Гузен негонен бяга. Тези, които добре капитализираха властта през последните 20 години, така са си плюли на физиономиите, че щом чуят звъна на сребърници, веднага им се привиждат призраците от сладкото минало и са готови да вменят своите грехове на всеки, когото могат да очернят, за да не останат сами с тях.
Декларации, отнасящи се до субсидията на независимите депутати, дадоха удобен повод да се спусне отново червено-синята мъгла. Не че не се очакваше, но ни омръзна от евтини трикове. Сякаш не знаем, че точно по време на червеното правителство на Сергей Станишев бяха приети поправки в Закона за политическите партии, регулиращи финансовия поток на парите за независимите депутати. За да не бъдем голословни, ето точния текст:Според чл. 25, ал. 3 от този закон при промяна на членския състав на ПГ държавната субсидия се предоставя на формациите, към които независимите декларират принадлежност. В закона няма изрична забрана партиите да връщат тази субсидия на независимите депутати.С това би трябвало да се приключи и изобщо да не се поставя този въпрос. Но популизмът на наследниците на комунистическия режим и макиавелизмът на тези, които се борят да седнат на стола на бившия преподавател по марксистка политикономия Иван Костов, са убедително доказателство, че скоро няма да се разделим с многоглавата ламя на криминалния преход. След всяка отсечена глава се появява нова, още по-хищна.Нахално е тези, които дълги години бяха маши в ръцете на задкулисните кукловоди, днес да си служат с морални категории. Знае се добре, че те отдавна са оперирани от това. Доказаха го и последните избори, на които се видя, че избирателите категорично се обявиха против съюза между БСП и Синята коалиция, шествал през цялата 2011 г. Това че тези стари партии не са си взели поука, си остава за тяхна сметка. Но и не трябва да се чудят защо и в техните къщи гори пожарът на недоволство и разединение, изхвърлило някои от тях зад борда на 4-процентната бариера.Можем да добавим и още нещо че за първи път в този парламент бе сложен край на партийното номадство и безпринципното създаване на нови формация вътре в пленарната зала. Няма да се спираме сега и на отхвърления веднъж завинаги проблем с гласуването с чужди карти. Но тези две победи на демокрацията, с които червено-синята мъгла нарочно не се справи, сега се пропускат от техните лидери. Но и това е обяснимо. Гарван гарвану око не вади, когато става дума за белите, които съвместно са сътворили и най-вече заради услужливото подаване на топката от парламент на парламент, от мнозинство на мнозинство, през целия криминален преход.Естествено е, че със зъби и нокти ще се опитат да върнат старото статукво. Но както се вижда, никой не им вярва. Едните ще си останат със залпа на Аврора, а другите, както е казал народът, като гладни кокошки просо ще сънуват.
