Миналата седмица кандидатът за лидер на БСП Георги Първанов
се оплака, че срещу него се води черна пиар кампания, чиято стойност надскачала
един милион лева. “Това може да се нарече всичко друго, но не и приятелски
огън”, коментира тогава бившият държавен глава. Стряскащото изявление бе
подминато от БСП, но не и от управляващите, които проявиха безпокойство и
препоръчаха на социалистите да обърнат внимание на това обвинение. От подобно
подхвърляне би следвало да се самосезира и прокуратурата. Но тя не го направи.
Това показва, че там са наясно и няма да се вържат на евтини популистки
трикове. Истината е, че когато бивш президент направо подобно изявление, то би
трябвало незабавно да предизвика съответното разследване, но очевидно Първанов
вече е олекнал до такава степен, че думите му не се приемат на сериозно. И как
да се приемат, след като той
откровено излъга по ТВ7 в неделя, че разбрал за
съществуването на папка „Гоце”
едва след като комисията на Евтим Костадинов публично
оповести неговото агентурно минало през 2007 г.
„В момента, в който аз разбрах за тази информация, аз самият
сложих папката в интернет. Така че всеки може да се запознае с нейното
съдържание. Това, че аз предприемам подобно действие и даже апелирам всички
подобни папки да се качат, доколкото технически това е възможно, поне на
дипломатите, които бяха така незаслужено обругани, да се качат в интернет, да
видят хората за какво става дума. Да видят, че хората са работили за България и
че от тези 40 случая има не повече от 1-2, които са укорими морално. Всички
други са били честни патриоти, добри офицери”,
декларира ни лук ял, ни лук мирисал от телевизионния екран Първанов.
Веднага ще кажем, че неистините са две:
Първанов е бил запознат с агентурната папка още през 1997
г., когато досието му е било разглеждано от комисията „Бонев” (по името на
бившия вътрешен министър от правителството на ОДС Богомил Бонев). Това бе
потвърдено и от председателя на следващата комисия по досиетата Методи Андреев,
който е приел фонографските протоколи и документите от заседанията на комисията
„Бонев”. Комисията „Андреев” също е разглеждала досието „Гоце”, но по думите на
нейния председател заради вътрешен бойкот то не е било оповестено. Освен
Първанов
за досието му са знаели и видни функционери от БСП и СДС
както и шефът на разузнаването по това време Димо Гяуров.
Дори има прецедент с него, защото от записите на комисията „Бонев” става
известно, че има документ за получен хонорар от Първанов, който изчезнал при
придвижването на документите към комисията „Андреев”. Но самият Първанов не
оспорва наличието му и сам си признава за него.
Втората неистина е, че бившият президент признава за
съществуването на досие една година преди то публично да бъде оповестено. През
юли 2006 г на среща с бивши и настоящи дипломати той съобщава, че в
Националната разузнавателна служба има папка с името “Гоце”: “Тя съдържа
информация за мен и нищо друго - нито ред, нито знак от мен”, обяви тогава той
и уточни, че задачата му била безобидна и патриотична - да помогне на български
емигрант да подготви книга със спомени от края на XIX век (за Македония от Методи
Димов - бел. ред.). “Дори да знаех, че подготовката и издаването на тази книга
е с участието на българското разузнаване, аз пак бих го направил”, заяви
Първанов.
Много е интересно
защо човекът с харамийския псевдоним пропусна тези факти
Това в никакъв случай не го представя в добра светлина дори
пред хардлайнерите, които нямат нищо против бившите агенти и дори се гордеят с
тяхното агентурно минало. Във всеки случай подобни лъжи издават несигурност в
кандидата за лидер на БСП, която може да се определи единствено като гузна
съвест.
С това обаче популизмът на Първанов не приключва. В същата
му телевизионна изява той си позволява да очертае бъдещата лява политика, която
би водил, ако бъде избран за лидер на социалистите. След като с лека ръка
критикува действията на управляващите да решат проблемите на някои спрени
поради дългове предприятия, той доста самонадеяно казва:
„Аз ще ви дам тогава едно решение в дългосрочен план. Едно
лявоцентристко управление ще трябва да хване всичките тези 500 предприятия – бройката
е на Тотю Младенов, министъра на социалната политика, – които имат подобни
проблеми: неизплатени дългове към държавата, към работниците и служителите.
Тези предприятия – на скенера, тотален следприватизационен контрол за
изпълнението на задълженията...”
Всъщност доста нагло изявление, защото не сме забравили как
обещаваше да бъде социален президент
но нищо не направи. Да не би проблемите на тези 500
предприятия, които той сочи днес с пръст, да са се появили вчера!?...
Но защо Първанов да се погрижи за бедните и отрудените, след
като е имал да върши много по-важни задкулисни дела, за които сам си признава
- да сваля и качва министри в червеното
правителство. За първи път всъщност научаваме, че той е в дъното на
отстраняването на неговите известни съпартийци Румен Овчаров и Румен Петков от
министерските постове:
„Ако трябва да бъда откровен, сигурно аз съм бил първият –
може би дори преди премиера, който според мен забави тези разговори – който
проведе едни откровени разговори и с единия Румен, и с другия. Не защото съм
смятал, че на този етап те са имали вината, но защото вече обществените
настроения бяха достигнали до такъв предел, че тяхното оставане в
правителството щеше да натежи много на коалицията. Вероятно след това и самият
премиер е провел своите разговори.”
Това признание, доста мегаломански звучащо, в момента издава
единствено
страх от предстоящото поражение
Не че той не е губел, макар че днес си приписва само победи
и се представя за единствен спасител на БСП. Само ще припомним, че като лидер
на БСП през 2001 г той претърпя тежка загуба на парламентарните избори, която
се опита да прикрие с победата на президентските избори. Само че, както е
известно, той стана президент благодарение на гласовете, дадени му от една
партия, чиито привърженици в началото на деветдесетте години обругаваше и не
искаше да им бъдат връщани имената.
Но нека не бъдем толкова критични. В изявите му напоследък
има и добри страни. Например със сигурност ще му повярваме, че е човек, който
мисли най-малко с един ход напред. Предложението, което той отправи към
Станишев да се разберат задкулисно преди избора на конгреса в края на
седмицата, показва, че той не само предугажда загубата, но иска независимо от
нея да му бъдат дадени позиции, уж под формата на сътрудничество, които
по-късно след очакваната загуба на парламентарните избори да му дадат
възможност да събори Станишев.
Е, това предложение не е ново, но за първи път бе публично
оповестено. Едва ли обаче Станишев ще се хване на тази уловка. По време на
целия президентски мандат той неведнъж е сърбал попарата на неговата мечешка
прегръдка.
Затова в заключение ще разкажем една притча. Отива един
човек при един мъдрец и му казва: „Слушал съм за тебе, че виждаш много неща,
кажи, моля ти се, какво си мисля в този момент?”
Мъдрецът го погледнал и му отговорил: „Това което си мислиш,
е „Знам как се лъже, нека видя този какво ще ме излъже...” Затова само ще ти
кажа какви са качествата на този, който говори истината, и на онзи, който лъже:
който лъже, бърза, а който говори истината, оставя времето да говори за него.
Хората на истината работят на светло, а хората, които предпочитат да я крият
поради различни подбуди, работят на тъмно.”
Бързането на бившия президент е показателно. Но ще оставим
на неговите съпартийци да решат по кой път да тръгнат – този на криминалния
преход, скрит зад евтин популизъм, или да поемат по трудния път на промяната,
която да ги превърне в европейска лява партия, нямаща нищо общо със
Столетницата, която незнайно защо все още честват на Бузлуджа въпреки терористичното
й минало.
