Закономерният разпад

Валящите всекидневно заявления за напускане на ГЕРБ от бивши депутати, областни управители и ключови ръководни фигури, гарнирани вече с три техни сбирки (в Хисаря, Етрополе и Варна), вещаят нерадостно бъдеще за миналата в опозиция партия. Първоначалните искания на отцепниците лидерът на партията да отстрани станалото нарицателно имена на разследвания Цветан Цветанов е само претекст за сформирането на нов политически субект, който може да се прояви или като герберско отроче или като опонент, целящ да я прати на политическото бунище. По-вероятно е да се случи второто. В ГЕРБ авторитаризмът се е превърнал в гаранция за лично оцеляване и това, че в действителност се извършва самоунищожаване няма значение. Само лидерите не искат да видят, че ще последват съдбата на десницата, останала извън парламента.

От друга страна напускащите, освен да вземат гласове от избирателите на ГЕРБ, нямат големи шансове за нова електорална база. Протестиращите не гледат сериозно на отцепниците, не само заради натрапчивия въпрос „Къде спахте тези четири години”, но най-вече заради съмнението, че това не са личностите, които могат да са полезни с натрупания политически опит. Около имената на ексдепутатите Емил Димитров (от Етрополе), Павел Димитров (Варна), д-р Анатолий Йорданов (Ловеч), Иван Петров (Хасково) както и на някои бивши областни управители витаят обвързаности, които трудно ще накарат избирателите в тези градове да ги припознаят като свои. Това, което е положително в исканията на отцепниците, е, че те на практика показват как благодарение на Цветанов  

партията се е превърнала в колос с глинени крака

Въпрос на време е и други да напуснат. През целия четиригодишен период се виждаше, че в партията едни работят, а други събират овациите. Засега партийните пчелички си кротуват. Истинският разпад на ГЕРБ ще настъпи, когато те се разбунтуват срещу богопомазаните. Лидерът има шанс да спре този процес, като се освободи от провалилите се придворни функционери. Това обаче не се случва.

Вместо това се прави опит да се вдъхне нов живот в редиците, като се посочва аргумент - избирането във Варна на кмет от ГЕРБ. Но се вижда, че е пирова победа. Не само защото Иван Портних ще е градоначалник само за две години в контролиран от други местен парламент, но и защото с нежеланието си да гласуват варненци показаха, че не това е човекът, който трябва да замени скандално провалилия се Кирил Йорданов. И това ще се види на следващите избори.


ГЕРБ има и друг сериозен проблем. И той е в

абсурдното неприсъствие на неговите 97  депутати

в Народното събрание. Тази балканска политическа фриволност няма как да се приеме в Европа. Не може да се приеме и у нас. Това че не се вижда от ръководството не ГЕРБ, не означава, че те са тези, които могат да преобърнат мача. Напротив, допълнително ще засили вътрешнопартийното напрежение, защото невлизането в пленарната зала обезсмисля призванието на депутатите. Избирателите знаят, че правилата на демокрацията трябва да се спазват. Ръководството на ГЕРБ много разчиташе да неглижира тези демократични принципи, като се възползва от уличните протести, които искаше да оглави. След като това не се случи, герберите нямат друг полезен ход, освен да се върнат в парламента и започнат да се държат като опозиция, с чийто коректив управляващите би следвало да се съобразяват, ако той е конструктивен.


Може обаче продължаващото неприсъствие на ГЕРБ в парламента да е за друго – то просто  е зле прикрит опит да се скрие липсата на капацитет за нови идеи

с които не само да се опонира на управляващото мнозинство, но те да бъдат адекватни на исканията на хората, излезли на улиците. Изобщо няма да коментираме официалния им мотив, че депутатите на ГЕРБ били обиждани, унижавани и имало опасност да се стигне до стълкновения с тези на националистическата партия и затова си спестявали присъствието в пленарната зала. Подобни наивистични аргументи показват лековатост на политическото мислене. То едва ли радва манипулаторите, които създадоха тази партия и тайно се надяват на икономически реванш чрез нея.

С решението си да обяви изборите за законни

Конституционният съд активира допълнителни центробежни сили в ГЕРБ. И със сигурност ще засили натиска в посока на връщане в парламента. Затварянето на очите и дори омаловажаването и игнорирането на това решение няма да бъде полезно, напротив  само ще ускори напускането и на други знакови гербери. А оставането на лидера само в обкръжението на Цветанов и неговите протежета няма как да бъде прието от него. Въпрос на време е той да осъзнае, че ще ги последва, ако не се освободи от тях.

Не на последно място разпадането на ГЕРБ е добре дошло за създаването на нова десница.

Тя, разбира се, едва ли ще се представлява от побързалите да се обявят като нейни представители пет партии от така наречения реформаторски блок (Демократи за силна България, Движение „България на гражданите”, Зелените, Народна партия "Свобода и достойнство" и „Синьо единство”).

В самата партия ГЕРБ вероятно ще се проявят и сили, които ще се опитат да забавят партийната разруха. Но това зависи единствено от възможността да спре авторитарната липса на чуваемост. Във всеки случай тези, които проектираха и създадоха ГЕРБ, са наясно, че дори да модифицират формацията с нови, склонни към диалогичност лица, това не дава гаранции, че разпадът ще спре. На всичкото отгоре големите играчи са наясно, че политическото инженерство вече се наблюдава внимателно от склонната към непримиримост улица. И всяко стъпване накриво може да се върне като бумеранг.  

Всъщност


все по отчетлив става провалът на матрицата

по която се създаваха нови формации, чиято цел бе запазването на статуквото на криминалния преход. Днешните самоунищожителни процеси не са изненада. Оказа се, че матрицата не може да роди поредното печелившо политическо менте. Всички видяха, че проектът „България на гражданите“ се провали за по-малко от година, въпреки че получените от Меглена Кунева близо половин милион гласа на последните президентски избори вдъхваха големи надежди.
Затова сегашният разпад на ГЕРБ едва ли може да се приеме като някакъв преход към създаването на нов инженерингов политически продукт. Той обаче отваря пространства за нови субекти. Опитите те да бъдат заети от протежета на изчерпани лидери като Иван Костов, Надежда Нейнски или Кунева само издават нездрава прибързаност на вече загубилите мача. Със сигурност ще видим и други формирования, пак дирижирани от стари влъхви. Но и те едва ли ще имат резултат. Просто защото идва ново поколение от талантливи млади и решителни хора, които искат да поведат страната в нова посока.