Краят на синьо-червения популизъм

След като разтури Синята коалиция, СДС би шута и на тайния съюз с БСП, шествал близо година и половина в българския парламент благодарение на Иван Костов и Мартин Димитров. В декларация, оповестена вчера след редовното заседание на синьото политбюро, се посочва БСП като основен опонент на СДС. Сините специално подчертават, че Столетницата е партията, чиято „идеология, история и политически действия са несъвместими с християнските ценности, личната свобода и право на избор и инициатива. БСП е партията, която исторически е доказала, че допусната до властта, създава кризи, нарушава права и създава олигархични елити. До червената линия, която разделя БСП с демокрацията, ние винаги сме поставяли и още една, синя. Тази синя линия няма да престъпваме с нито едно политическо действие или инициатива.”

„Нищо ново под слънцето!” - бихме възкликнали.

Но няма да го направим, защото сините активисти и симпатизанти имаха нужда това да се каже отново. Разпръскването на червено-синята мъгла идва и в много подходящ момент – когато Командира откликва радушно на призивите на червените за отмяна на плоския данък, както и води популистка война с монополите, които, знаем, утвърди по време на своето управление.

Разграничението на сините от БСП може да се приеме и като знак за сътрудничество със сродната народна партия. От „Раковски“ 134 твърдят, че ще подкрепят всяка инициатива на управляващите, гарантираща развитието на демокрацията, развитието на икономиката, защитаваща християнските ценности. И до изтичането на настоящия парламентарен мандат ще продължат да са необходимият коректив на всички техни действия или бездействия „с ясни аргументи, принципи и ценности, изказани на висок глас, и със самочувствието на партията, направила демократичните промени и посочила пътя на България към Европа.“

Особен интерес от посланието на сините представлява обръщението към всички демократи в България, свързали през годините мечтите и надеждите си със СДС. Сините са убедени, че никога повече няма да допуснат да са лидерска партия и вместо еднолични решения ще предлагат експертни становища, вместо „тайни срещи на елити“ – открити дискусии, вместо „скрити договорки“ – публични позиции и вместо „популистки обещания“ – ясни и категорични ангажименти и отговорности.

Това означава, че СДС приключва с номенклатурния син елит, умело контролиран и поощряван от кукловодите по време на целия криминален преход. Този документ обяснява защо старите влъхви така изплакаха, като разбраха, че със Синята коалиция и с неформалния й лидер и бивш преподавател по марксистка политикономия е свършено завинаги. Тази малка група хора бе свикнала да ползва всички благини, умело подхвърлени им от червените барони. За тях нямаше никакво значение, че с действията си са отблъснали толкова много хора. През последните години те се изживяваха като онази сервитьорка от разказа на писателя дисидент Георги Марков, която е убедена, че след като Тодор Живков е ял от тази чорба, тя е върхът и няма равна на себе си. Само че в действителност тя има вече „тежък, неприятен вкус на престояло ядене и в нея има толкова мазнина, колкото вероятно има в цял полкови казан”.

Истината е, че тези сини номенклатурчици се превърнаха в мумии на култа, почитани от достатъчен брой балъци, за да ги държат над четирипроцентовата бариера.

Но ето че дойде денят те да бъдат извадени от мавзолея. Не защото в кризата излиза твърде скъпо да се поддържа онази постоянна температура от 17 градуса, както и да се извършват нужните процедури по контрола на тяхното балсамиране. А защото, както правилно отбелязват писателят:
"Какво струва всичко това, след като ти поднасят такава чорба".

Всъщност няма нищо по-хубаво от завръщането към ценностите, заради които бе създаден СДС и които привлякоха близо 2 милиона и 500 хиляди избиратели. Днес те вече не искат да ги лъжат и да дават гласа си напразно.