На отчетно-изборна конференция в Смолян в събота
(28.4.) лидерът на БСП Сергей Станишев
обяви, че започват национална подписка
за свикване на референдум за изграждане на ядрената централа АЕЦ „Белене”. Той
изрази гордост от факта, че ще може да постави подписа си именно в Смолян. Освен това поясни, че гражданите имат шанс да
изкажат своето мнение за първи път от 22 години насам. Направи и прогноза, че
до три месеца могат да се съберат над 500 000 подписа, за да принудят
управляващите от ГЕРБ да се вслушат в мнението на хората.
Веднага ще отбележим, че това е кьорфишек, предназначен
единствено за вътрешнопартийна консумация. Конгресът, който трябва да избере
нов лидер на БСП, е след по-малко от три седмици. И напрежението нараства с
всеки изминал миг, а битката между него и бившия президент Георги Първанов
става все по-ожесточена.
Според социологичните проучвания, както и от резултатите от
номинациите бившият премиер би трябвало да спечели битката. Той има и два
бонуса – не е свързан с бившата ДС, (както Първанов, който се оказа с две
имена) и е председател на Партията на европейските социалисти (ПЕС). Но както
се казва, страх лозе пази. Нито един от двамата няма да е спокоен, преди да е
видял крайния резултат. Затова и двамата се цакат освен с апаратни хватки, и с
популистки номера. Такъв беше провалилият се вот на недоверие към управляващите,
сега темата трябва да бъде продължена с подписка за референдум. Тя е не
по-малко проблематична за осъществяване, но резултатът ще се види най-рано след
три месеца, когато БСП ще има вече лидер, а и Станишев може окончателно да бъде
избран за председател на партията на евросоциалистите.
Всъщност
димката около ядрената централа се поддържа от лидера на БСП
само от кумова срама. Видя се, че той е имал възможност да
ускори процедурите около строителството и по време на своето премиерстване, но
не го е направил. Бившият президент дори го обвини за това му бездействие. За
Станишев обаче „ядрената дъвка” е много удобна, защото основната вина за всичко
се носи от Първанов, който истински се изложи с провала на преждевременно
обявения от него „голям шлем”. Тук няма да се спираме на това, което би
изскочило от новото ровичкане на прокурори в гьола на „Белене”. Факт е, че
е имало достатъчно време проектът да
бъде преструктуриран, но по причини, които тепърва се очаква да станат
известни, той е бил забавен. И днес топката е най-вече в двора на човека с
харамийския псевдоним. Той обаче вместо да си трае, се опита доста неуместно да
спечели точки за своята кампания за лидер на соцпартията.
Почти бяхме забравили за ония мрачни години,
когато предвождаше в Кърджали националистически митинги на
ОКЗНИ. Тогава митингуващите разнасяха ковчези и инсценираха погребения на
българската демокрация. Дори през 1990 г. беше и техен кандидат за народен
представител., но бе избран чак през 1994 г., когато листата на ОКЗНИ и БСП е
обща. По този повод си припомнихме и
писмото, което написа в подкрепа на Слободан Милошевич и как дейно
участваше в антинатовските митинги в края на деветдесетте години на миналия
век.
Сега същите хватки Първанов приложи преди седмица в Плевен,
където оглави протест в защита на АЕЦ „Белене“. Там той отправи поредното
предизвикателство към Станишев, като обяви пред протестиращите, че е сложил
подписа си под започналата подписка с искане за референдум за АЕЦ „Белене“. И
гръмко каза, че само за няколко седмици ще се съберат 1 милион подписа.
Така че съвсем обяснима е реакцията на Станишев. Ще оставим
настрана евентуалния спор, който би възникнал за първенството на подписа и коя
от двете подписки – започналата в Плевен или тази в Смолян, са автентични. Но
няма как да пропуснем казаното онзиден от социалиста и депутат Михаил Миков по
TV7, че Първанов е можело да избере друг път на участие в партийния живот и че
е трябвало да оцени подкрепата, която е получавал от социалистите по време на
двата президентски мандата. Особено интересен бе
Намекът на Миков,
че най-вероятно Първанов не е взел сам решението
да се кандидатира
за лидер. Това всъщност е публично признание за все още съществуващата
задкулисна власт, опитваща се да си върне статуквото на криминалния преход.
Потвърждава го и начинът, по който действа първият български президент, разкрит
като агент на бившите тайни служби. Само че това едва ли ще му даде успех в
състезанието за лидерския пост. Лошата новина за Станишев е, че той трябва
засега да се води по свирката на Първанов - да организира и участва в
безсмислени мероприятия като въпросната подписка. Защото отсега е ясно, че 68%
от българите не искат ядрени централи. Изолирането на БСП в парламента също не
вещае нищо добро за тях. Но, от друга страна, крайно време беше бившата
комунистическа партия да заеме полагащото й се място на малка партия, бореща се
за оцеляването, както стана със СДС.
По този повод само мимолетно ще отбележим, че конгрес
предстои и на сините. Там също има неяснота както за това дали Мартин Димитров
ще запази поста си, а така и дали ще я има Синята коалиция. Лидерът на ДСБ Иван
Костов вече заяви, че до 15 май ще има споразумение. Мартин не само си мълчи по
този въпрос, но и не казва какво смята да прави, ако сините на 18 май решат
повече да не играят с разпадащата се ДСБ. Това, с което
лидерът на СДС
иска да спечели бонификация
е едно закъсняло намерение да се предложи на ГЕРБ
лустрационен закон срещу бившите агенти на ДС. Според него сътрудниците на
репресивния апарат на комунистическия режим няма да могат за срок от 5 години
да заемат ръководни постове в държавната и общинската администрация.
Проектотекстовете ще важат още за Висшия съдебен съвет, военното министерство,
МВР, съвременните служби за разузнаване, Българската народна банка,
институцията на Омбудсмана, ръководните органи на Националната електрическа
компания, Българския енергиен холдинг. Ограничения ще има и за заемането на
постове и в ръководствата на всички предприятия с преобладаваща държавна
собственост. За целта
сините започват и консултации
с останалите политически сили в парламента за промяна на
конституцията в тази посока. Абсолютно популистки ход, който единствено цели да
заздрави сред хард седесарите олевялото поведение на синия лидер. През
последната година той заедно с Командира игра с червените в един отбор срещу
управляващите. Ако намеренията на сините да прокарат такъв закон бяха истински,
те можеха да проведат консултациите, преди да афишират проекта си. И чак след
като получат подкрепата най-малкото на управляващата партия, трябваше да
пристъпят към реализирането на лустрационния закон. Сега обаче има опасност
тази синя пушилка да отвее лидера Димитров. Той най-вероятно се е договорил с
Костов за Синята коалиция и сега разиграва познатия цирк от предишните избори,
когато постави сините пред свършен факт. Командира не крие, че Мартин му е в
кърпа вързан. Но това е само привидно. И двамата знаят, че може да си отидат от
политиката – Мартин да бъде свален от поста, а Костов да бъде изоставен от
всички и на практика да остане лидер сам на себе си.
