Храмът и напусналите го неверници

Едва ли неуспелият кандидат за президент Меглена Кунева си е представяла, че ще претърпи пълен крах и на парламентарните избори (като партията й „България на гражданите“ остане извън парламента), когато по време на предизборната кампания се опитваше да открие топлата вода с купешки фрази като, „ако в една църква не влизат хора, тя престава да бъде храм“ и „ако хората не вървят в политическото, политическото остава пусто“.  Тези й думи обаче днес се оказват актуални не заради демонстрираната тогава демагогия, а заради комерсиализирането им в опит да бъде създаден реформаторски десен блок по подобие на вече пратената в историята Синя коалиция. Съвсем естествено зад този проект надничат сенките на Иван Костов, Надежда Неински, Кунева и техните кукловоди. Няма как те да се скрият зад уж новите десни лица, които трябва да прикрият целта старите влъхви да се озоват отново в парламента и по възможност да седнат на масата на победителите. Като механичен сбор петте партии („Демократи за силна България”, Движение „България на гражданите”, Зелените, Народна партия "Свобода и достойнство" и „Синьо единство”) имат възможност да направят малка парламентарна група в бъдещ парламент. Но тази възможност е твърде условна, защото може да се случи точно обратното – да се превърнат в поредния балон, който да се спука и те отново да си останат извън борда на парламента. Ще припомним само как въртяха и сукаха хората на Костов и Неински  преди последните избори и накрая за малко

прокуратурата да финализира тяхната раздяла, когато Неински се оплака, че била

рекетирана с един милион лева от Командира

за участие в изборите.

Но нека видим какво обединява днес тези формации. Според така наречените нови лица, представяни като техни лидери, трябвало да се „създаде смислена, модерна, ефективна, социална, обществена среда в държавата“. И това можело да бъде постигнато с поредица от действия като например бъде променен начинът, по който се случва изборният процес, изборното законодателство, за да може да се осигурят честни избори. Второто нещо било да се промени начинът, по който функционират политическите партии, така че да има пряка връзка с гражданското общество по линия на взаимодействието и прозрачност на финансирането на партиите. На трето място трябвало да се освободи съдът, прокуратурата и службите за сигурност от контрола на политици, мафията и олигархията.  Единственото, което

прозира от това словоблудство

върху отдавна заявени от демонстрантите искания, е самозаблудата, че тези лидери са част от излезлите по улиците и че ще бъдат припознати като техни политически водачи. От това, което лидерите на петте партии изложиха като позиция този уикенд, се налага само един извод. И той е, че тези послушковци на старите влъхви, покварени от тях и доказали своята невярност с многобройните предателства, извършени не само спрямо Костов, Кунева и Неински, но и един към друг, няма как да бъдат друго, освен да са нелепи плагиати на идеите на протестиращите. Ще кажем направо, че храмът си остава храм, а това, че неверниците са били в него поради други съображения и са го напуснали, не означава, че преоблечени в овчите кожи на протеста

ще могат отново да се върнат при синия лъв.

Изобщо не се учудваме, че точно тези, които предадоха синята идея, днес поставят условия на СДС, за да ги приемат в техния нов проект. Сега сините трябвало да се покаят заради това, че разбили Костовата Синя коалиция.  Какво нахалство всъщност. И измамно самочувствие на хора, поддържащи го единствено с лицемерните хвалби един към друг в сектата, създадена по отхвърления от историята комунистически модел, позволяващ правото само на водача.

Едва ли мястото на СДС е сред тази

откровено мишкуваща група

Лошата новина за самообявилата се за реформаторска десница е, че не са сами в търсенето на реванш на гърба на протеста.  Викането на „червени боклуци“ и „кой не скача е червен“ ни напомнят единствено за онези мрачни години на синьото управление от 1997 – 2001 година, когато бяха излъгани хиляди сини привърженици, докато седящите на трапезата техни лидери грабеха заедно с червените барони народното богатство. Проблемът е, че  на техните наследници и през ум не им минава, че са пропилели шанса си още когато са последвали Костов, Неински и Кунева и са се скрили удобно под тяхното крило в очакване на своето време. Сега по същия начин се надяват протестиращите да свършат черната работа, а те да оберат овациите. В общия шум те дори не разбират, че овациите са единствено между тях самите.
Не може да пропуснем и факта, че пазарлъкът за водачеството в новото обединение вече започна. Твърдението, че те били твърде далеч от общо явяване на изборите и сега искали чрез принципите, които обявили, да поведат народа, а някъде далеч, но не по-късно от евентуалните нови избори, щели да решат за формата на участието, прикрива единствено амбициите им. А те както знаем винаги са били големи. Защото 

наглостта да си поискаш един милион уж като гаранция,  

неумолимо  поставя никак немаловажния въпрос „кой ще плати“.

 Формулата ДСБ като доброто СДС ни е отдавна известна. Тя се провали и като самостоятелен проект, и като Синя коалиция, сега на дневен ред за провал е претендиращата вече за реформаторска десница. Какво е посланието, ще стане ясно по-късно. Но това няма да има значение, както нямат значение думи, зад които не стоят добри дела. Ако по времето на синьото управление звънът на сребърниците беше умело прикрит от задкулисните маневри на неговите представители, днес стремежът към тях няма как да трогне избирателите. Не защото ситите десни лидери искат да станат още по-богати на техен гръб, а защото срамът отдавна ги е напуснал и те няма как да умият лицата си, за да влязат отново в храма.