирми той създаде допълнително напрежение. И то тепърва ще трябва да се компенсира. Затова Плевнелиев не е нужен на помирителните срещи между водещите политически партии. Те имат достатъчно механизми на взаимодействие, за да решат как точно да се излезе от кризата. А варианти има. Първият, за който има вече податки, е
ново правителство в рамките на този парламент
И то да е продукт на водещите партии, да има определен мандат, примерно една година, след което да се отиде на избори. Но ако то си върши работата и не създава напрежение сред обществеността, защо да не остане през целия четиригодишен мандат на парламента...
В момента напрежението между управляващи и опозиция е твърде високо и добре би било да не се чертаят дългосрочни планове. Но малките стъпки на сближаване са задължителни. И най-важната от тях е връщането на ГЕРБ в парламента. Факт е, че от тяхна страна има желание за компромис, за да се седне на масата на преговорите и да се постигне съгласие по най-важните национални приоритети. Доколко това е осъществимо, ще стане ясно в близките дни. Основен показател ще е
забравянето на езика на омразата
и търсенето на общи решения за всички справедливи искания на протестиращите.
Приемането на бюджета за следващата година, както и гласуването на законодателни промени, гарантиращи еврофинансирането, някак си се подминават от всички, които искат незабавни избори. Но без тази технология няма как да функционира държавността. Със сигурност има икономически кръгове, за които нестабилността е важна, за да оправят своите бакии. Затова на тези им намерения трябва да се даде отпор. Всички, които работят за разрухата на страната ни, не само трябва да бъдат изолирани, но и да бъдат преследвани с цялата строгост на закона. Подаването на ръка към извънпарламентарните партии, особено към тези от т.нар. реформаторски блок, също не е без значение. Те обаче също трябва да извървят своя път. Нелепо е партии от Европейската народна партия да враждуват помежду си.
Новината от бившите управляващи, че са готови да работят за развитието на коалиционна култура, показва на първо място, че те са готови да дадат своя експертен потенциал за участие в едно по-широко управление. Очевидно е, че досега
враждуващите са наясно, че спиралата на дискредитиране,
предимно с непозволени от демокрацията средства, е възможно да се повтори и потрети в следващите избори. И затова те са готови на друг политически формат на взаимодействие, добре познат в европейските практики. Това не означава, че различията между отделните партии ще спрат да съществуват. Напротив, точно те ще са корективът, който не само ще пази многопартийната демокрация, но и ще дава чрез сблъсък на идеи необходимата за напредъка на страната ни посока.
Не на последно място политиците си дават сметка, че едно от най-важните условия за успокояването на протестиращите е
промяната на изборните правила
За да може обаче това да се случи, не е достатъчно присъствието на всички заинтересовани на масата на преговорите. Преди всичко политиците трябва да оставят на заден план тънките сметки, умело прикрити зад популистки фрази. Протестиращите също трябва да са готови на отстъпки, които са изпълними в рамките на действащата конституция. Всъщност всички трябва да проумеят, че изборите бяха обявени за законни от Конституционния съд. И това, че държавният глава, както и представители на опозицията пропуснаха този факт покрай ушите си, остава за тяхна сметка. Но този пропуск няма да е добра база за предстоящите разговори.
Също така добре би било да се престане с досегашната практика на взаимни обвинения. Тази тактика, под чийто знаменател мина цялото предишно управление, показа, че не е продуктивна. Това в никакъв случай не означава, че калинките на властта трябва да останат. Напротив, тяхното отстраняване трябва да се превърне в обща цел.
Предстои да видим до каква степен ще се окаже вярно пожеланието на бившия ни премиер, че „трябва да се смирим, да преглътнем гордостта си и да вървим напред”. Само ще припомним как точно е казано в Свещеното писание:
„Гордостта предшества погибелта, а високомерието - падането. По-добре някой да е със смирен дух между кротките, отколкото да дели плячка с горделивите” (Притчи 16:18-19).
