СДС направи поредната стъпка към окончателното скъсване с костовизма, след като вчера избра за временен председател на партията Борис Марков, човека, който пръв поведе битката за освобождаването на партията от загробващата я Синя коалиция. Според устава на сините 35-годишният специалист по анализ и управление на финансови потоци само ще организира избора на нов шеф на СДС (което ще се състои на 8 и 15 юли, ако се стигне до балотаж), но няма да може да претендира за лидерския пост.
Изборът на Марков беше направен само седмица след като сините се отказаха от продължилата близо година и половина в парламента червено-синя коалиция срещу ГЕРБ и обявиха за основен свой политически противник БСП, заради която навремето беше създаден СДС. Връщането към корените е само първата стъпка към приобщаването на твърдото синьо ядро от 220 000 членове и симпатизанти, разслоено през последните години заради коалицията с ДСБ на Иван Костов.
До решението за избирането на по-известния като шеф на предизборния щаб Марков не се стигна лесно. Но фактът, че той от раз получи 53 гласа от общо 69 присъствали, показва, че на „Раковски” 134 са си взели поуки и са стигнали до извода, че само единството може да им помогне да си върнат доверието на онези 2,5 милиона избиратели, които навремето дадоха пълно мнозинство за дясно управление на страната. Мнозинство, което беше евтино пропиляно от Командира, поставил се в услуга на червените мандарини и затвърдил тяхната икономическа власт, вместо да помогне за създаването на средна класа от предприемчиви десни симпатизанти и гарантира техните интереси. Кандидатурата на Марков не беше приемлива не само за сините костовисти (които бойкотираха заседанието, за да усложнят събирането на нужните 52 гласа), но и за част от СДС - София, както и за някои провинциални организации, които си бяха патили от него заради подредбата на листите за общински съветници. Освен това Марков е подложен на критики, защото е брат на председателя на общинския съвет в Бургас Костадин Марков, който има подкрепата на управляващата партия. Преодоляването на тези негативи в името на единството само по себе си е един положителен знак, който ще помогне СДС да се оттласне от дъното, до което го доведоха
ловки играчи, до един оказали се тясно свързани с криминалния преход.
Ще се наложи, разбира се, изпълняващият длъжността временен партиен шеф да изтърпи поредната порция критики както от радетелите за Синята коалиция в СДС, така и от оредяващия елит на ДСБ.
Всъщност може и да е парадоксално, но в момента противници на възраждането на Синия лъв са тези, които искаха да си осигурят поредните петнадесетина места в следващия парламент и изобщо не ги е грижа, че те са там не заради себе си, а заради хората, които са ги избрали. Затова днес самопровъзгласилата се синя номенклатура най-много плаче за разсъхналата се Синя коалиция и е готова да направи всичко възможно, за да провали СДС.
Видя се още по време на последните избори за президент и местна власт, че избирателите показаха червен картон на десните лидери, проявили се като колаборационалисти с БСП. Но вместо доброволно да се откажат и отстъпят властта на по-младите в ДСБ и СДС, те се опитаха да изкривят резултата и дори някои от тях влязоха в срамни коалиции, опипвайки почвата за следващите парламентарни избори. Само че пътят на десницата не е свързан с ГМО политически продукти
Първо младите в ДСБ масово започнаха да напускат, след това и в СДС дадоха знак, че е дошъл краят на задкулисните договорки с БСП.
Затова
след предизвестения крах на Синята коалиция
всичко започна да идва на мястото си. ДСБ ще продължи да затъва, там вече започнаха да отчитат „грандиозни” успехи в набирането на нови членове и да изграждат поредните вятърни мелници как ще спечелят следващите избори от раз.
Вярно е, че за няколкото години от съществуването на коалицията бившият преподавател по марксистка политикономия успя да спечели доста гласове на своя страна и да разшири подкрепата. И на пръв поглед му трябват не повече от 20 до 30 хиляди гласа, за да стигне заветните 150 000 гласа, необходими му за влизането в следващия парламент. Много е съмнително обаче дали ще ги получи. Причината е, че докато той обявява, че се вливат нови членове в партията, цели организации в провинцията напускат ДСБ. И този процес на разпад ще продължи. Не само защото на младите в ДСБ им писна да
работят за оцеляването на една малка секта
от богоизбрани, но и защото са наясно, че пропускат шанса на своята политическа реализация.
Сините пък много точно са избрали момента на своето възраждане. В момента подкрепата зад ГЕРБ е над 30%, за БСП – 19%, останалите политически субекти са доста под 10%. Това означава, че има вакуум, който трябва да бъде запълнен. Ако сините успеят да си върнат твърдото ядро, то до следващите избори то ще може да издърпа още поне 200 000 избиратели. А това ще означава достатъчно добро представителство в следващия парламент, което да гарантира дясното управление на страната. Естествено, това не може да се случи само защото СДС би шута на Костов. Няма как да се върне доверието, аконовият председател е свързан с назначените от кукловодите сини лидери.
Самият Марков е наясно, че заради уязвимостта си няма как да бъде това ново лице, но пък, от друга страна,
може да се окаже, че е моторът на възраждането на партията
Досега в СДС се действаше като в онзи виц за Киркор и Гарабед, които си плували волно в морето и по едно време единият казал на другия: "Гарабед, за да не се морим и да плуваме по-дълго, нека направим кооперация. Ти ще махаш с ръцете, а аз ще те хвана през кръста и ще ритам с краката.“ "Добре", зарадвал се Гарабед на находчивостта на приятеля си. По-късно, както си плували като едно цяло, Гарабед изохкал и викнал на Киркор: "Да се пуснем за малко, че една рибка ми влезе отзад. А Киркор му викнал: "Плувай, плувай, не е рибка..."
Всеки, добрал се до „Раковски” 134, тайно правеше така, че да прецака своите, за да запази пожизнено привилегиите, произтичащи от наложения по време на прехода политико-икономически октопод. Сега сините имат шанса да променят това статукво. Те са наясно, че успехът им минава през решителното скъсване с тоталитарните привички и техните носители. Точно това очакват и десните избиратели.
