Сигурно за мнозина възклицанието в заглавието
е най-точното определение за водевилната същност на прегръдките и разделите
вдясно. Но за тези, които изстрадаха прехода, това не е така. Те не забравят и
не прощават. Затова е съвсем обясним и логичен краят на Синята коалиция,
показно решен вчера от Националния съвет на СДС в Пловдив. (Мимоходом ще
отбележим, че градът, който бе известна синя крепост и неколкократно издига за
депутат Иван Костов, днес в местния парламент след последните избори има само
един съветник.)
Щеше да бъде пълна дивотия сините да се качат
на изоставения от десебарския елит кораб на Командира. А бяха на косъм да го
сторят. И този, който заряза навремето СДС, пак на техен гръб отново да се
озове в парламента.
Всъщност още когато се водеха в края на 2008
г. онези скандално тъмни преговори за създаването на Синята коалиция,
ръководството на СДС трябваше да изключи от редиците си всички, които ратуваха
за нея. Защото в устава на партията съвсем ясно е записано, че не може тези,
които са напуснали и работили срещу СДС, да бъдат техни партньори. Ако това се
бе случило преди парламентарните избори през 2009 г., СДС пак щеше да си е в
парламента, докато партията на Иван Костов още тогава щеше да се разпадне
заради невъзможността да прекрачи бариерата.
Грехът на синьото ръководство стана още
по-голям, след като близо година и половина, благодарение на лидера на ДСБ,
те играха в един отбор с червените
срещу управляващата сродна „Народна партия“. И
това се видя на изборите за президент и кметове, където провалът на Синята
коалиция бе безпрецедентен.
По този повод нека само да си припомним как
след последните парламентарни избори Мартин Димитров се хвалеше, че
държат „златното ключе“ на управлението в страната, но се стигна до там
да се съюзят с бившите комунисти. Не случайно синият лидер получи прозвището
Мавъртинчо заради абсолютната му зависимост от бившия преподавател по
марксистка политикономия. Тепърва ще се изяснява защо Димитров така вярно
служеше на Костов и каква е била цената за това. Защото иначе не можем да си
обясним как се прави достлук с човек, който успя само за петнадесетина години
много успешно
да отблъсне близо 2 500 000 избиратели
от десницата
Нееднократно през годините сегашният лидер на
ДСБ е показвал с действията си, че няма нищо общо с дясното. То винаги е било
параван за подреждането на личния му пъзел за сметка на тези, които най-много
са му вярвали. Тука изобщо няма да се спираме на големите бели, които Костов
донесе като премиер, като помогна на кукловодите на криминалния преход да
затвърдят икономическата си власт, вместо да даде шанс на своите да се утвърдят
като силна средна класа. Няма да се спираме и на възможностите, които имаше да
запази влиянието на сините и след падането от власт през 2001 година. Това, че
Мартин по една или друга причина не го е отчел за себе си и е подвел сините, си
остава за негова сметка. И едва ли с жеста, който направи вчера на Националния
съвет в Пловдив да подаде оставка, ще може да изкупи вината си.
За късмет на СДС този път шансът бе на тяхна
страна. Първо младият елит на ДСБ заряза Командира. След това,
в желанието си да подреди мача предварително,
бившият син премиер направи характерната грешка
да извади проектоспоразумението на светло, мислейки си, че то е достатъчно общо
и сините ще го приемат. Но от него и на слепите им светна, че всъщност и Костов
зарязва ДСБ и се готви да яхне Синята коалиция
превръщайки я в партия. Не случайно в
документа се предлагат общи национални съвети и вето на двамата лидери за
решенията. Ясно е при това положение кой от двамата щеше да командва.
Освен всичко друго този път радетелите за
автентично СДС бяха подготвили солидни социологични проучвания, от които ставаше
ясно, че двамата лидери загробват коалицията и тя има малък шанс да влезе в
парламента.
За капак точно ден преди вземането на
решението в града на тепетата стана ясно, че Костов е играл самостоятелно на
изборите в Кюстендил, а не с победилата дясна коалиция на кмета Петър Паунов.
Така всички имаха възможност да видят колко е лицемерен лидерът на ДСБ. От една
страна, демонстрира огромно желание да я има коалицията, а от друга, държи
единствено да бъдат защитени неговите лични интереси.
Няма да споменаваме и онзи комичен случай в
парламента, когато вътрешният министър Цветан Цветанов разкри как Костов е
ходил в кабинета му да се договаря тайно с него и дори обяснил защо е готов на
скрити пазарлъци с управляващите, но публично нямало как да не говори срещу тях.
Тази безпринципност още преди време бе обяснена от един от създателите на ДСБ и
бивш техен депутат д-р Николай Михайлов като характерна за едни хора, които
отдавна са си плюли на физиономиите и
в морално отношение няма какво да губят
Не на последно място решаващо за вчерашното
решение на сините да скъсат тоталитарната обвързаност с бившия син премиер бе и
немаловажният факт, че и на по-малките местни структури им светна, че бъхтят,
за да може само една малка група избраници, начело с двамата лидери, винаги да
се урежда в Народното събрание, след което те ги забравят до следващите избори.
Разбира се, спукването на балона „Синя
коалиция“ би бил и една пирова победа, ако СДС не направи следващата стъпка –
да възроди автентичната десница и да влее млада кръв в нея. Смяната на лидера с
други вече изхабени фигури няма как да донесе желания успех. А време има
достатъчно – както и да бъде загробено завинаги СДС, така и да се върне в
политическото пространство като достатъчно авторитетна партия. Сегашното
състояние никак не е добро и това се вижда от представеното по време на
Националния съвет проучване. Дори избиратели, които са гласували поне веднъж в
“синьо“ след падането на правителството на ОДС от власт през 2001 г.,
виждат в сините същите слабости
които виждат и червените избиратели. Тоест
тези избиратели, които потенциално сините биха могли по-лесно да си върнат, са
толкова негативно настроени, колкото техните опоненти. А най-лошата новина за
СДС е, че техните избиратели ги оценяват по неспособност да управляват, колкото
оценяват и Столетницата. Това разбива на пух и прах хвалбите на Костов и
Мартин, че притежават най-добрия управленски потенциал на страната и само те
биха я извели от батака. Особено показателно е отношението към бившия син
премиер. Близо 15% от бившите сини избиратели (което прави близо 300 000 души),
са категорични, че
той персонално е причината те да не гласуват
за Синята коалиция
По най-груби изчисление това се равнява на
най-малко 25-30 депутати, които десните губят заради Костов. Другата ужасна
констатация е, че с изключение на БСП всички други партии изсмукват
потенциалните техни избиратели. Така че радостта на противниците на Костов би
била твърде неуместна, като се има предвид, че на този етап СДС не минава
четирипроцентовата бариера. Но от друга страна, има близо година до следващите
парламентарни избори – достатъчно време, за да бъде реформиран СДС и бъде
представена на обществото достатъчно привлекателна платформа за управление,
която да върне доверието към тях.
