Двуличие при земетръс

Трябваше да минат близо десет дни след започналите в Перник трусове, за да научим, че бившият държавен глава Георги Първанов, който е от този край, живо се е интересувал от драмата на своите съграждани. Но кой знае защо за неговата загриженост не разбрахме от него лично, а от разпространено от офиса му изявление (на 30.5.). То бе направено по повод на публичното обвинение в сайта zaPerniк.com, че преди конгреса на БСП идвал всяка седмица да се надцаква със Станишев, но „сега къде е?”...

„По повод на проявения интерес и някои коментари, от офиса на Георги Първанов сме упълномощени да ви информираме:

Непосредствено след първото земетресение на 22 май досегашният президент се обади и разговаря с кмета на общината г-жа Росица Янакиева. В първите дни след това Георги Първанов посети града. Като израз на солидарност с перничаните в беда той направи лично дарение чрез обявената от общината сметка.

Тези действия не бяха медийно коментирани, защото Георги Първанов е убеден, че в такива кризисни ситуации политиците не бива “да грабват мегафона” и да правят PR или спекулации с болката на хората.

Георги Първанов смята, че е необходима сериозна помощ от държавата за пострадалите от бедствията. Един Консултативен съвет за национална сигурност може да прецени възможностите за подобна помощ, да обсъди идеи за актуализиране на законодателната база и на стратегията на държавните институции по този проблем. Освен това заседание на КСНС би имало ефект, ако успее да консолидира политическите позиции в момент на национално изпитание. По тази тема Георги Първанов е разговарял с президента Росен Плевнелиев.”

Няма да се спираме на последната част на изявлението, популизмът на която е илюстрация на

десетгодишното нищо неправене на бившия държавен глава. Ще пропуснем и твърденията, че бил разговарял с кметицата и че бил направил лично дарение чрез обявената от общината сметка. Но внимателно ще се вгледаме в твърдението му, че бил посетил града. И ще попитаме как пък така

никой не го е видял

докато разговаря с хората, загубили домовете си.

Всъщност това изявление ни напомня за едно друго прессъобщение, направено през март 2008 по повод на друго скандално поведение на Първанов. Само ден след трагедията във влака София – Кардам, в който изгоряха девет души, човекът с харамийския псевдоним участвал в хайка за вълци в района на Куматинските скали над град Симитли. След известно мълчание неговият прессекретариат заяви, че “президентът Георги Първанов не е участвал в ловни събрания, макар че на 1 март тази година е бил в планината в района на град Симитли”. И освен това “президентът не е имал прояви, които влизат в противоречие с трагичните събития, свързани с пожара във влака”.

И от двете изявления, както и от

дълбокото потапяне на бившия държавен глава

(който ще остане в историята единствено с двете си имена, едното за пред избирателите, а другото -  пред кукловодите на криминалния преход), си личи гузната съвест. Но преди всичко се вижда ясно докъде може да стигне деградацията на един политик, който има претенциите, че е помогнал на страната ни да стане член на НАТО и Евросъюза.

И понеже споменахме трагичния инцидент с влака, ще припомним, че тогавашните управляващи също се направиха на умрели лисици и не отмениха нито приема в „Бояна”, нито държавните ритуали в чест на Националния празник 3 март, изчакаха да отминат тържествата и чак на 5 март обявиха ден за траур в държавата. Това го свързваме с цирка, който бе разигран в сряда в парламента от опозиционната БСП, която няколко часа се прави на ощипана госпожица и не искаше да подкрепи в пленарната зала решение на правителството за спешна рехабилитация на застрашени от падане мостове. В крайна сметка то бе прието с подобаващ за подобни събития консенсус едва вчера (31.5.) Вярно е, че лидерът на БСП предния ден посети района на земетресението. Но това се случи не веднага, както би следвало да постъпи един лидер на стогодишна партия. И по-скоро посещението бе, за да изкупи греха на близкия до него

Антон Кутев, който се подигра

с трагичната участ на перничани като попита във Facebook чрез статус защо няколко съборени комина, един селски мост и стотина напукани къщи се превръщат в единствената национална тема и че това са измислени проблеми. Абсолютно неприемливи и неуместни са думите на Станишев, казани в защита на Кутев: “Неправилно се извежда и тълкува главният акцент в текста на Антон Кутев - че проблемите на държавата не спират до земетресението и последствията от него. Ако този проблем се омаловажаваше, нямаше цялото ръководство на БСП да отиде в Перник. Голям проблем е например, че 56 000 работни места са закрити.”

Няма как да приемем тези думи, първо, защото не трябва лидер на партията на евросоциалистите да си мисли, че като отива в Перник, оказва висока чест на бедстващите. И, второ, защо не безработицата е важна в случая, а необходимостта от незабавна и реална помощ, за да се върнат пострадалите граждани в ремонтираните си домове или да бъдат настанени в други.

Тук е уместно да припомним, че нито един опозиционен политик не посети и удавеното от пороя село Бисер, където имаше и човешки жертви. Нито една партия, с изключение на управляващата, не отдели средства, за да помогне както на хората от наводнените села, така и на тези, пострадали от земетресението. Това не означава, че червените и сините са безучастни наблюдатели. Напротив, те внимателно следят случващото се и точно като едни хиени са готови

да извлекат политически дивиденти

или, ако трябва да се изразим образно – готови са тутакси да пируват, нищо че е чумав период.

Няма как да не си мислим, че неоткликването на опозиционните политици в такъв момент има за цел да бъдат накиснати управляващите в драмата и дори да бъдат обвинени за случилото. Подобно злорадо очакване може и да е характерно и отличаващо вече нашия политически живот, но няма нищо общо нито с моралните добродетели на българина, нито с европейските ценности, към които имат претенции представителите на политическата класа. Случващото се, колкото и да е драматично, със сигурност ще накара потърпевшите добре да се замислят, преди да подкрепят на изборите догодина техните доскорошни кумири като бившия държавен глава. Не е зле да споменем и Командира - как по времето, когато беше премиер, подари на баба Марушка магаренце, след като тя лично му се оплака на селския мегдан след опустошителните пожари в Хасковско. Не за друго, а защото отново ще припомним, че до този момент няма налице нищо от обещаното от него - че ще съберат средства от активисти и симпатизанти за бедстващите в с. Бисер.

Накрая в заключение ще се съгласим с Илф и Петров, че „да подариш магаренце, не е като да прокараш трамвай”. Но избирането на по-малката възможност е далеч по приемливо, отколкото да станеш герой на двамата писатели.

А това, че голяма част от старите политически влъхви се държат като тарикатите от „Дванадесетте стола”, отсега ни показва какво място ще заемат в историята и как ще гледат на тях следващите поколения.