Затихващият трус вдясно

Точно като след земетресение крахът на Синята коалиция все още напомня за себе си, но все по-слабо и затова без очаквания ефект за нито една от двете заинтересувани страни. Тези, които се тръшкаха за нея и вещаеха черно бъдеще за СДС, почти изчерпаха дежурния арсенал от конспиративни обвинения две седмици след предизвестената раздяла.

Нападките всъщност като бумеранг издадоха скритите и най-вече неосъществени желания на бивши сини величия да се домогнат отново до властта (или най-малкото до следващия парламент) на нечий чужд гръб. Само ще припомним как в нощта на изборите през 2009 г. подалият оставка Мартин Димитров се изцепи, че коалицията им с ДСБ държи „златното ключе” за бъдещото управление с ГЕРБ. А Иван Костов прави лицеви опори и носи цветя и бонбони в болницата на човека, за когото твърдеше дотогава, че е от подземието. Едва ли обаче някой от тях двамата е готов днес

да си посипе главата с пепел

за това, че не успяха да се настанят на трапезата на властта и че не оправдаха очакванията на хиляди изгладнели техни активисти да получат своя пай от държавната баница. Затова техните избиратели, лъгани още по времето на синьото управление (1997-2001 г.), никак не се колебаха и обърнаха гръб на Синята коалиция на местните и президентски избори миналата есен. Още повече, че на живо видяха как в парламента техните избраници в продължение на близо година играят в един отбор със социалистите срещу сродната им народна партия.

Настъпилата тишина вдясно на пръв поглед може да издава и безпомощност, след като набеденият за враг Костов вече го няма. Не е нормално сините все още да са без заместник на подалия оставка Мартин Димитров. Изненадващо е също тяхното нежелание да влизат в полемика със защитниците на провалената Синя коалиция. Създава се впечатлението на хаос и липсата на сценарий за

голямото завръщане на СДС

на политическата сцена. Не само защото знакови фигури се обявиха против раздялата, но и защото оставката на Мартин очевидно не е била предвидена. Това от една страна дава възможност на Костов за завземане на техни позиции чрез вбиване на клин между водещите крила в СДС, но от друга липсата на конкретна фигура на синия връх обезсмисля ударите, защото те издават единствено страх от неясното бъдеще на издънения отвътре политически проект ДСБ. Отсега е ясно, че Командира няма да разчита на своята партия и ще се опита да запази формата на Синята коалиция и чрез други партньори да прескочи четирипроцентовата бариера. Не е новина и олевяването в политическите позиции на бившия преподавател по марксистка политикономия. Мнимата битка с монополите и особено изненадващата нова задявка с червените за премахването на плоския данък показват, че в желанието си да остане на терена Костов няма да се спре пред нищо. Дивият и безскрупулен популизъм, както и безпринципните пазарлъци, ще са негово основно оръжие. Само че когато той казва:

„Искам да призная, че съм правил много компромиси със СДС, включително на последните избори. Компромиси, за които не ми повярваха от собственото ми семейство”, това напомня за казаното от него през 2004 г., когато напусна „Раковски” 134:

„Каузата напусна СДС. То е като моментът, в който духът напуска тялото. Истината е, че духът си отива от тялото, а не тялото изпуска духа. Когато каузата напусне една организация, не можем да тъжим за тази организация. Единственото, което има смисъл в политиката, е политическият дух. Именно ДСБ се превърна в новото тяло на този дух.”

Затова сега е много интересно как Костов ще се обърне към избирателите и дали

в желанието си да ги преметне отново ще забрави,

че ги е наричал „народ в кавички”. Истината е, че той си е направил много добре сметката и в нея те не присъстват. Но е направил така, че да получи гласовете им, дадени за някоя от партиите, с които той ще влезе в коалиция. Тези, на които той ще разчита, са неговите верни подръжници, които са около 70 000, плюс гласовете на тези, които сините депутати ренегати ще му докарат.

Но да оставим сметките за по-късно. В случая същественото е, че сините успяха да се измъкнат от опеката на човек, който по думите на бившия главен редактор на в. „Демокрация” Йордан Василев „не може да събира, а да пропъжда”. Затова и тяхното мълчание в момента най-вероятно не е защото заради груповщина не могат да се разберат кой да поведе партията до избора на нов председател (както твърдят противниците на раздялата с костовизма), а защото сините искат да се опрат на онези ценности на представителната демокрация, които накараха близо 2,5 милиона избиратели да гласуват за СДС през 1997 г.

Гласуващите не искат вече да са безгласни фенове

участващи в нагласени предварително комбинации с точно калкулирани гласове. Това не вдъхновява, а отблъсква. Избирателите искат да знаят, че гласът им ще отиде за кауза, която ще защити най-вече техните икономически интереси. Те нямат никакво намерение да подкрепят партизанщините на един финансиран от техния залък партиен апарат. Истината за възродителите на СДС е във въвличането на гражданите в устройството на държавата. Това е подходът, който сините трябва да възприемат, за да си върнат доверието на избирателите. Затова бъдещият председател на СДС не може да е от старите муцуни, които се видя, че не са готови да отстъпят и да дадат право на други да движат политическите процеси. На „Раковски” 134 са наясно, че новият им председател ще има срещу себе си достатъчно обигран противник в лицето на лидера на ДСБ, на който не само че адекватно той трябва да му се противопоставя, но и

да води диалог с него, ако това ще е от полза на десницата

Още в самото начало на своето самостоятелно явяване на следващите избори СДС има потенциален бонус от близо 300 000 избиратели, които заради Костов през последните години се отдръпнаха. Сега те с нетърпение наблюдават какво се случва на „Раковски” и са готови да участват във възраждането на синята партия. Този брой избиратели е малко повече от тези, които на миналите парламентарни избори гласуваха за Синята коалиция – общо 285 662 гласа. Това означава, че тогава парламентарният праг е бил 165 000 гласа. Предполага се, че сега ще е малко по-нисък и за преминаването на бариерата и съставяне на парламентарна група от най-малко 10 народни избраници ще са необходими между 140 000 и 150 000 гласа.

Със сигурност в това отношение

СДС вече има превес над ДСБ

Но това е само при най-благоприятния сценарий за сините. Защото в момента по-мотивирани са избирателите на Костов. Те са наясно зад кого стоят, а и самият бивш премиер, както се вижда, започва каскада от популистки ходове в икономическата област, които със сигурност няма да бъдат осъществени (ако приемем хипотезата той да влезе в следващото управление), но затова пък ласкаят обнадеждаващо слуха на избирателите. В този смисъл само демонстрацията на желязно единство сред сините групировки може да спре процеса на консолидация около Командира и разбира се да върне много разпилени гласове, което след изборите пък ще помогне за по-лесното осъществяване на напълно възможното дясно коалиционно управление.

Най-песимистичният вариант ще е двете десни партии да останат извън парламента. Той обаче в никакъв случай не бива да се допуска, защото на практика ще отвори пътя към ново лявоцентристко управление.

За да не се случи това, сините ще трябва да положат огромни усилия, за да създадат ново лице на партията си, като в същото време не трябва да очакват да бъдат пожалени от бившия им партньор в лицето на ДСБ. Шансът на костовистите е да се опитат да откраднат достатъчен брой сини избиратели, за да може, ако не успеят да влязат в парламента, поне да успеят да изпратят и двете партии на бунището на историята.