Циркът с награждаването и връщането на орден „Стара планина” от вицепрезидента Ангел Марин всъщност е една поучителна история. Тя ще е обеца на ухото за всеки следващ български президент и идва броени дни преди встъпването в длъжност на новия държавен глава Росен Плевнелиев.
Със сигурност скандалът ще е и един от последните щрихи към портрета на един бивш агент на тайните служби, загърбил обещанието си да бъде социален президент, но за сметка на това превърнал институцията в символ на шуробаджанащината и поставил я в услуга на криминалния преход. Изобщо не се учудваме на пъргавината, с която се опита да прехвърли топката в отсрещната сграда. Но може ли някой да вярва на човек с две имена. Каквото и да каже за свое оправдание, зад него винаги ще наднича сянката на бившата Държавна сигурност.
Няма да преразказваме как преди повече от 100 години се е родила българската наградна система. И че един от първите, който е бил награден, е турският султан Абдул Хамид Втори, защото е дал на българите във васалното си княжество възможността да имат свои ордени. Ще кажем само, че султанът е слагал ордена при всички свои официални срещи в знак на уважение към младата държава. Няма да споменаваме и цялата плеяда от герои, които са били награждавани. Но се надяваме в бъдеще тези, които награждават, както и награждаваните, да не се срамуват, а да бъдат еднакво горди пред лицето на народа си.
