Снишаването на старите влъхви

Залязващият лидер на прехода Георги Първанов се държа непривично миролюбиво през миналата седмица. Първанов стоя кротко няколко часа на последния ред  по време на съботния пленум на „Позитано” 20. Той не бе сред поканените в новото Политбюро, в него не влезе и нито един от верните му хора, всички бяха демонстративно отстранени от ключовите постове (заемани досега) и оставени в миманса на Националния съвет. Самият експрезидент заяви, че няма да коментира новия състав на ИБ, защото това си било право на избор на председателя.

"Аз съм отстоявал екипния принцип и затова сега просто го приемам като факт", поясни Първанов и обеща да помага в предизборната кампания на БСП. Щял да пътува при редовите социалисти: "Аз съм правил много успешни кампании, доказвал съм го. Ще обиколя страната, ще помагам на всички онези региони, които имат нужда от това", разясни той.

Бившият президент е наясно, че е притиснат в ъгъла

Уж Станишев твърдеше, че ако Първанов седне на последния ред, той лично ще го покани да седне на първия. Но както се видя, не го направи. И защо да го прави, след като получи толкова удари по време на смайващата за Столетница с традиции битка за лидерския пост, която двамата проведоха в продължение на месеци. Затова и чистката на Първанови хора, безцеремонно направена от Станишев пред очите на експрезидента, бе очаквана. Като всеки бумеранг обаче тя ще има и негативи, които Първанов е калкулирал.Той знае, че отстранените ще останат вътрешни противници на Станишев завинаги. Въпрос на време е самият бивш президент да ги активира в своя полза. Самият факт, че той многозначително обяви, че ще помага в предизборната кампания, като обикаля страната, означава единствено, че ще подготвя почвата за следизборния реванш. Съставът на новото червено ръководство му дава достатъчно основания да предугажда още отсега загубата на парламентарните избори. В Станишевото политбюро

има много началници, но малко биткаджи

които да привлекат на своя страна не само червения електорат. Освен от състава на политбюрото по една или друга причина отсъстват лидери от почти цяла Южна България. Това отсега демотивира и превръща ръководствата на тези структури в пасивни наблюдатели. Според най-оптимистичните прогнози (и заради премахването на мажоритарния вот) БСП може да получи най-много 50 депутати за следващия парламент. Но може и да получи много по-малко, ако се вземе под внимание, че твърдо гласуващите намаляват поради възрастови причини, а младите са твърде прагматични, за да гласуват за партия, която се очертава пак да е опозиция. Така че демонстрираният от Станишев оптимизъм, че ще се върнат във властта, увисва и превръща думите му в нищо незначеща фразеология.  

Но каквото и да върши Първанов, на него не може да се вярва. Всеки негов дар е като този на данайците.

Що се отнася до това, че Станишев се обгради със свое политбюро, за да прави каквото си иска, без да има теч на иформация към Първанов, това много прилича на един виц от времето на соца:

„На ЦК на КПСС им писнало - те още заседават, а Би Би Си, "Гласът на Америка" и "Дойче Веле" вече разгласяват какви решения са взети на техните тайни заседания. И решили да вземат строги мерки. Проверили залата за подслушватели, сложили скенер за членовете и забранили да се ходи дори до тоалетната. Наредили на Маруся чистачката да сложи зад колоните кофи и я пуснали един ден в отпуска.

Три часа след започването на заседанието на вратата на заседателната зала се почукало настоятелно. Всички млъкват и генсекът лично отваря вратата. А там стои запъхтяната Маруся: "Защо си дошла, нали имаш свободен ден?", попитал я строго. А Маруся нервно казва: "Абе бях аз в ГУМ, слушам, една продавачка си пуснала Би Би Си и те, както информират какви решения вземате, изведнъж казват, че кофите се препълнили и няма кой да ги изнесе, та тичам."

Така че каквито и конспирации да се вършат вляво и вдясно, няма особено значение. Истината е, че не те ще изнасят кофите.