Общо показвания

вторник, 17 януари 2012 г.

Большой шлем за Георги Първанов

Тут слово взял Георгий Пырванов и устами своего переводчика заявил на русском:

- Позвольте использовать неспецифическую терминологию и сказать, что подписание всех этих договоренностей обеспечило нашей стране большой член.По сути высказывание выглядело верным, но форма заставляла задуматься насчет того, что президент Болгарии как-то все таки переволновался за эти два дня.Через несколько минут один болгарский журналист, задавая вопрос своему президенту, сказал:- Бридж - игра сложная, и выложить “большой шлем” непросто...Только теперь стало ясно, что господин Пырванов имел в виду “шлем”, а не то, чем в России измеряется как твоя собственная состоятельность, так и состоятельность твоей страны.
Припомняме показателния текст на руския вестник «Коммерсантъ» № 6(3823) от 19.1.2008 не за да коментираме как са се развили руско-българските енергийни проекти под вещото ръководство на отиващия си президент, а за да му напомним, че стремежът му за постигането на бърз политически „голям шлем” вече му изиграва лоши шеги, които ще го изхвърлят на политическото бунище за радост на сегашния партиен лидер на БСП Сергей Станишев. Няма да се спираме подробно на гафа с награждаването на неговото вице с най-висшия български държавен орден. Ще поразсъждаваме обаче върху любимата му хватка за измъкване, като


прехвърля топката в отсрещната сграда



която на практика участва формално в това награждаване. Тези евтини трикове са характерни за човек, който е превърнал опортюнизма в своя втора природа. Няма как да бъдеш Първанов пред избирателите, а „Гоце” пред бившата репресивна машина на комунистическия режим Държавна сигурност и да не действаш по този начин. Самият факт, че още в началото на прехода научният работник Първанов се опитва да се измъкне от лапите на ДС, макар че преди това с охота им е сътрудничил, показва колко удобен може да бъде той за тези, които бързо скриха червените знамена и облякоха вълчите кожи на дивия капитализъм. И те, разбира се,


не пропуснаха да използват тази негова зависимост



за да го включат в своята игра. В Кърджали още помнят как в началото на прехода предвождаше националистически митинги на ОКЗНИ. За тези, които са забравили, ще припомним, че съкращението означава “Общонароден комитет за защита на националните интереси”, а митингуващите разнасяха ковчези и инсценираха погребения на българската демокрация. Първанов беше говорител на ОКЗНИ, през 1990 г. е техен кандидат за депутат във Великото народно събрание, а през 1994 г. като водач на общата листа на ОКЗНИ и БСП е избран за народен представител в 37-ия парламент. Днес за никого не е тайна, че тази организация бе създадена в лабораториите на ДС. Не ни изненадва и активното участие на Първанов тогава, като се има предвид, че от комисията по досиетата бе разкрита принадлежността му към репресивната тайна служба на бившия комунистически режим. Нима той като историк не е знаел за онези забележителни думи, казани от Апостола: “Българи, турци, евреи и пр. ще бъдат равноправни във всяко отношение”.
А какво да кажем за писмото, което Първанов като лидер на БСП написа на Слободан Милошевич в негова подкрепа и как


дейно участваше в антинатовските митинги в края на деветдесетте



години на миналия век и после как се отметна, като се опита да омаловажи някогашното си положително отношение към режима на Милошевич.
Но нека се върнем към последните му изцепки. Онзи ден той гордо заяви, че бил създател на тройната коалиция, но с лекотата на фокусник отхвърли всякаква отговорност за нейния провал.  Оправданието бе, че било отхвърлено тайно негово предложение към тогаващния премиер да се отиде на нови избори, веднага след приемането ни в Евросъюза.
Истината обаче е по-различна. Кукловодите са поискали нов премиер не за друго, а защото Станишев е започнал да се измъква от тяхната опека. Не случайно в една грама, оповестена от „Уикилийкс” на бившия американски посланик Джеймс Пардю, посветена на организираната престъпност в страната ни, взаимодействието й с политиката и икономическите придобивки на групировките, в прав текст се казва, че през 2001 г.



„Кюлев подпомогна и финансирането на успешната президентска кампания



на лидера на БСП Георги Първанов”.
Хубаво е да се запитаме и защо в последните изяви на Ловеца с двете имена липсва темата за посланиците агенти на бившите тайни служби, чието отстраняване той блокира повече от година. Още когато в началото на миналата година гледаната от милиони зрители немска обществена  телевизия ZDF в специално предаване посочи Първанов не само като сътрудник на бившите тайни служби, но и като човек, който пази посланиците агенти на ДС, трябваше  да му светне, че вече е нежелан в страните членки на НАТО и от кумова срама да подпише указите. Той обаче не го направи, разчитайки на помощта и съпричастието на тези хора към готвената от него нова политическа кариера. Впрочем Първанов сам си признава за тези си намерения: „За БСП промяната е от изключителна важност, промяната е нужна, за да могат хората да повярват, да си върнат изгубеното доверие…Приветствам това, че Станишев стана лидер на ПЕС, това е част от една дълга линия на много политици за социалдемократизирането на БСП и за ставането й част от Социнтерна и от ПЕС – каза Първанов…Ще се занимавам преди всичко с политика, това е нещо, което мога”…
Това обаче не е много сигурно. Защото преди това отиващият си президент трябва да отговори на много въпроси, които поради възможностите за влияние на президентската институция са били прикривани. Например преди няколко дни бившият гард от НСО Николай Марков декларира пред ТV7, че



Първанов е надминал по ловни подвизи комунистическия диктатор Тодор Живков



По думите му около 200 души излизали с президента на един лов, имало е и специална оръжейна с пожеланото от държавния глава ловно снаряжение и това струвало на данъкоплатците милиони. Имало е и поръчки за горива, за които нямало прозрачност.
Известно е, че правилата в БСП са други, не само защото тази партия е обвързана с бившия режим, но и заради установените в нея традиции за издигане в йерархията. Ако обществеността знаеше, че Първанов е агент „Гоце”, едва ли щеше да получи втория мандат, независимо от партийната подкрепа. Сега той може (за което обаче имаме достатъчни съмнения) да бъде номиниран за лидер на БСП. Може да участва в надпреварата за първия пост и със свое протеже, за което загатва. Сигурно ще видим и сантиментални сцени при неговото завръщане на сбирките на „Позитано”. Отсега може да кажем обаче, че няма значение той на кой ред ще стои там – на последния, както сам предложи, или на първия. По същественото е, че  няма никакъв шанс да се върне в голямата политика. Не само защото с излизането му от президентството се затваря една страница на криминалния преход. Но и защото избирателите няма как да бъдат излъгани отново.