Беззъб опозиционен ще е новият политически сезон, който започва тази сряда (11.01) с новата сесия на Народното събрание. Управляващите разполагат със стабилно мнозинство след една декларация на 9 независими народни представители още от миналата пролет. В края на годината това мнозинство е станало още по-стабилно след като други шест народни представители (Валентин Иванов,Стоян Иванов, Огнян Пейчев, Калина Крумова, Цвета Георгиева и Кирил Гумнеров, бивши депутати от АТАКА), са декларирали принадлежност към ГЕРБ. Напоследък мнозинството има подкрепа и от петимата народни избраници, останали от разпадналата се група на РЗС. Това означава, че на практика правителството разполага в парламента с подкрепата на 137 депутати. Тенденцията дори е тази подкрепа да се увеличи след евентуалното разпадане на парламентарната група на АТАКА, която бе разтърсена от вътрешни сътресения в края на миналата година.
От сега е видно, че наличието на такова солидно мнозинство ще обезсмисли и дискредитира всеки опит на опозицията да бламира пленарните заседания с излишни популистки дебати. За съжаление, вместо да се оправдават парите на данъкоплатците, като се приемат законите (това, за което всъщност са избрани депутатите), със сигурност сблъсъкът между тях ще е още от първия ден. Най-лесно е да се намери подходящия повод затова. Не е изключено дори да има драматични схвътки с изключването на микрофони и намесата на квесторите. Но и това няма да е изненада, заради факта, че Октопода губи позиции, а неговите генномодифицирани продукти, трябва да оправдаят зависимостите си от него (въпреки желанието на една част от тях да си намерят нови господари).
В средата на този парламент избирателите вече няма как да бъдат подведени. Те видяха кои са палячовците и ги наказаха на последните избори за президент и местна власт. Лош бе резултатът и за партиите от очерталия се съюз през миналата година между БСП и Синята коалиция. Проблемът и на едните и на другите е, че
често стъпват на динени кори
Спомняте ли си, например как лидерът на БСП се издъни с отношението си към Българската православна църква, когато в края на миналата година заяви, че тя „не е част от държавата и няма защо да участва в това посмешище, което се разиграва” по повод на дискусията дали да се извадят поповете, доносничели на ДС. Тогава Станишев подкрепи позицията на Светия синод да откаже отварянето на досиетата на църковните служители. Само че самата църква, усетила, че политиците се опитват да трупат дивиденти на неин гръб, се отметна от намерението си да се противопостави на комисията по досиетата и и оказа пълно сътрудничество, като предостави за проверка списъка на висшия клир. С този ход БПЦ се измъкна достойно от ситуацията, докато Столетницата остана с пръст в уста. Може дори с известна ирония да се предположи, че разигравайки червените, църквата си връща на бившите комунисти заради тоталния терор на който са били подложени светите служители по времето на соца. Така че, когато лидерът на БСП обявява намерението си да внесе още в началото на тази сесия нов вот на недоверие срещу правителството, трябва да има предвид, че пак може да бъде подхлъзнат. Изборните резултати карат всички участващи в комплота срещу управляващото мнозинство
да преосмислят позициите си.
За някои от тях това ще е последният шанс да минат четирипроцентовата бариера. За други, ще е бавене на топката, докато решат вътрешните си проблеми. А за Станишев всяка допусната от него грешка, ще налее вода в мелницата на опонентите му в партията, които след 20 януари, когато Георги Първанов напусне президентството, ще бъдат с един в повече.
Ще пропуснем встъпителния политически цирк, който се случва в началото на всяка нова сесия и често отнема целия пленарен ден. И ще се съсредоточим в това, което се очаква да бъде гласувано още в първия месец. То е достатъчен повод, за да нажежи страстите между парламентарно представените политически сили. Законът за гражданската конфискация, както е познат в обществото, или Закона за отнемане на имуществото, придобито по неправомерен начин няма начин да не предизвика бурни дебати. Дискусията, която се разрази миналата година за него показа, че
конфискацията на имущество преди да се е произнесъл съдът
е неприемлива за кукловодите на криминалния преход. Управляващите този път обаче са си подсигурили нужното мнозинство, (което се пропука при предишния опит и сред подкрепящи ги независими депутати). Този закон се наблюдаваспециално и по механизма за сътрудничество и оценка от Брюксел, защото през февруари се очаква междинния доклад на Европейската комисия, предхождащ окончателния през лятото.
Втората писта, по която управляващите ще продължат да налагат своите позицииq са промените в закони, свързани със социалната политика. В края на миналата година президентът наложи най-вероятно последното си вето в десегодишното си пребиваване на „Дондуков” 2. С него той върна измененията в Кодекса на труда, приети преди Коледа. Управляващите едва ли ще се съобразят с него, въпреки аргументите на държавния глава, че може да бъдат засегнати редица международни договорености. Ветото всъщност цели по-скоро да осигури бъдеща подкрепа във вътрешнопартийната битка на Първанов на някои работодателски организации. Затова, въпреки витиеватостта на формулирането му, ветото няма да се приеме в пленарната зала и законът ще бъде прегласуван.
По-интересен за разглеждане като перспектива е внесеният от председателя на парламента проект за промени в конституцията на България, добил популярност като Пакта за стабилност, или Пакта „Дянков“. Така или иначе той трябва да бъде гласуван, макар и след като Европейският съвет уточни окончателно новата финансова рамка, по която страните членки, трябва да работят. Всяка промяна в конституцията обаче изисква мнозинство от две трети, каквото в момента управляващите нямат. Затова по тази тема ще се наложи нов кръг от предварителни разговори. Носят се слухове, че цената за тези приемането на пакта „Дянков” ще е експертно правителство. Но това се отхвърля от основни играчи като ГЕРБ и БСП. Известно е обаче, че в критични за страната моменти, като например войната в Югославия, ДПС е гласувало в полза на НАТО и Европейския съюз. Така че
категоричното противопоставяне на пакта
от страна на червените може да си остане само за тяхна сметка.
От любопитна гледна точка е интересно как през новия политически сезон ще продължи роенето в парламента и дали и АТАКА (след разпада на РЗС през миналата година) ще оцелее като парламентарно представена сила. От това имат полза единствено от БСП. Очаква се още през първия работен ден социалистите да попитат не е ли нарушен правилникът на НС заради обявената принадлежност на шестимата атакисти към ГЕРБ. Но и това ще е буря в чаша вода, защото както в много такива случаи по ирония тълкуването че субсидията следва депутата е внесено (и прието по-късно) от Павел Шопов, депутат от АТАКА.
Каквото и да се случи през тази сесия, дори да се стигне до скандални изцепки и схватки, то това едва ли ще навреди повече на авторитета на свещенната сградаq на която пише „Съединението прави силата”. Избирателите не само че са претръпнали след миналогодишните водни шоута в нея, но все по-ясно виждат кой работи в техен интерес и кой не.
Броженията в опозицията
Те са толкова силни в двете стари партии БСП и разпадналата се Синя коалиция (СДС и ДСБ), че се вижда отчаяние в последните напъни техните лидери да запазят партийните си постове. Най-видима е паниката в БСП. Лидерът на партията Сергей Станишев в края на миналата седмица привика на „Позитано” 20 участници в младежкото обединение на партията. На него той откри по твърде прозрачен пополустки начин топлата вода като заяви, че “БСП е узряла за идеята да има повече млади хора в депутатските листи, в ръководството й.” Нека само си припомним какво се случи в същата тази партийна централа, когато миналата есен техният кандидат за кмет на София Георги Кадиев обяви своя листа от съветници, състояща се предимно от млади хора. Не само че бялата партийна врана, бе нападната от чугунените глави, но и по-късно бе провалена на изборите, предимно от своите. Кадиев подаде оставка след провала си и вече е проблематично дори оставането му в партията. Младите в БСП не искат това да се случи и с тях - да бъде използван тяхната енергичност и след това да ги захвърлят, за да може
машите на Октопода да запазят постовете си.
Разбира се, това което върши Станишев, е след дъжд качулка. Едва ли с голи фрази той ще може да привлече на своя страна достатъчна подкрепа, за да запази поста си, особено след като Георги Първанов се върне в партията. На всичкото отгоре се готви и нов ляв проект, в който провалилият се на пет избори лидер няма как да се внедри. Докато, според хората, които вече възстановяват структурите на социалдемократическото движение, същото не може да се твърди за Първанов, който отдавна им помагал задкулисно.
Лошите новини за Станишев ще дойдат и от самата парламентарна група, където вече разслоението е факт. Затова и признанието му, че в нея гъмжи от интриги е истинско, но закъсняло. То само доказва слабостта му като най-дълго управлявалия лидер на БСП в годините на криминалния преход.
Интересно е и
как ще се развие разпадът на Синята колация
и коя от двете партии ще съумее да оцелее, като влезе самостоятелно в следващия парламент. На пръв поглед изглежда, че авторитарния Иван Костов има предимство и ДСБ е по-стабилната партия. Той самият се опитва да внуши това не само на своите, но и на ослушващите се близо 2 милиона десни избиратели, които загърбиха през последното десетилетие синята идея. Само че тъй като той е носителят на основната вина за разпада на дясното, „стабилността” му е на глинени крака. Младите, които по подобие на Станишев, той ухажва със семинари, едва ли приемат като чиста монета „обединителните” му действия, гарнирани с апаратни хватки, като например кооптирането в ръководството на популярните Прошко Прошков и Светослав Малинов. Те разбират, че реанимирането на Синята коалиция минава единствено
чрез пращането на Командира на заслужен отдих
в Драгалевци. Костов, дори когато е губел, е съумявал да запази своя интерес. Затова за нас е по интересно какво ще се случи от приятелската ръка, която той хвърля към неуспялата кандидат президентка Меглена Кунева, заради получените от нея близо 500 000 гласа. Самата Кунева вече се самообяви за „дясна”. Само че и двамата си знаят, че този неин „успех” няма как да се повтори. По известната като мадам Yes лидерка на новото обединение „България на гражданите” нанесе смъртоносен удар на своите от НДСВ, които я подкрепиха със структури и финанси. Тя покани само неколцина от тях в бъдещата си партийна формация. И това със сигурност ще и изиграе лоша шега.
Що се отнася до Мартин Димитров, той със сигурност едва ли през тази година ще играе по свирката на червено-синята мъгла, тъй като се видя, че парламентарният му съюз с БСП и сляпото подчинение на Командира доведе до плачевният резултат на техния кандидат за президент, който напълно маргинализира сините и ги остави на политическото дъно.
