Предстоящият
на 8 юли избор на нов председател на СДС
ще потвърди или отхвърли приетия от
сините преди месец курс към самостоятелно
явяване на парламентарните избори
догодина. На пръв поглед тези, които ще
търсят реванш и ще се опитат да възстановят
Синята коалиция, са улеснени след като
в понеделник (18.06),
крайният
срок за регистрация, водещи крила в
синята партия предпочетоха демократичния
избор пред договорките под масата за
обща обединителна фигура. В резултат
на това се появиха в последния момент
още двама кандидати - карловският кмет
д-р Емил Кабаиванов и Иван Сотиров,
ексдепутат в 37-то и 40-то Народно събрание
и зам.-кмет по сигурността по време на
предишния мандат на кмета Йорданка
Фандъкова. Така срещу д-р Ваньо Шарков,
(който
поначало бе против разпада на коалицията
с ДСБ),
се изправят четирима – Румен Христов,
Емил Кабаиванов, Иван Сотиров и Лъчезар
Тошев, които държат сините да водят
онази политика от зората на демокрацията,
заради която бе създаден СДС.
Откровено
ще отбележим, че техният проблем е същият
като в онази притча, в която както си
вървели в съгласие четирима души -
турчин, персиец, арабин и грък, отнякъде
се сдобили с един динар. Този динар
станал причина да се скарат помежду си,
защото, получавайки го те започнали да
решават как да го похарчат. Персиецът
казал:„Хайде да купим ангур!“Арабинът
поискал да се купи ейнаб. Турчинът
поискал да се купи узум. Накрая пък
гъркът настоял с динара да се купи
стафил. Толкова се скарали четиримата
помежду си, че се стигнало почти до бой.
Всичко обаче щяло до се избегне, ако те
знаели че говорят за едно и също - думите
"ангур", "ейнаб", "узум"
и "стафил" означавали грозде, което
всички те искали да купят, но всеки
мислел за това на собствения си език.
Затова
от една страна фактът, че има четирима,
които искат едно и също, но не могат да
го проумеят, улеснява кръгът, подкрепящ
Шарков. Но пък със сигурност показва че
сегашното ръководство дава възможност
на редовите си членове да изберат този,
който най-харесват. Специално трябва
да се подчертае, че
изборът
на нов председател на СДС е мажоритарен
и
много трудно може да бъде повлиян с
директиви отгоре. Това че още в деня, в
който станаха ясни всички кандидати,
плевенската организация, контролирана
от бившия син кмет Найден Зеленогорски
излезе с деларация, че застава зад
Шарков, е пушилка, която може да се
възприеме само като психологически
натиск към редовите членове. Но те
толкова пъти са лъгани, че едва ли се
впечатляват от подобни декларации.
Същото може да се каже и за призивът,
направен от бившия лидер Мартин Димитров
в блога му, в който той заявява, че убедено
ще подкрепи Шарков, защото бил
най-разпознаваем от кандидатите, докато
останалите имало опасност да не се
запознаят с избирателите до изборите.
Освен това той бил човекът, който щял
да се представи авторитетно при евентуален
дебат със Сергей Станишев.
И
двете твърдения на Димитров не са верни,
а хуморът неуместен. Само ще отбележим,
че и четиримата кандидати са участници
в демократичните процеси още от началото
на 90-те години на миналия век. Няма да
се спираме на биографични подробности,
те не е трудно да се проверят. Има и
достатъчно снимков материал, удостоверяващ
например присъствието на Лъчезар Тошев
на първите екологични протести. А Румен
Христов имаше възможност да бъде опознат
от седесарите по време на обиколките
му като кандидат за лидер на партията
при предишния избор, както и в качеството
му на кандидат президент на Синята
коалиция.
Що
се отнася до това, че Шарков щял да води
успешен дебат със Станишев, ще попитаме
защо не го води в продължение на последната
година и половина, когато
Синята
Коалиция беше главният съюзник на БСП
в
пленарната зала в парламента. И това се
отрази на изборния резултат на миналите
местни и президентски избори.
Също
така изобщо не е сигурно, че Шарков ще
е единият сигурен, който ще стигне до
балотаж. Вярно е, че зад него ще застанат
структури от Велико Търново, Свищов,
Плевен, Разград, Монтана, Видин, Враца,
Сливен, както и от други места. Но не
трябва да се забравя, че най-голямата
структура е в София – близо 2000 (от
общо над 10 000)
членове.
Пловдив, Варна, Бургас и Благоевград са
против Шарков. Трябва да се има предвид
и че в градовете, където структурите уж
са зад него, може да се получи съвсем
друг резултат заради мажоритарния
избор.
Най-същественото
предимство на четиримата кандидати,
които несъмнено искат да възродят СДС
е, че те със сигурност ще изпълняват
онази декларация, приета малко след
раздялата с ДСБ. Същественото в нея е,
че сините никога повече няма да допуснат
да са лидерска партия и вместо еднолични
решения ще предлагат експертни становища,
вместо „тайни срещи на елити“ – открити
дискусии, вместо „скрити договорки“
– публични позиции и вместо „популистки
обещания“ – ясни и категорични
ангажименти и отговорности.
Затова
и редовите партийци като идат да гласуват,
трябва да бъдат наясно, че от страната
на Шарков стои статуквото, умело
дирижирано от кукловодите на криминалния
преход, а от другата страна са тези,
които искат да върнат доверието на
изгубените близо два и половина милиона
избиратели.
