Тази събота (05.05.) навръх рождения си ден лидерът на БСП
Сергей Станишев получи пластика на древногръцката богиня на лова Артемида от
свои съпартийци в Пловдив. За някои може да е изненадващо, че точно той, а не
опонентът му Георги Първанов, (който, освен с двете си имена, ще остане в
историята и със съмнителните си ловни подвизи), но подробното припомняне на
мита показва, че дарът никак не е случаен. И този, който трябва да се страхува,
е ловецът, дръзнал да смути блаженството на богинята, пъхайки си носа там,
където няма право. При това последвалото наказание е страховито – той е
превърнат в елен, който бива разкъсан от
кучета. Няма да навлизаме и в други подробности – мечите кожи, с които
се е дегизирала богинята, отровните й стрели, както и куп други възможности, с
които да се прикрива, да омайва и в крайна сметка да наказва онези, които са си
въобразили, че са от кръга на богопомазаните. През десетте си години
президентстване Първанов забрави, че е случайно избран (както правилно отбеляза
един партиен лидер) и си
въобрази, че може да бъде приет в кръга на галениците на
кукловодите.
Любопитно е да се отбележи, че Станишев получи подаръка си в
присъствието на един от кандидатите за местен лидер на партията д-р Илия
Баташки, който пръв много сполучливо характеризира партийните форуми като
размахване на бухалки. Също така не без значение е фактът, че на този форум не
присъстваше Първанов, което се прие като знак, че е възможно скоро той да се
откаже от битката, предвид смазващата преднина от номинации на лидера Станишев.
За щастие в града на тепетата не се стигна до бухалки, не
заради липсата на президента с харамийския псевдоним, а най-вероятно заради
предизвестения избор. Но и тук, разбира се, имаше опити за шашми - с щедри
обещания един от кандидатите се опитваше до последно да събере гласове за
кандидатурата си. Но това поне си остана предимно за вътрешна консумация и не
помрачи форума както стана на много други места.
А те никак не са малко. Само през последната седмица се
стигна до драстични и направо
нечувани прояви на насилие в червените редици.
Сблъсъци имало в русенското Две могили, където местното
читалище бе потрошено след схватка между социалистите. Имало счупени витрини,
табла, очила, някои от участниците получили физически травми и се
освидетелствали. В Сливен пък „спортисти” охранявали червения форум, който ще
се запомни с това, че кандидатът за лидер Николай Сираков напусна БСП. Преди това бе отхвърлен и изборът му за
делегат на конгреса. По време на форума, на който той все пак присъствал като
гост, той дръпнал прочувствена реч, в която изразил разочарованието си, че няма
как сред такива чугунени глави да се прави промяна в партията и размахал диск,
в който по думите му имало уличаващи в корупция данни за негов виден съпартиец.
В Стара Загора пък повелият на първия тур Бойчо Биволарски
бе изхвърлен от състезанието с типична емоционално-апаратна хватка, приложена
от стар комунист под предлог, че едва ли не
симулирал инфаркт на предишното събрание, за да може то да
бъде отложено.
След бламирането му настъпи суматоха и опити за
саморазправа, които със сигурност ще имат последствия и ще вгорчат живота на
„победителите”, убедени са в централата на „Позитано” 20.
Всъщност това, което се случва в БСП, е показателно.
Помията, която изплува, е добре подхранвана през годините от неравномерното
разпределение на баницата
и нарастващите противоречия между богати и бедни социалисти.
Днес точката на кипене е достигната и няма връщане назад. Парадоксът е, че
този, който пледира за левите идеи, е същият, който като лидер още през
1997-2001 г. вкара БСП в десния коловоз, копирайки неприложимите за
Столетницата позиции на Герхард Шрьодер и Тони Блеър. Днес бившият президент
пледира за прозрачност, но самият той докато беше на „Дондуков” 2, се
занимаваше само със задкулисни интриги, представяше се за социален президент,
но се превърна президента на олигархията. Първанов може и да парадира с подписа
си за референдум за АЕЦ „Белене” и да организира митинг, (напомнящ за мрачните
антинатовски, а преди това националистически митинги в защита на депортацията
на хиляди наши сънародници), но докато беше държавен глава
не си мръдна пръста да защити 3-и и 4-и блок
на атомната ни централа, които бяха закрити. В БСП едва ли
са забравили, че точно по времето, когато Първанов бе неин председател, през
2001 г. я доведе само до 48 депутати и допусна други да командват парада.
Най-голямата му вина, разбира се, е, че той превърна пазарлъка в основен начин
на общуване в партията. Днес Първанов се прави на ни лук ял, ни лук мирисал и с
подмолни договорки се опитва да си върне контрола върху БСП. Само че очевидно
не си е направил добре сметката, защото през цялото време
сам пада в капаните, които е поставил
И на Станишев заради тези грешки на бившия президент няма да
му е трудно да си запази лидерството. Друг е въпросът как бившият премиер ще
може да преодолее партийния разрив, съмнително е, че той самият ще е достатъчно
убедителен лидер и че няма как да се освободи от бремето на своите грешки.
За да не бъдем голословни, нека да видим какво е състоянието
на софийската организация на БСП, която все още не е провела своя форум.
Известно е, че тази структура е най-голямата в страната и в нея членуват 10,5 %
от социалистите. На последните избори 14,5% от гласовете за червения кандидат
за президент са дадени в София, а за общински съветници – 17,1% от всички
гласове в страната. Но състоянието на организацията е плачевно. Само за
последните три години членовете на организацията са намалели с една четвърт.
Във възрастово отношение фактите са драматични:
половината социалисти в София са на възраст над 70 години
а 20% между 61 и 70 години. И само 9 % са до 35 години.
Впечатляващо е и това, че при социалистите липсва средно
поколение, което да е достатъчно реализирано, че да приеме обществената работа
не като средство за реализация и облаги. Тези данни, погледнати в перспектива,
показват, че само в София БСП ще спадне наполовина като членска маса в
следващите десет години. Така че победата на Станишев ще е пирова, ако не се
смени моделът. Доколко той ще е способен да го стори, предстои да видим. Във
всеки случаи би било абсолютна грешка в БСП да продължат да дерибействат
старите влъхви начело с Първанов.
Това че бившият президент ще се откаже от битката преди унизителния
финал не е чудно. То отговаря на начина, по който е действал бившият агент на
тайните служби през всичките години на прехода – двойнствено. Със сигурност ще
се опита да прехвърли вината на други, а той временно ще се скрие и ще чака
по-добри времена.
Но както се вижда от изнесените данни за социалистите, все
по-малко хора ще се интересуват от това какво става в социалистическата партия.
Как тази ситуация може да бъде променена и дали това е възможно си е проблем на
„Позитано” 20. Това, което е сигурно, е, че реваншистко-демагогските възгласи
за връщане във властта са единствено за утеха на тези, които сами отдавна не
вярват в думите, които изричат.
