Сърцеразделителното приключване на 12-годишното партийно
лидерство на Румен Овчаров в София едва ли ще трогне истински някого, въпреки
проронени сълзи и бурните овации, с които той бе изпратен по време на съботния
форум на организацията. Нека веднага да видим какво е неговото наследство. Към
1 януари 2009 социалистите в столицата са били 20 166. Към 1 януари 2012 те са
15 325, т.е. спад от 24% само за 3 години. Състоянието е още по-зле във
възрастово отношение. 49% от социалистите са на възраст над 70 години; 20% - от
61 до 70 години; 14% - 51 до 60; 8,5% - 36 до 50, и 9% - до 35 години.
Казано иначе, 70% са над 60 години,
10 % са младежи и едва около 20% са в най-трудоспособната
възраст от 35 до 60 години. Това променя тезата за липсата на младежи като
най-голям проблем на БСП. Всъщност нейният най-голям проблем в София е липсата
на реализирано средно поколение, постигнало достатъчно в професионална и лична
кариера и готово да отдели време за обществена дейност, без непременно това да
означава кариера или облаги. Хора с кауза и идеали, които не правят сделки, не
се огъват лесно, не се предават след всяка загуба.
С такава възрастова структура перспективата е в период от 10
години БСП-София да намалее наполовина. Най-големият провал на ръководството на
БСП и в национален, и в софийски мащаб е липсата на подмладяване на БСП. А то е
резултат на много фактори, основният сред които е загуба на морален авторитет,
липса на реформи, закостеняване, капсулиране в малък кръг кадри.
Но нека да спрем дотук с нелицеприятните факти, които чуха и
участниците във форума. Съмняваме се, че ще има особено значение дори да се
случи най-доброто за софийската организация – да не се сбъдне нито един от
подготвените сценарии за лидерския пост и да спечели човек, който би бил
достойно нейно лице, а не част от подготвените маши. Причината не е само в
изброените по-горе факти, а най вече в невъзможността да бъде променено статуквото,
чиито плодове сърбат всички, които виждат как бившите червени президент и
министър-председател са се хванали гуша за гуша. Тази битка е доста срамна от
морална гледна точка.
Но не е изненадваща за традициите на бившата комунистическа
партия,
като се има предвид какви са ги вършили през годините още от
времето, когато избиха стотици невинни по Великден през 1925 в църквата „Света
Неделя”.
Всъщност нищо ново не е научено, нищо старо не е забравено.
Как да им повярват избирателите, когато отново се опитват да ги преметнат, за
да се върнат догодина във властта. И това не е всичко, няма как да БСП да
загърби старите влъхви, символ на криминалния преход. И преоблечена в одеждите
на евросоциализма да продължи напред. Това, което се канят да направят, но едва
ли ще успеят, е същото, когато за една нощ в началото на 90-те години на
миналия век от комунисти станаха социалисти и хукнаха да се снимат как се
кръстят в първите редици на църковните празници.
Овчаров може да реди крокодилски сълзи колкото си иска,
но не само той, а и всички социалисти в столицата ще са
наясно, че той пак ще дърпа конците им. И дори след година може отново да стане
техен партиен шеф, като отпадне правилото за несъвместимост, което сега го
принуди да сдаде поста.
Излиза, че партийните форуми на БСП са напълно излишни и са
само прах в очите. И че битките им са буря в чаша вода. Както са тръгнали,
скоро може и никой да не ги забелязва, както вече сините са без значение за
десницата. И заедно да се събират на седенки да си бъбрят врели-некипели за
славните партийни битки. Също като в този виц за рибаря, който казва на
съпартийците си по време на вечеря:
„С рибата, която ядете в момента, трябваше да се боря в
продължение на цели четири часа!”
„Разбираме - отговорили тутакси гостите. - И нашите
отварачки за консерви са счупени…”
