Годината, за която, според календара на маите се твърди, че ще настъпи краят на света, започна у нас типично по български. Политиците вместо да си подадат ръка и заедно да тръгнат срещу кризата, предпочетоха да хвърлят камъни в чуждия двор. Например лидерът на СДС Мартин Димитров вчера премълча за своето едногодишно съучастничество в червено-синия заговор срещу сродната управляваща партия, но с охота продължи да чертае мрачни прогнози, за които, според него единствено е виновно мнозинството, заради погрешната политика, която водело. Той дори се изхвърли, че единствената политическа сила, която можело да изведе страната от кризата била СДС. Няма да го питаме, защо при това положение, избирателите са сложиха тази партия под чертата на четирите процента, нито защо доскоро, заради сляпото подчинение на другия коалиционен партньор го наричаха Мавъртинчо. Само ще отбележим, че Димитров е председател влиятелната икономическа комисия в парламента и докато заема този пост
ще носи солидарна отговорност за случващото се в страната.
Е, ние сме сквикнали политиците да ни баламосват с лакърдии. Повечето българи вече гледат на тях откъм веселата страна. Но има и плашещи неща като очакването и през тази година да продължи излишната и нездравословна носталгия по времето на соца. Тя е добра храна единствено за Октопода, чиито позиции са силно застрашени. На пръв поглед бе забавно да се види ликът на бившия комунистически диктатор Тодор Живков на календар за 2012 г. Но на нас не ни се иска и тази година да мине в глупави блянове по онова време. Добре че има хора като Мария, (жената, която бие камбаните на храм паметника Александър Невски в столицата), които не само не искат да си спомнят онова минало, но и се гневят: „Каква е тази носталгия за управлението на Тодор Живков? Тогава нямаше нищо – нямаше червен пипер, орехи, чесън… Аз донесох гребени от Тунис - тук в един момент дори не се намираха гребени.”
А и фактите за тия години, идващи от всекидневно разкриващите се архиви на бившата Държавна сигурност, не са добри за кукловодите на криминалния преход. Митът, че по време на четиредесет и пет годишното управление на БКП се е живеело по-добре рухва. Някак си се забрави огромния външен икономически дълг, наследен от режима, който и днес данъкоплатците,(част от които са тези, които „плачат” за ония времена) продължават да изплащат. А какво да кажем за натрупания вътрешен дълг от 23 милиарда още в началото на 80-те години на миналия век и съсипването на водещи по онова време икономически отрасли. В показанията на редица комунистически дейци, правени в началото на 90-те години,(които могат да се прочетат в прокурорското „Дело номер 4”) се разбира как например заради неплатежоспособността на режима, Златният резерв на България е „подарен” на СССР през 1960 г с еднолично решение на тогавашния първи секретар на БКП Тодор Живков. Руснаците просто са си поискали кредитите, които са отпускали под формата на заеми. Всъщност още тогава държавата ни на практика е била фалирала. А
Живков, за да запази банкрутиралото си управление,
иска дори да станем съветска република. Това, че не се е случило не означава, че руските кредити секват. Напротив, те продължават чак до 1987 г., когато Кремъл, закъсал също икономически и управляван вече от Михаил Горбачов, отказва на България жизненоважен кредит от 1 милиард долара. През тези години, за да се набавят пари, страната ни започва контрабанда на оръжие и други нерегламентирани стоки, като наркотични вещества под формата на медикаменти. Но и това не помага. Например, „Кинтекс”, фирмата, която се занимава с такива дейности към 1987 г. дължи на Българската външнотърговска банка близо 600 млн.долара. Селското стопанство е изоставено за сметка на индустриализацията, но за произведената продукция от този отрасъл няма толкова голям нито вътрешен нито външен пазар, така че да бъдат покрити инвестициите. Близо 2 милиарда долара, вложени в индустрията отиват на вятъра. Електрониката също закъсва, след като спират възможностите да се осигурява нужната валута за нейното подържане на съответното технологично ниво. Всъщност икономическата криза в целия бивш СИВ е тази която предшества и обуславя падането на комунистическите режими. Ще пропуснем последвалата и дирижираната от кукловодите трансформация на държавната собственост в капиталистическа
в продължилия близо 20 години криминален преход
И ще преминем направо към добрите новини. Една от тях е смяната на караула на „Дондуков” 2. Сигурни сме, че когато на 22 януари новият президент Росен Плевнелиев встъпи в длъжност, ще се пресечат редица скрити и явни механизми за влияние на тази институция, както и осигуряването на чадър на бивши агенти на ДС.
Ще отворим една скоба, за да кажем, че положителните промени, които заради Октопода стават мъчително бавно, също са причина за раздразнението на ицзбирателите. Но те сами са виновни, че появата на всичко, което липсваше по времето на соца (и лесното му придобиване) - коли, банани, автоматични перални и много други лъскави предмети, красиво опаковани, някак си притъпи развиването на демократичните цености . Хората някак си забравиха че всичко това върви ръка за ръка. Затова и днешната стратегия на оцеляване не работи в тяхна полза. Единствено опирането в точните и реални цифри ще е от тяхна полза. Или както казваше „желязната лейди” Маргарет Тачър: "Не се плашете от сложните термини на икономистите и министрите, а
мислете за политиката на нивото на собственото си домакинство"
Всъщност, това, което тя казва, е особено актуално и днес и то е, че ако не пестиш, не можеш да си сигурен, че другите ще го правят. Животът отвъд възможностите води до зависимост вместо до независимост, а зависимостта води до деградация.
Затова и участниците в продължилата близо месец у нас стачка в железниците разбраха, че синдикатите с техните голословни напъни да защитят собственото си статукво, не защитават техните интереси. Оказа се, че условията, предложени от работодателите (на базата на точни разчети), са приемливи за стачниците. Те се опряха на реалността. И от това спечелиха. Загубиха само тези,
които през годините са били маши на играчите в сянка
Това беше добър урок за това как трябва да се работи в условията на криза. Избирателите все по рядко ще се вързват на голословните приказки на политиците.
Накрая, за да обобщим ще кажем, че можем да повярваме на думите на синия лидер, че иска консолидация, а не разделение вдясно. Наистина трябват млади политици. Но преблемът вече не е само в оттеглянето на Командира, а и в отдръпването на самия Мартин Димитров, което той, разбира се по костовски няма да направи.
Но думите му, че нямало дебат и анализ на кризата в страната и че се питали астролози и знахари как тя да бъде решена, звучат лековато. Също така не можем да приемем за чиста монета думите на Костов, че сегашното управление е ляво и популистко. А какво да кажем за твърдението на неуспялата кандидат президентка Меглена Кунева, че била дясна политичка. Няма да се спираме на това какво твърди лидерът на БСП Сергей Станишев, защото червената демагогия е разбираема. Но ще отбележим, че нито един от изброените политици не представя най-важното, което се очаква от тях –
алтернатива, в която избирателите да повярват
Ако те го бяха направили убедително, нямаше да получат този плачевен резултат на миналогодишните президентски и местни избори.
Затова е крайно време веднъж завинаги да се разделим с носталгията по соца, а изброените политици, вместо да хвърлят камъни в чуждия двор и вдигат излишна врява, да потърсят преди всичко своите кривици. Защото поведението им е комично точно като в този виц: „В публичния дом влиза мъж и уверено се запътва към една от стаите.След пет минути от там изскача проститутка и крещи:"Ужас! Ужас!"
Съдържателката на заведението я поглежда изненадано и изпраща вътре друго момиче. След десет минути и то излиза от стаята с викове:"Ужас! Ужас!"
За да спаси честта на заведението, собственичката изпраща вътре своята любимка. След петнайсет минути и тя излиза от стаята с думите:"Ужас! Ужас!"
Накрая съдържателката въздъхва и сама влиза в стаята. Минава час, минават два. След три часа от стаята излиза разтреперана и казва:"Е, ужас е! Но не е "Ужас!!! Ужас!!!"
