СДС: А сега накъде!?
Само два дни след еуфоричното скъсване с тоталитарния хомот на Командира отрезвяването в сините редици започна. С просто око се вижда, че в СДС няма ясен сценарий за това какво трябва да се направи след напускането на Синята коалиция. Липсата на временен председател на партията на мястото на подалия оставка Мартин Димитров показва, че тя ги е изненадала и основните играчи не са мислели за това предварително. Но това е бял кахър в сравнение със започналата още на Националния съвет мощна атака, водена от известни фигури в СДС, срещу тези, които развалиха достлука с Иван Костов. Сред тях са партийният лидер Мартин Димитров, евродепутатката и бивш лидер на партията Надежда Нейски - екс Михайлова, и бившият шеф на разузнаването и депутат Димо Гяуров. Със сигурност към тази група се числят и голяма част от депутатите на СДС, тъй като само двама (Лъчезар Тошев и д-р Михаил Михайлов), гласуваха за разтурването на коалицията. Последният факт е особено тревожен, защото означава, че СДС само формално има парламентарна група, но тя се контролира не от „Раковски” 134, а от двамата съпредседатели - Командира и Мартин, които очевидно нямат намерение да се отказват от формулата, вкарала ги в парламента. Точно това е и най-голямата заплаха за сините – да се явят на изборите срещу Синята коалиция, която няма проблем да бъде запазена, не само заради Мартин, но и заради социалдемократите и земеделците, които нямат голям избор и едва ли биха напуснали този формат, още повече, че той не е юридически застрашен.
Нека да видим сега какво е временното разположение на силите. От едната страна на барикадата е разцепеното на две СДС, на което му предстои да избере лидер, който засега може да има само едно предимство срещу Костов. И то е младостта. Само че не е сигурно, че изборът ще е на млад човек. Спрягат се редица имена – на младият Вълчо Чолаков от Бургас, който е и заместник-председател на партията. Но редом с него в обръщение са и имената на партийни ветерани като Лъчезар Тошев и Владимир Кисьов. По традиция изборът на нов партиен лидер
винаги предизвиква брожения в синята партия,
без значение дали той ще е с предварителни избори, или избран на конференция. Няма още и насрочена дата за конференцията. Тя едва ли ще е по-рано от есента, а това допълнително би изнервило седесарите. Разбира се, че те имат мощно предимство от това, че в партията почват да се връщат онези, които я бяха напуснали заради Костов и дори не гласуваха в синьо. Според предварителни изчисления те могат да достигнат дори 300 000, което си е открояващо се парламентарно присъствие от най-малко 25 депутати. Само че това са хипотези, а какво ще се случи в действителност, е нещо съвсем друго.
И докато командата на СДС изглежда разнебитена и все още незнаеща какво да прави, то срещу тях има сериозен противник в лицето на отритнатия Костов. Този път той няма никакво намерение да стои отстрани и да чака седесарите да осъзнаят каква грешка са извършили и сами да извървят пътя за искането на прошка. Както го направи за близо две години, след като загуби изборите през 2001 г. Днес Костов е в отлична кондиция,
с напълно оформена патологична визия за собствената си незаменимост
и проявява дори чувство за хумор, като казва по повод на персонализирането на проблема Синя коалиция в негово лице, че „не моята лична персона е важна, а политиките, които се защитават”...
И как да не е спокоен Иван Костов, след като той всъщност отдавна е загърбил ДСБ и случващото се там не го засяга вече. Не случайно беше подготвил споразумение, с което да превърне Синята коалиция в партия. Сега той може да осъществи това и без СДС. На всичкото отгоре ще ползва мощен ресурс в лицето на подкрепящите го Мартин, Надежда, Димо и депутатите. Всички те плюс бившият кмет Найден Зеленогорски притежават ресурс от симпатизанти, които могат да докарат така необходимите на Костов гласове, за да се озове отново в парламента, каквато е и целта му.
Не трябва да се забравя, че от гушването със сините Костов излезе победител, защото сега освен свои съветници в трите големи града (София, Пловдив и Варна) той вече има свои хора и в по-малки селища, т.е. разширил е базата си. Допреди година се смяташе, че
ДСБ има подкрепата на не повече от 60 000 души
които са базирани предимно в столицата и са твърди фенове на Командира. Днес обаче може да се твърди, че техният брой вече е към 100 000 гласа, което показва, че не му достигат само около 10 000 – 20 000 гласа, за да има своя парламентарна група. Той тези гласове всъщност вече ги има. Те ще дойдат от онези сини, които бяха и си остават зад проекта „Синя коалиция”. Освен това съществува и възможността в тази коалиция да бъде включена и РЗС на Яне Янев, с когото Костов бе партньор по време на кметските избори в София миналата есен. Тук изобщо няма да коментираме кой какви негативи ще събере от едно такова сътрудничество, защото в случая бившият преподавател по марксистка политикономия е доказал, че може да се прегръща и тайно да се договаря
с хората, които публично хули
И докато сините се чудят кого да изберат за лидер, каква политика ще водят и после как да подредят листите, Костов вече може да е наредил пъзела и да се прави на умряла лисица до изборите. И след тях да се окаже, че той е в парламента, а синият лъв е останал вън от него.
Разбира се, не всичко е погубено за сините. Напротив, шансът е на тяхна страна, те могат да преобърнат мача. Но това трябва да стане бързо, а хора като Мартин, които вместо да приемат поражението, започнаха мощна атака, за да разбият СДС, трябва незабавно да бъдат изключени за назидание на останалите. За това намекнаха и от синята централа, където най-вероятно още през следващата седмица ще свикат извънредно заседание на ръководството.
В несигурна позиция са и останалите, които подкрепят коалицията с Костов. Те самите, особено депутатите от парламентарната група, си знаят, че на Командира му трябват само докато са фигури вътре в СДС и му носят от регионите реални гласове. И в момента, в който те приключат задачата си, той ще ги натири.
Най-важното, което трябва на сините в момента, е достатъчно
харизматична и неопетнена личност за лидер, който да ги поведе в посоката
на голямото завръщане на близо двата милиона избиратели. Старите влъхви трябва да отстъпят на нови лица и изобщо да не се появяват в публичното пространство. Фактът, че за два дни от Костовия отбор се чува такъв мощен плач заради краха на Синята коалиция, показва, че там цари много страх.
Освен това оставането на Костов като водеща фигура в ДСБ и в тази коалиция си е бонус за възраждането на сините. Но те никога не трябва да забравят, че за своето оцеляване той ще е готов да се съюзи и с дявола. Друг е въпросът дали този път ще получи тази възможност.
Надлъгването в момента между натирения Костов и седесарите е като между онези двама рибари, които се хвалят за подвизите си по следния начин:
„Аз веднъж хванах толкова голяма риба, че не намерих кантар, който да може да я претегли!”
Другият тутакси отговаря: „Аз пък хванах такава риба, че само снимката й тежеше две кила!”
Истината е, че само с размахване на снимки сините няма как да спечелят битката. Те трябва първо да уловят рибата, при това трябва да е достатъчно голяма, че онези, които ще бъдат нахранени, да им повярват и да гласуват за тях. Ако разчитат само на снимки, както беше досега, ще си останат само с тях като скъп спомен за славното минало.
