Общо показвания

понеделник, 25 юни 2012 г.

Червени миражи в сянката на Tато

С впечатляващо единодушие в БСП направиха поредната стъпка към татовизацията на партията. Само с 4 гласа против въпреки ожесточения дебат съботният пленум на БСП даде възможност областните шефове да бъдат посочвани от „Позитано” 20. Освен това 25-те съвета и комисиите към Изпълнителното бюро на БСП бяха попълнени с добре познати стари влъхви. Показателни са имената на Румен Овчаров, който оглави съвета за икономическа и експертна политика, и на Младен Червеняков, който ще председателства структурата, отговаряща за съдебната власт и борбата с корупцията. Само ще отбележим, че преди седмици името на Червеняков бе свързано с това на сръбския трафикант Сретен Йосич. Като капак на очевидното вкостеняване на Столетницата лидерът на партията поиска да се изготви програма за управление на страната през първите 100 дни, след като червените победят  на изборите догодина. Няма да разказваме отново онзи виц за сложения на котлона тиган и все още неуловената риба. Не за друго, а защото е очевидно опитът да се превърне БСП в секта, която живее само в собствените си миражи. Неслучайно известни фигури в партията подхвърляха в събота реплики за феодализма и публично призоваваха да се съживи бай Тошо. Само че думите им увисваха, а пък липсата на изразено с действия противопоставяне ги превръщаше не само в сеирджии, но и в съучастници в съботния цирк.
Вярно е, че лидерът на партията направи поредната демонстрация на сила, като отстрани от водещи позиции поредната група, дръзнала да се съюзи с бившия президент Георги Първанов, (който води няколкомесечна кампания срещу Станишев за председателския пост.) Същевременно, като типичен бащица, новият стар председател възнагради с постове всички, които му помагаха. С решението за спускането с парашути на областните шефове той си подготви следващото ниво на обграждане със свои хора. А пък с писането на управленски програми ловко хвърли прах в очите на електората, създавайки в него измамното впечатление, че едва ли не победата им е в кърпа вързана. Това надуване на мускули от страна на Станишев може и да е съвсем преднамерено и целта му е


да държи в поза партер


всички негови вътрешни опоненти, които сега са се снишили и чакат да се провали на изборите догодина. Ако това е така, той има сериозни мотиви за подобно поведение. Въпросът е доколко сериозно те се възприемат. А това е, което най-много демотивира както партийците, така и симпатизантите. Няма как по друг начин да си обясним и очертаващия се провал на подписката за референдум за АЕЦ „Белене” До нейното финализиране има само месец, а са събрани само 180 хиляди от трябващите 500 хиляди. При това 15 процента от събраните данни били непълни. Това обрича тази подписка на провал. Само ще припомним как преди месеци, когато водеха кампанията за лидерския пост, Първанов и Станишев се надпреварваха да откриват въпросната подписка. И вместо неуспехът на това начинание да е предмет на отрезвяващи оценки и последващи реалистични стъпки, без да им мигне окото, социалистите вече мислят как да управляват.
И това не е всичко, вижда се в пленарната зала колко


беззъби са социалистите


в опитите да получат предимство и евентуално оглавят екопротестите. Те дори не забелязват, че на Орлов мост най-малко се интересуват от червения цвят.
Най-лошата новина за тях е, че съвсем очаквано като бивш премиер Станишев се превръща в лесна дъвка за управляващите, които нямат проблеми да му напомнят какво е вършено по време на тяхното управление и защо са били спрени повечето евросубсидии.
Има и други нерадостни новини за БСП, които предстоят. Според последните сведения от Партията на европейските социалисти (ПЕС), чийто временен председател е Станишев, утвърждаването му на този пост през есента е съмнително.
Това се дължало на желанието на френските социалисти, които спечелиха убедително президентските и парламентарните избори, да получат този пост. За основен кандидат за него се смята бившата спътница в живота на президента Оланд Сеголен Роаял, която не успя да влезе в парламента. Това обаче не намалява нейната популярност. Зад кандидатурата на Станишев все още е Мартин Шулц, но очертаващото се водачество на френските социалисти заради голямата им победа може да промени позицията на Шулц. В момента левите в Европа имат нужда от победители, а не от победени, за да може да печелят повече популярност не само над  консерваторите, но и над възраждащите се заради икономическата криза националистически движения. Така че някак неуместно звучат шеговитите поздрави, отправени от бившия към настоящия премиер чрез Европейската централна банка. Защото този, който в действителност се очаква да получи „поздрави” от Европа , ще е  Станишев
Всъщност


кадровото разчистване и настаняване на свои хора


от страна на Станишев може да е свързано и с тази нерадостна прогноза за него. До голяма степен победата на бившия премиер за лидерския пост на партията се дължи на този най-висок пост, заеман в Европа от български социалист. Неутвърждаването му със сигурност ще активира неговите опоненти да предприемат контраофанзива още преди да са видели резултатите от изборите догодина. Никак не е без значение кои ще са депутатите от БСП. След съботното тоталитарно решение излиза, че Станишев в крайна сметка ще има думата при подреждането им. Това обаче изведнъж може да се окаже, че не е така. И крехкото единство, демонстрирано през зъби на конгреса (с няколкото самоотвода на противници на Станишев), да се пропука. По време на последния пленум се видя, че нито Георги Първанов, нито Румен Петков, нито останалите от бившите големи играчи ще си мълчат. Според последните сведения  от техния лагер те при подходящи условия се канели да


възродят проекта АБВ


но като вътрешнопартийно движение, което да излиза със свои позиции не само по партийни въпроси, а и по актуалните вътрешнополитически теми. Това щяло до става под предлог за активиране на творческата дейност в партията. Хората на бившия президент внимателно щели да преценят кога да дадат рестарт на инициативата си. Когато Първанов казва, че „има риск да се създаде впечатление за чрезвичайност и по-особено отношение към някои организации”, подтекстът на това послание е


гответе се за бунт и чакайте знак от мене


Въпросът е, че едва ли сбирщината от бивши агенти на тайните служби и дежурни номенклатурчици, представляващи ядрото на Първановия кръг, могат да бъдат онази алтернатива, която да изведе БСП от блатото.
По-вероятно реваншизмът да накара социалистите за дълго да останат в опозиция, освен ако други партии не им подадат ръка при щастливо стечение на обстоятелствата след следващите избори. Но само с очакването крушата сама да падне няма как социалистите да се върнат отново във властта. Освен това, ако в БСП методите от времето на култа все още минават, то избирателите (особено младите, които се вижда, че искат сами да определят как да се управлява страната), едва ли ще се подведат да гласуват за хора, които вече са се провалили.