Ялов десен проект

Любима хватка на старите политически мастодонти е да използват народния гняв и чрез неговите криле да сядат на държавната трапеза. Дори и сега, въпреки че избирателите ги изхвърлиха извън борда на парламента, апетитът им не е намалял. Без да вдигат много шум, пет партии - Демократи за силна България, Движение „България на гражданите”, Зелените, Народна партия „Свобода и достойнство” и „Синьо единство” - дадоха заявка за обединение. Те обявиха четири стъпки за излизане на страната от политическата криза, поискаха и избори през септември. Стъпването на пръсти не е за друго, а за да може да се намърдат през задния вход на мястото, което трябва да бъде взето от лицата на протеста. Като прибавим към това и механичния сбор от партийци и симпатизанти, които се очаква да гласуват за тях, сигурното в този проект е, че ще се реанимира формата Синя коалиция, който ще вкара единствено техните лидери в парламента. Но такава е целта – уж оттеглилите се Иван Костов, подалата оставка Меглена Кунева и виждащата края на мандата си като евродепутат Надежда Нейнски да се домогнат отново до свещената сграда, без да им пука, че хилядите на улицата са и заради тях. Тази всеядност не свършва с  търкането на парламентарните банки, а с докопването на ново „златно ключе”, с което да отключат съвместно с уж омразната ГЕРБ затръшнатата от народното недоволство врата към властта.

Много плосък и отвращаващ сценарий

зад който надничат онези кукловоди, заради които преходът бе обявен като криминален. Дори да забравим за миг емблематично дразнещите фигури и да разгледаме биографиите на така наречените млади десни политици (до един бивши седесари от младежката организация на съюза), ще видим, че  всички са се облажили от властта, най-вече кметска. Кариеризмът е заразата, която ги е накарала да сменят партиите като носни кърпички. Изобщо няма да цитираме имена, нито пък ще обясняваме кой на коя от вече споменатите печално известни жени е личен паж. Та някои и до днес държат дамската й чанта и я следват като паленце само и само за да останат водачи на листа. Имената ще лъснат, когато дойде време за избори. Ако  разбира се, дотогава те не се самоизядат, защото това го умеят добре.

Но нека попитаме новия лидер на ДСБ защо не протегна ръка към естествените им партньори от последните избори от Българския демократичен форум, защо не покани партията ЕНП, с която заедно воюваха срещу построяването на АЕЦ „Белене”, защо не се обърна към СДС?Най-малкото от кумова срама да покаже, че томахавките на враждата могат да бъдат заровени. Защо я няма царската партия, а присъства друга формация, която 
беше и си остава продукт на ГЕРБ.

Това не са маловажни въпроси

По-същественото обаче е как ще убедят протестиращите, че точно лидерите на тези пет партии могат да ги представляват в следващия парламент. Има и лек флирт и той се изразява с искането на претендиращите за нова дясна коалиция от 28 юни 2013 г. премиерът Орешарски да декларира пред парламента, че ще подаде оставка не по-късно от 15 юли 2013 г. Номерът е хитър, но сметката е правена без кръчмаря. Той винаги се появява, когато заговорниците си мислят, че ще се измъкнат, без да платят. Протестиращите нито ще ги припознаят, нито ще ги оставят на мира. Достатъчно е да се види огромното разминаване между езика на негодуващите и обременената от политическо кълчене и сервилност към патроните фразеология на техните протежета.

А какво да кажем за декларацията на „Синьо единство” на Надежда Нейнски, че разговорите за обединение трябва да се излъчват на живо в интернет. Защото трябвало да се преговаря „прозрачно, без сепариране, без уговорки по двойки и без предварително подготвени политически конструкции”... Какво иска да каже на всички бившата лидерка на СДС и бивш външен министър от правителството на Иван Костов.

Дали не намеква за онзи един милион

който й е бил поискан от тогавашния лидер на ДСБ като миза за участие на последните парламентарни избори... Горчивата истина е не че след като тези партии не можаха да минат бариерата и останаха извън сегашния парламент и дясномислещите български граждани не са представени в него, а че това е знак за отхвърляне. Показаният червен картон е заради това, че техните лидери са излъгали надеждите на хората, най-вече през онези четири години от 1997 до 2001 г., когато те имаха цялата власт и можеше да направят така, че да ги няма днешните бунтове. Но тогава те предпочетоха да обогатят единствено своята върхушка. По подобен начин младите наследници на онези управляващи твърдят, че ще си върнат откраднатата от герберите дясна значка. Но това е само пушилка за избирателите.

В крайна сметка така, както безпринципно сега се съюзяват помежду си, така ще се съюзят и с ГЕРБ. Разбира се, ако разберат, че могат да докопат кокала. Изпадащата в изолация ГЕРБ вече дава заявка за такава колаборация. Но едва ли избирателите ще се вържат на тези евтини игрички. Маневрите им са ялови като в онзи виц, в който попитали Радио Ереван какво ще направят така наречените десни политици за България, ако тя се намираше в пустинята. Отговорът бил: „Ще почнат да внасят пясък!”

Шегата настрана, те могат да правят каквото си искат, но не и да ни правят на глупаци.