Българската православна църква завърши и започна Новата година с две добри дела. Точно на Стефановден (третият ден от Рождество Христово) в Комисията по досиетата е постъпил изпратен от нея списък на всички духовници, които участват в нейното ръководство. Това бе официално потвърдено от шефа й Евтим Костадинов. Така БПЦ изпълни изисканата по закон информация.
Вчера пък Свeтият синод прецизира становището си относно методите за асистирана репродукция и сурогатното майчинство, което тя отхвърли в навечерието на Нова година. Новата формулировка е в резултат на синхронизирането с останалите православни църкви. Веднага ще отбележим, че в практиката на Руската и Гръцката църква се допуска прилагането на принципа на икономията по отношение на оплождането ин витро за хората, които не могат да възприемат кръста на бездетието като особено житейско призвание, нито са готови да поемат по благословения път на осиновяването. Към становището на Св. синод на БПЦ е включен преамбюл, в който се казва:
“В духа на неизменната православна вяра в съвършенството, всезнанието, благостта и светостта на Божията воля Българската православна църква-Българска патриаршия не може да подкрепя методите на асистирана репродукция, както и сурогатното майчинство, доколкото те нарушават целостта на брака. БПЦ благославя единствено “ин витро”/”ин виво” оплождането, при което се използва материал от самите съпрузи и се имплантира/т ембрион/и в самата съпруга, без да се допуска унищожаването на нито един от тях”.
Вчера пък Свeтият синод прецизира становището си относно методите за асистирана репродукция и сурогатното майчинство, което тя отхвърли в навечерието на Нова година. Новата формулировка е в резултат на синхронизирането с останалите православни църкви. Веднага ще отбележим, че в практиката на Руската и Гръцката църква се допуска прилагането на принципа на икономията по отношение на оплождането ин витро за хората, които не могат да възприемат кръста на бездетието като особено житейско призвание, нито са готови да поемат по благословения път на осиновяването. Към становището на Св. синод на БПЦ е включен преамбюл, в който се казва:
“В духа на неизменната православна вяра в съвършенството, всезнанието, благостта и светостта на Божията воля Българската православна църква-Българска патриаршия не може да подкрепя методите на асистирана репродукция, както и сурогатното майчинство, доколкото те нарушават целостта на брака. БПЦ благославя единствено “ин витро”/”ин виво” оплождането, при което се използва материал от самите съпрузи и се имплантира/т ембрион/и в самата съпруга, без да се допуска унищожаването на нито един от тях”.
Допълнението в становището не е само в увода, но и в самия текст. Новият пасаж гласи:
“Българската православна църква по крайно снизхождение може да допусне „ин витро”/„ин виво” оплождане, при което се използва биологичен материал, принадлежащ само на двамата съпрузи за създаване на ембриони, всеки от които се имплантира в съпругата без да се унищожава нито един от тях, като те се износват единствено и само от съпругата. По този начин целостта, единството и хармонията в семейството в значителна степен биха били запазени.”
В така формулираното становище се извеждат два основни принципа, определящи позицията на църквата към въпросите с биоетичен характер: запазването на целостта на семейството, което се състои от един мъж и една жена, и възприемането на ембриона като човешка личност с еднакво право на живот преди и след раждането.
С това се слага край на измислени от кукловодите на криминалния преход дискусии дали да се оповестят поповете агенти на бившата ДС и може ли да има заместители на майки. Така че и
В така формулираното становище се извеждат два основни принципа, определящи позицията на църквата към въпросите с биоетичен характер: запазването на целостта на семейството, което се състои от един мъж и една жена, и възприемането на ембриона като човешка личност с еднакво право на живот преди и след раждането.
С това се слага край на измислени от кукловодите на криминалния преход дискусии дали да се оповестят поповете агенти на бившата ДС и може ли да има заместители на майки. Така че и
дежурните оплаквачки
т. нар. леви интелектуалци, подозрително заставащи на амбразурата винаги когато се появи сянката на бившата Държавна сигурност, могат да се успокоят до следващото дърпане на конците им.
Тези две здравословни стъпки на църквата показват защо тя е оцеляла през вековете. Упреквана особено (и не случайно) в годините на прехода в чудовищни грехове, БПЦ винаги е успявала да намери онова единство, което да я извади по-силна след всеки опустошителен политически смерч, преминал през нея. Трябва ли да припомняме как с помощта именно на бившата ДС бе организирано разцеплението на Светия синод още в началото на 90-те години, което придоби гигантски размери по време на управлението на Иван Костов (1997 – 2001). Тогава имаше двама патриарси, а до края му (юни 2001 г.) от дублиращия синод бяха окупирани 250 църкви, манастири, параклиси и други имоти на БПЦ. В техни ръце са и банковите сметки на църквата.
Споменаваме това не случайно. Защото тогава се опитваха да ни внушат, че новият патриарх Пимен е избран по „един демократичен начин”. И тогава, и сега се внушава на десните симпатизанти, че другият синод “е комунистически” и се състои от “агенти на ДС”. Само че се оказа, че Пимен е бил един от най-приближените на комунистическия диктатор Антон Югов, включително и като негов ятак, като активен борец против капитализма и фашизма, а най-вече и като агент на ДС в състава на Светия синод наравно с други двама най-видни разколници. Също така през май 1990 г.
Тези две здравословни стъпки на църквата показват защо тя е оцеляла през вековете. Упреквана особено (и не случайно) в годините на прехода в чудовищни грехове, БПЦ винаги е успявала да намери онова единство, което да я извади по-силна след всеки опустошителен политически смерч, преминал през нея. Трябва ли да припомняме как с помощта именно на бившата ДС бе организирано разцеплението на Светия синод още в началото на 90-те години, което придоби гигантски размери по време на управлението на Иван Костов (1997 – 2001). Тогава имаше двама патриарси, а до края му (юни 2001 г.) от дублиращия синод бяха окупирани 250 църкви, манастири, параклиси и други имоти на БПЦ. В техни ръце са и банковите сметки на църквата.
Споменаваме това не случайно. Защото тогава се опитваха да ни внушат, че новият патриарх Пимен е избран по „един демократичен начин”. И тогава, и сега се внушава на десните симпатизанти, че другият синод “е комунистически” и се състои от “агенти на ДС”. Само че се оказа, че Пимен е бил един от най-приближените на комунистическия диктатор Антон Югов, включително и като негов ятак, като активен борец против капитализма и фашизма, а най-вече и като агент на ДС в състава на Светия синод наравно с други двама най-видни разколници. Също така през май 1990 г.
Пимен е начело на депутатската листа
в създадения от червеното политбюро и ДС (в края на 1989 и началото на 1990 г.) Общонароден комитет за защита на националните интереси (ОКЗНИ). Комитетът е известен с това, че стана инициатор на подклажданата от комунистите и ДС “националистическа вълна” на засегнатите от връщането на турските имена и отмяната на възродителния процес.
Припомняме всичко това и защото не трябва да се учудваме на съпротивата срещу очакваното оповестяване на досиетата на висшия клир в края на месец януари, която бе оказана от някои кръгове. Съвсем обяснимо ще е когато се обявят имената, някои или сами да напуснат постовете си, или пък
Припомняме всичко това и защото не трябва да се учудваме на съпротивата срещу очакваното оповестяване на досиетата на висшия клир в края на месец януари, която бе оказана от някои кръгове. Съвсем обяснимо ще е когато се обявят имената, някои или сами да напуснат постовете си, или пък
самата църква да поиска отстраняването им
Защото има достатъчно убедителни данни и сега, които потвърждават думите на бившия шеф на комисията по досиетата Методи Андреев, че ДС е наблюдавала и контролирала църквата. Това се вижда още от програмните документи при създаването на ДС след 9 септември 1944 г. А по- късно, вече в годините на демокрацията, висши служители на бившите тайни служби разказват подробно как е ставало това. В мемоарните си книги например Бончо Асенов, шеф на направление „Духовенството” от 1974 г. на Шесто управление на ДС, разкрива, че сред поповете имало агенти от много висок ранг и те били много прилежни. Анализите на спомените на бившите ДС служители и на публикуваните от комисията по досиетата архиви показват, че хватките на вербуването са класически – от доброволното сътрудничество през насилието, конспирацията и шантажа. Основанието за вербовката на най-доверените от тях обаче е било парадоксално – че те в действителност не са били вярващи. С други думи доносници ставали само “духовниците”, които
доверявали на ДС, че не вярват в Бога”
Само можем да си замълчим пред подобно светотатство. Но ще си позволим да кажем, че апостол на вярата и одлъжностено към ДС духовно лице са две различни неща, които нямат връзка помежду си. Затова и както пише в светото писание, истината ще направи свободни всички – и зависимите, и миряните, които трябва да знаят божи служител ли е този, пред когото се изповядват, или служител на тайната милиция. Така че в това отношение имат право свещениците като твърдят, че вярата и властта са несъвместими. И да протестират, когато чиновници и политици се опитват да се набъркат в църковните дела.
Със сигурност когато в края на януари бъдат оповестени имената на агентите от висшия клир, това ще предизвика разнопосочни тълкувания – от разпни го до осанна. Така стана и миналата година, когато комисията на Евтим Костадинов разкри посланиците агенти на ДС. И досега благодарение на една институция тази тема се влачи, дори се стигна до осъждането на министерството на външните работи от трима бивши агенти. Но на „Дондуков” 2 на 22 януари встъпва в длъжност новият президент. Така че било с тиха лустрация или по друг начин, бивши агенти на комунистическите тайни служби вече няма да има на дипломатическа работа. Това, което е по-съществено, е, че
ТАЗИ ИНСТИТУЦИЯ НЯМА ДА Е ОПОРА ЗА ОКТОПОДА
когато трябва да се попречи и забави процесът на демокрация чрез прикриването на едни или други зависимости. Не случайно някои архиереи обявиха преди Нова година, че точно от президентството ще искат подкрепа да не се разкриват досиетата на църквата ни. Сега вече тази опора и тих пристан на бивши агенти ще бъде разрушена. Новият ред там ще е този, който ще помага на обществото да се отърси веднъж завинаги от тайните и носталгията по социалистическия строй.
А очакваният катарзис в православната църква ще даде път не само на млади и достойни свещеници, но и ще успокои миряните, които в продължение на повече от десетилетие и с помощта на бивши десари бяха разкъсвани между два синода.
Бихме могли да цитираме и библията по въпросите, свързани с двойнствената същност. Но ще се въздържим. Защото разкриването на истината ще е достатъчно наказание.
По отношение на изкуплението на греховете им обаче ще прочетем от
Исая 53 и 1 Петрово 2:24:
„Който сам понесе в тялото Си нашите грехове на дървото, така че като сме умрели за греховете, да живеем за правдата; с Чиито рани вие оздравяхте.”
Ще цитираме и Апостол Йоан(1 Йоан 5:14-15):
„И дръзновението, което имаме пред Него, е това, че ако просим нещо по Неговата воля, Той ни слуша; и ако знаем, че ни слуша, за каквото и да попросим, знаем, че получаваме това, което сме просили от Него"
А очакваният катарзис в православната църква ще даде път не само на млади и достойни свещеници, но и ще успокои миряните, които в продължение на повече от десетилетие и с помощта на бивши десари бяха разкъсвани между два синода.
Бихме могли да цитираме и библията по въпросите, свързани с двойнствената същност. Но ще се въздържим. Защото разкриването на истината ще е достатъчно наказание.
По отношение на изкуплението на греховете им обаче ще прочетем от
Исая 53 и 1 Петрово 2:24:
„Който сам понесе в тялото Си нашите грехове на дървото, така че като сме умрели за греховете, да живеем за правдата; с Чиито рани вие оздравяхте.”
Ще цитираме и Апостол Йоан(1 Йоан 5:14-15):
„И дръзновението, което имаме пред Него, е това, че ако просим нещо по Неговата воля, Той ни слуша; и ако знаем, че ни слуша, за каквото и да попросим, знаем, че получаваме това, което сме просили от Него"
