Лидерът на БСП Сергей Станишев най-после разбра, че постът му не е за вечни времена. И че отиващият си президент Георги Първанов дори вече не чака да свършат последните му дни на „Дондуков” 2, за да атакува пряко човека, който сам сложи на този пост преди повече от десет години.
Лошата новина и за двамата е, че въображението им стига само дотолкова, че да водят битката помежду си на гърба на управляващите. Тук те неизбежно ще се издънват. И вече го правят. Само за два дни Първанов така се оплете в гафове, че на всички им светна колко мимолетна може да бъде властта за хора, които отдавна са забравили кой ги е избрал.Като твърди например, че неговият сблъсък със сегашния премиер предстои,
Първанов не казва това като бъдещ свободен агент,
а го говори най-малкото като кукловода, а защо не и като новия стар лидер на Столетницата. Няма да се спираме на откровено популистката фраза, че неговата амбиция била „България да има по-добър, по-силен, компетентен, отворен премиер, който наистина ще приляга на изключително тежките задачи, пред които страната ще бъде изправена от 2013 г. нататък." Защото ако той си бе изпълнил обещанието да бъде социален президент, контролираните от него правителства през тези години нямаше да получат такъв мощен наказателен вот на парламентарните избори през 2009 г., а и наследникът на поста му, щеше да е негово протеже. Видя се, че две и половина години след изборите, никой не иска да чуе за отиващия си криминален преход и избирателите мощно го отхвърлят.
А какво да кажем за гафа със шуробаджанашкото награждаване на вицето му с най-високия български орден „Стара планина”. Начинът, по който отиващият си държавен глава се опита да се измъкне, прехвърляйки топката в правителствения двор, само показа защо той има две имена - едно пред обществото, а друго (което той бе скрил) за кукловодите. Този случай, огласен подобаващо, само показва защо Първанов няма морален политически шанс. Но какво ще реши партията му, е друг въпрос. Това, което се вижда на повърхността обаче, е показателно за нравите там."Лидер не означава непременно формален ръководител", каза още Първанов по повод първия пост в БСП. На въпрос дали той ще бъде лидерът, а Станишев председателят, президентът отговори: "Не, БСП ще спечели, ако бъдем мъдри, достатъчно разумни, за да си разпределим ролите. Защото всеки има своята сила. Единият навън в Европа, другият тук."Едва ли Станишев се е усмихнал щастливо, като е прочел това. И двамата знаят, че сегашният лидер на БСП е само временен председател на европейските социалисти (ПЕС) и никак не е сигурно дали ще запази този пост през есента. Освен това думите на Първанов са твърде менторски по отношение на сегашния лидер. Пренебрежителното му отношение може и да цели да омаловажи израстването на Станишев. Всъщност затова и твърдим, че той не се обръща към премиера с „Бойко, идвам!”, а думите му са насочени съвсем конкретно към лидера на БСП: „Сергей, идвам!”Отстрани погледнато, изглежда малко като хвалипръцковщина, но за ослушващия се червен елит това е знак, че трябва да подготвят оцеляването си и с единия, и с другия. Както навремето чугунените глави бяха сменени с опортюнисти, загърбили лявата идея и превърнали се в червени мандарини, така днес тази върхушка трябва да се погрижи за себе си, жертвайки единия или другия.
Лоши новини има и за Станишев.
Най-малката от тях е неговата предстояща смяна. Логично погледнато, след пет поредни изборни загуби няма какво друго да очаква. Факт е, че вместо да остави младите да се развиват само в социалната мрежа, той ги загърби и предпочете да си създаде свой приятелски кръг. Съботните размишления на разбързалия се червен лидер, изказани на заседанието на Националния съвет на партията, само показват колко тънък е ледът, по който той стъпва. Ще пропуснем употребата на сравнения с покойния севернокорейски диктатор Ким Чен Ир, защото те само ни напомнят колко обвързани са бившите комунисти с наследството на тоталитарното минало. Но не може с лека ръка да отминем пораженското сравняване с управляващата партия. Може ли да бъде реална алтернатива БСП, когато вместо да посочи
конкретни предложения за измъкване от кризата
залага на отрицанието, при това с популизъм, който избирателите неколкократно са отхвърляли. И лъжи като тази, че социалистите били в подем, защото зад техния провалил се кандидат за президент стояли един и половина милиони избиратели. Няколко пъти беше посочено, че всъщност избирателите на БСП са намалели, а гласовете за Ивайло Калфин са дошли от другаде.Истината е, че Станишев пропусна да увлече след себе си младите социалисти, за да има днес на какво да се опре. Те вече са го отхвърлили и усилено търсят своите нови представители на „Позитано” 20.След дъжд качулка е и призивът на Станишев за следване на лява политика. А отхвърлянето на тезата на Първанов, че няма ляв или десен изход от кризата, както и идеите за "правителство на национално съгласие, спасение, експертност и пр." само показват какъв огромен разнобой съществува в самата БСП. От друга страна пък, неспоменаването на името на човека с двете имена през цялата съботна сбирка, се приема единственокато детинско перчене пред старите партийни хищнициНе можем да пропуснем и оценките на Станишев към управляващите, че се занимавали с политическо инженерство и тактиката им била да разделят и противопоставят партиите една на друга. Само че паметта на хората не е чак толкова къса, че да не си спомнят кой и по кое време създаде тези партии ментета, които сега съвсем естествено си отиват, но вдигат вой до бога, защото не се наредиха на трапезата на победителите.По-същественото е друго - че Станишев премълча за новия стар парламентарен съюз между БСП и Синята коалиция, който шества през цялата минала година, шества и до днес.А можеше да го
отчете като успех на криминалния преход
Можеше също да съобщи за какво ще бъде обещаният от него пореден вот на недоверие към управляващите в съучастие с десните. Този път обаче Станишев не обели нито дума за това. Замести го с любимата хватка от началото на прехода – БСП да подготви правителство в сянка. Ще кажем лаконично: рибата е още в морето, а слагат олиото в тигана. Не случайно и неформалният лидер на разпадналата се Синя коалиция Иван Костов вече не избързва да се изхвърля с искане на вот на недоверие. След провала на последните избори за президент и местна власт червените и сините разбраха, че съюзът им се приема враждебно в обществото. Затова и усилията, които опозицията хвърля, са насочени главно в запазване на разклатеното статукво в собствените им партии.Но пътя да оцелеят, който са избрали, като се крият зад гърба на управляващите и хвърлят вината за собствените си неуспехи само на тях, е твърде погрешен. И ще им изиграе лоша шега. Съпартийците им ще направят всичко възможно да си намерят лидери, които ако не съумеят да ги извадят от блатото, в което са затънали, то поне да дадат шанс на нови лица.
