да прави опити за договорки с управляващите
Е, не е ли правилно да бъде обвиняван в липса на морал!?
В първия парламентарен ден от седмицата червено-синият съюз поиска премиерът да даде обяснения за полицейската акция, при която 25 маскирани служители на МВР арестуваха нямащо намерение да им оказва съпротива семейство в опит то да бъде уличено в контрабанда на цигари. Заради настояване на опозицията премиерът да дойде за обяснения в парламента, вместо Бойко Борисов дойде Цветанов и директно обвини и червените, и сините в сътрудничество с Октопода. Вътрешният министър призова Костов да наблюдава внимателно процеса по делото "Октопод", "защото от него ще стане ясно какво се е случвало преди в държавата". После поясни, че основен свидетел по делото се бил обръщал със сигнал към Костов, който обаче не реагирал. После МВР шефът разказа как лидерът на ДСБ е ходил в кабинета му и му е казвал, че това, което прави Цветанов, не го е правил никой през последните 20 години. "В същото време обаче излизахте пред камерите и ми искахте оставката. Защо? Защото казвахте - ти си наш опонент, а политиката е мръсна работа", допълни министърът. Е, при такава неочаквана и рядко допускана в политиката откровеност как да не излезеш от нерви...
Ето какво каза преди време в сутрешния блок на Нова телевизия Костов за Цветанов:”... Но не е такъв случаят с г-н Цветанов. Той има свойството много мъжки, много решително,
смело да постави главата си в торбата,
грубо казано. Той е инвестирал себе си във войната с организираната престъпност. Това го виждат всички хора и на всички това им прави много силно впечатление. Той е показал самопожертвователност като политик. Много рядко нещо за българската политика, изключително рядко...” Водещата изглежда не слуша какво точно й казва Костов, а пита това, което предварително си е подготвила: „Вие бихте ли се жертвал в една кандидатпрезидентска кампания?” Костов обаче продължава да говори за Цветанов: ”Не, не, ние говорим за неговата самопожертвователност в смисъл, че той е инвестирал себе си, т.е. заложил е себе си в тази битка с организираната престъпност. Това не е заради президентските избори. Не го е направил с оглед на политическата си кариера. Той иска да приключи този въпрос. Аз го познавам от тази му страна, работя с него непрекъснато. Ето, и вчера имахме среща, такава, в която обсъждахме въпроси, сигнали, за които аз ще съм му благодарен веднъж да спомене публично за това сътрудничество, защото дължи... Нека той да говори, да не говоря аз. Но ние му помагаме съществено.”
От тези откровения на бившия премиер се вижда, че той признава вътрешния министър за първия, който прави нещо съществено в борбата срещу престъпността, нещо повече, казва за него, че си е сложил главата в торбата. (Подтекстът дори е, че той самият никога не би го направил в такава степен, което е факт). Освен това Костов си признава, че е чест гост в кабинета на министъра. Редно е да попитаме,
кога говори истината Командира
Всичко, на което ставаме свидетели, всъщност е отвратително. Тези политици (сред които е Иван Костов), които днес най-много настояват поповете да се покаят, бившият президент и неговото вице да се скрият вдън земя, защото са помилвали убийци, са най-виновни за неслучилия се като в други бивши соцстрани преход. И вместо да си посипят главите с пепел и да напуснат постовете си, като отстъпят местата на млади хора, техните лидери с един необясним от гледна точка на политическата логика мазохизъм искат всичко да се срути, но те да останат на топлите си местенца. И кой знае защо са си наумили, че атаките срещу управляващото мнозинство ще им донесат желаното оцеляване в собствените им партии. Но те не си дават сметка, че колкото по-дълго време са на постовете си, толкова дълго ще продължи недоверието на избирателите към партиите, на които те насила искат да са лица.
Може ли някой да повярва на човек, който тичаше към военна болница с букет цветя и кутия бонбони, за да поздрави човека, за който казваше, че е от подземието. После радостно правеше лицеви опори, за да видят всички колко е пъргав в чупките. И накрая, разбира се, се отметна…
Никак не е смешно, тъжно е…
Накрая ще кажем и още нещо. Този път номерът им няма как да мине и заради все по-нарастващото влияние на глобалната мрежа. Тези политици можеха да съществуяват единствено зад Желязната завеса, чиито рожби са всъщност. Зад Берлинската стена всичко ставаше скрито покрито. И единствено елитът живееше добре. След демократичните промени те се опитаха да се пребоядисат, като сменят овчите кожи с капиталистически. И да си карат по същия начин – с подставени лица и в дясно и в ляво. И всички да носят бремето на бившия режим, и да са еднакво оцапани. А накрая пак с добре познатия рефрен „ние пак сме същите, ние пак сме тук” като птицата Фенкис да се появят целите в бяло и да поискат доверието ни. Но както онзи френски генерал е казал през 1916 г. в битката за Вердюн и ние ще кажем „No Pasaran!”
