Нови драми в СДС

С оставката си от поста заместник-председател на СДС бившият кмет на Плевен Найден Зеленогорски официално стартира кампанията на диригентите на криминалния преход за силово разрушаване на синята партия. Целта им е да бъде възстановена Синята коалиция, която доказа през последната година и половина в парламента, че е верен съюзник на БСП. Може и да не е сигурно, че Зеленогорски ще отведе от партията голям брой членове и симпатизанти (тъй като в Плевен сините от 400 са намалели на 200), но самият факт, че трябва да се стартира нова процедура по избирането на заместник-шеф на СДС, е достатъчен,

за да отклони излишно внимание и ресурс

Още миналия петък, когато депутатът Ваньо Шарков декларира във фоайето на Народното събрание, че като кандидат за лидер ще се бори за възстановяването на Синята коалиция, както и от последвалите му изказвания в Разград и Варна, стана ясно, че се сформира ясен приятелски кръг, който си има както програма максимум, така и програма минимум. Няма да се спираме на голямата им цел, но ще отбележим най-малката – тя е да не бъде допуснат СДС в следващия парламент. Тоест бумерангът, хвърлен към ДСБ с решението на сините за самостоятелно явяване на изборите, да се върне и стовари върху главата на синия лъв. Същевременно другата цел е Синята коалиция да бъде реанимирана пак с помощта на напусналите „Раковски” 134 и да бъде вкарана в следващия парламент, за да може да продължи червено-синята мъгла.

Сценарият заразбиването на СДС

има и други компоненти. Например оказа се, че над 2000 партийни членове (от общо 10 000) не са си плащали своевременно членския внос и са загубили правата за гласуване. Съгласно чл. 9 всеки партиец може да избира и да бъде избиран като кандидат на СДС за президентски, парламентарни и местни избори по реда, предвиден в този устав, да упражнява правото си на глас при работата в органите и структурите на СДС, да изказва свободно своето мнение, да получава писмени отговори на отправени от него писмени въпроси в срокове, предвидени в правилник за приложение на устава, да бъде поканен да участва лично, когато се обсъжда партийното му положение и дейност; да получава помощ от партията, когато е заплашван, преследван, злепоставян и оклеветяван за политически убеждения и действия, които не противоречат на законите на страната, на целите и принципите на партията, но и

който не плаща членски внос в продължение на шест месеца

губи всички горепосочени права. А според чл. 11, т. 3 за напуснал СДС се смята всеки, който не е плащал членски внос 12 месеца. Допълнителна интрига се появи и във факта, че свищовската организация, в която членува кандидатът за лидер Шарков, е платила членския си внос на 14 юни, а е трябвало да бъде внесен на 1 юни. Преди това не са плащали точно една година (последните две тримесечия на миналата година и първите две на тази), което автоматически ги изхвърля от гласуването. Шарков пък попада допълнително под ударите на чл. 9 и губи правото да бъде избиран. В подобно състояние са организации в голям град като Пловдив, които също не са се отчели.

Ръководството на СДС бе в цугцванг

Защото всяко решение може да бъде атакувано в съда от всеки провалил се кандидат за лидер. И да се повтори ситуацията с избора на Мартин Димитров, който беше блокиран от съда и трябваше да ходи при бившия шеф Пламен Юруков да му разписва документите.

Късно следобед вчера Контролният съвет реши да помилва всички, за да няма скандали поне до края изборите за председател, защото след тях не е сигурно дали няма да има намеса на съда. Така ръководството на „Раковски” избягва ловко от бурята, която би се разразила със съвсем законосъобразното

служебно отстраняване на Шарков

Причината за евентуалната шумотевица е в прогнозата, че докторът се смята за сигурен за балотажа на 16 юли. От останалите четирима кандидати отпада Лъчезар Тошев, който има политическа визия, но няма реална подкрепа. Всеки от другите трима има шансове. Проблемът обаче е в това, че вчерашното „помилване” на близо 2000 неплащали редовно членския си внос винаги може да се използва от загубилия изборите като мотив за обжалването им в съда. Едни дела биха се проточили достатъчно дълго във времето, че да може да се държи в шах синята партия. Това ще даде достатъчно време на радетелите на Синята коалиция да привлекат в реанимирането є достатъчен брой сини гласове. За участници в този сценарий вече са привлечени повечето депутати, бившият лидер (но все още съпредседател на коалицията) Мартин Димитров, евродепутатката Надежда Нейнски. Всички до един знаят как да печелят. Те са мотивирани допълнително от факта, че

тяхното бъдеще вече не може да се свързва със СДС

и трябва да демонстрират не само на думи, но и с дела лоялността си към ДСБ, станала вече основна партия в Синята коалиция.

Усилията им обаче могат да се окажат напразни. Проблемът за всички, които се опитат да възстановят чрез коалицията статуквото на криминалния преход, е в това, че дори и да се забави официалният избор на нов председател на партията, тя си има вече легитимен временен шеф, който изнесе битката, за да се стигне до решението за самостоятелно явяване на изборите на СДС. Тоест напълно е възможно групата на напусналите да се окаже многократно по-малка от тези, които с ентусиазъм през последния месец се връщат в СДС. А те се връщат не за друго, а защото

сините приключиха с култа към личността

на старите влъхви, които в продължение на години използваха партията като трамплин за осъществяване на личните си интереси.

Днес точно те са тези, които тръбят, че СДС се бил превърнал в присъдружна организация на управляващата партия и се ръководел от корпоративни интереси. Няма да се спираме сега на това кой и защо точно по времето на синьото управление даде възможност на големи корпорации да навлязат трайно в страната. Днес кой знае защо обаче те биват наричани монополисти, а собствениците им ­ олигарси. Вероятно се разчита на късата памет и най-вече на играта на тъмно. Истината е, че хората са паметливи и умеят да помнят. Както и да наказват по време на избори. И сега въпреки щетите, нанесени през годините, СДС има близо 240 000 привърженици. Техният брой през последния месец се е увеличил най-вече заради отстраняването на старите играчи, маргинализирали партията.

Оттеглянето на Мартин Димитров и Найден Зеленогорски пък много наподобява напускането на ДСБ от елита му. Действията им само демаскират техните създатели. И вдъхват сили и увереност на всички, които остават верни на синята идея.