Комисията за разкриване на бивши агенти на Държавна сигурност обяви
вчера принадлежността на поредната група университетски преподаватели от
три висши учебни заведения и на началници от Министерството на труда и
социалната политика. Като мине шокът от това, че винаги се появяват
известни имена, остава удовлетворението, че с тези решения се прекъсват
зависимости и възможности за тайна манипулация от страна на кукловодите
на криминалния преход. Поради тази причина няма да се спираме на
значението на комисията, както и на огромната по обем дейност, свършена
по време на предишния и мандат. Но не може да останем безучастни към
това, което й предстои да свърши и най-вече към онези законови промени,
които трябва да бъдат гласувани от народните избраници, за да може да
продължи процесът на осветяване на един от най-мрачните репресивни
органи на режима на Тодор Живков. Няма как да пропуснем и новия (или по
точно, попълнен) състав на комисията. Не за друго, а защото мнозинството
с решението си да остави ключови фигури (председателят Евтим Костадинов
и Екатерина Бончева) да продължат работата си, показва не само уважение
към вече създадената традиция, но и усет за това, че те са хората,
които ще си свършат работата и няма да се подадат на никакъв натиск.
Известно е, че комисията бе подложена на мощна атака след разкриването
на бившия президент Георги Първанов като агент „Гоце”. Не по-малко
скандали възникнаха и с осветяването на посланиците агенти, както и на
висшия клир. От друга страна, управляващите дадоха и ясен знак, че няма
да се спрат, докато цялата истина за ДС не излезе наяве. В тази посока
са и стъпките, които те предприемат. Очаква се най-късно до средата на
другата седмица да бъдат приети промени, които да дадат възможност да
бъдат разкрити кредитните милионери. Така са наречени хората, които в
един определен период в началото на прехода се възползваха от инфлацията
и нестабилността на банковата система и практически успяха да присвоят
големи количества пари.
С разкриването им ще се види
какъв
точно дял имат бившите тайни служби
в този процес.
Забележително е също, че по време на гласуването при първото четене бе
постигнат безпрецедентен консенсус от всички парламентарно представени
сили и нямаше нито един против. Според Янаки Стоилов от БСП добре би
било лицата, които по списъка на БНБ попадат в тази категория, да бъдат
служебно проверени дали притежават имущество в размерите, предвидени в
закона за незаконното имущество. Това на практика означава, че в
момента, в който тези промени станат факт и лицата бъдат оповестени, то
те могат да попаднат и под ударите на новия закон за конфискация на
незаконно придобито имущество.
В състава на комисията за първи
път влезе репресиран. Това е представителят на ДПС Айруш Хаджи, който е
патил достатъчно от бившия режим по време на възродителния процес. Преди
това със законови промени бе дадена тази възможност, липсата на която
предизвикваше недоволството на неправителствени организации.
Присъствието на репресиран обаче не означава, че той се ползва с повече
права от останалите членове на комисията. При всички случаи това е
добър ход, защото се обезсмислят нападките, свързани с индивидуалното
участите в комисията на колеги по съдба на Хаджи. На тези скандали няма
да се спираме засега, тъй като те са безсмислени и от тях полза имат
единствено тези, които
все още се опитват да дърпат конците
на
обществено-политическия живот
Една от интересните новини,
свързани с комисията, е трансформирането на нейните членове в държавни
служители. С това ще се нивелират и опитите да се прехвърлят документите
на Комисията в държавния архив. Той просто ще стане негова неотменна
част, но ще се стопанисва съгласно порядките на действащия закон. От
друга страна, по думите на Бончева това ще доведе до някои структурни
промени. Ще се обособи изследователско-издателско звено, ще се разшири
читалнята. Това ще даде възможност Комисията да прерасне в Институт за
националната памет. Такива структури има навсякъде в бившия соцлагер.
Разбира се, това не може да се случи преди края на втория мандат и преди
да е събран целият архив. Все още се очакват архивни единици от
Националната разузнавателна служба - част от архива за щатните
служители.
Има известен проблем и с получаването на архива на
служба „Военна информация”. От тях в Комисията са получени част от
секретните сътрудници и проверяваните лица. Но новият шеф на службата
Веселин Иванов е дал уверения, че ще изпълни задълженията си по закона.
Ще
се продължи с огласяването на ръководните кадри във вузовете, паралелно
с тях ще се изнасят данни и за участниците в местните избори (само ще
отбележим, че в тази проверка попадат над 50 000 души), след
митрополитите ще бъдат оповестени и поповете доносници.
Особен
интерес за обществото ще бъдат проверките на синдикалните организации и
организациите
на работодателите
Не по-малко важни за дейността на комисията
ще са и готвените промени, с които да се разшири обхватът на комисията,
като след кредитните милионери се предлага бъдат проверени и онези
шефове, участвали в работническо-мениджърската приватизация, образно
наричана по нейно време разбойническо-мениджърска.
Със сигурност
един внесен проектозакон на сините за лустрация на бивши агенти ще
разбуни духовете в Народното събрание. Но, от друга страна, трябва да се
имат предвид думите на Евгени Силянов, един бивш български дипломат,
станал политически имигрант, че дипломатите, които са възпитани в
доктрината Брежнев, т. е. в омраза към Запада и прочие, не биха могли да
бъдат най-добрите адвокати на българската европейска и атлантическа
интеграция. Напротив, те биха се надявали нещата да се обърнат, защото
при старата система те лично биха били по-добре. Това означава, че
лустрацията, която на практика вече се прилага във външното ни ведомство
би следвало да засегне целия държавен сектор. Няма значение дали ще
бъде извършена по тих начин, но тя трябва да се случи, за да не се
окаже, че някои държавни служители, продължават да служат на интереси,
които са в противоречие с новата външнополитическа
ориентация
на страната към НАТО и Евросъюза
Има тънки и деликатни моменти
от човешките съдби, които на този етап няма как да бъдат съобщени. Те
се отнасят предимно за нарочените от ДС за „обекти”, които всъщност са
жертвите. Такъв списък обаче е необходим и той най-вероятно ще бъде един
от първите, които ще бъдат изложени в готвения музей, чийто проект вече
е готов. Открит остава и един от най-тъмните въпроси – този за
репресивния апарат, техните работни досиета също са важна част не само
от историята, но и от действителността. Тъй като сред тях до голяма
степен са кукловодите, които всячески спираха демократизирането на
страната и в същото време капитализираха тайните и зависимостите, с
които разполагаха.
