Общо показвания

понеделник, 23 януари 2012 г.

Катарзисът от ДС миналото

"Изпълнете се с дух на смирение пред Божията десница, която крепко пази България от явна гибел, където я тласкат нейни безумни синове. Смирете се пред дадените изкупителни жертви за независимостта на милото ни отечество и въздайте Богу Вседержителю и Спасителю сърдечна хвала за чудесно проявената милост към нашата земя. В дните на най-големи злощастия Бог показа с ясни и дивни знамения, че България е под Негова закрила. Изчадията направиха всичко, за да погубят държавата ни, но Бог я спаси от тази явна смърт. Те бяха турили под купола на „Св. Неделя" толкова много взривни вещества, че за миг да умъртвят няколко хиляди родолюбиви български граждани заедно с цялото правителство и Н. В. Царя. Но Божията ръка препобеди, спря разрушителното действие на голяма част от взрива и запази живота на държавниците, на хиляди богомолци, на наше смирение и на съслужившето с нас духовенство, а заедно с това свободата и независимостта на родината ни. Възнесете из глубины сердца благодарствени химни на Бога Спаса нашего и молете се със съкрушено и смирено сърце, щото Той да не лишава от Своята милост нашия многострадален народ...”
Припомняме тези думи от историческото послание по повод на кървавия атентат в църквата „Света Неделя” на 16 април 1925 г. на тогавашния български екзарх Стефан и митрополит на Софийска епархия не за друго, а за да напомним, че катарзисът от терористичното минало на бившия тоталитарен режим и пипалата неговата Държавна сигурност, който Българската православна църква сама избра (предоставяйки списъка на Висшия клир за проверка на Комисията по досиетата), има своите дълбоки традиции. Затова и не се съмняваме, че от скандалните разкрития за агентурно минало на повечето митрополити тя ще излезе по-силна и единна.
Както и сме убедени, че новият президент Росен Плевнелиев ще освободи всички ДС посланици, които бившият държавен глава, поради своите зависимости, бранеше напълно безсмислено повече от година.
Фактът, че пловдивският митрополит Николай поиска в събота (21.01.) прошка от името на съгрешилите показва, че пречистването в БПЦ вече е започнало. Преди време точно митрополит Николай написа писмо до Комисията по досиетата, в което поиска да му бъдат посочени свещениците агенти на ДС в неговата епархия. Ето как той обясни това: „Същинската причина за искането ми е, че не мога да позволя в редиците на Христовото войнство да има лица, които са

нарушили клетвата пред Бога

да пазят неговото стадо, и са извършили тежко прегрешение да предадат християнин на гонение и преследване от светската власт. От друга страна, съм длъжен да помогна на онези свещенослужители, които по стечение на обстоятелствата и въпреки волята си са попаднали в примката на „лукавия”, за да се отърсят от зависимостите.”
Ще припомним също така, че митрополит Йосиф още през 2008 г. в драматична изповед се покая за агентурното си минало. Същото започнаха да правят и други негови колеги от списъка. А като четем и бележките на оперативните работници, от разработките им се вижда, че някои от тях
не са били склонни да сътрудничат
като митрополит Неофит например. Очевидно е също така, че режимът добре се е постарал в църквата ни да няма такъв водач като главата на полската църква, който по-късно като папа Йоан Павел Втори допринесе за падането на Берлинската стена. Но сме сигурни, че след прошката ще последват и други оздравителни събития във висшия клир. Например канонът на 30-то апостолско правило казва: „човек, взел епископския си сан със съдействие на властта, да бъде отлъчен от църквата”. Разбира се, до такава крайност толкова бързо едва ли ще се стигне, но от техните решителни и безкомпромисни решения зависи връщането на доверието към тях от страна на миряните. Тайнството на ритуалите в църквата трябва да бъде запазено, но тя ще спечели много, ако при очакваните промени в нея тя се

отвори и направи максимално прозрачен

изборът на нови митрополити при неизбежния нов Църковен събор.

Както смята да го направи президентът Плевнелиев, предавайки на живо по интернет заседанията на бъдещите Съвети към президентството и обявявайки имената на кандидатите за нови посланици, месеци преди те да бъдат назначени, за да може тези, които са го избрали на поста, да ги одобрят или не. Няма как висшият клир да се скрие зад високите стени на Семинарията или на Светия синод и да взема решенията си на тъмно при днешните възможности на Мрежата. Но нека да оставим църквата сама да реши. Те знаят много добре какво е написано в светото писание: "Комуто много е дадено, много ще му се и поиска".
Не може да не отбележим и факта, че скандалът около агентурното минало на митрополитите е и зле прикрит опит кукловодите на криминалния преход отново да останат скрити зад гърба на потърпевшите. Не случайно на преден план излязоха обвиненията срещу БПЦ, а това, че точно тя взе решението да предостави списъка, както и да промени становището си за сурогатното майчинство, остават незабелязани. Затова точно в този момент на равносметка трябва ясно да се каже как и защо са били вербувани хора от висшия клир. Хората трябва да знаят защо тогавашният режим се е месил брутално

в делата на църквата.

И защо висши служители на ДС пишат, без да им мигне окото, в спомените си, че църковните служители при подаването на молба за сътрудничество са били карани да подписват декларация, че не вярват в Бога. Звучат цинично и думите на бившия шеф на Шесто управление Димитър Иванов, че се отплащали на митрополитите не с пари, а с „уиски и бонбони”. Смущаващи са и оправданията на Кирил Котев, бивш водещ офицер от ДС, вербувал трима-четирима от митрополитите, че службите са ги търсили с цел укрепване на християнството у нас: „Основните аргументи бяха, че трябва да се подпомогне църквата да работи по-активно. По това време имаше опити на външни псевдорелигиозни центрове да проникнат у нас. Тези вербувани митрополити не са работили срещу църквата. Те имаха за задача да активизират религиозната дейност в своята епархия. Друга тяхна задача беше да намерят подходящи младежи и да ги отведат да станат монаси”, разказва офицерът от запаса.
Основните документи за задачите и структурата на ДС, които са публично достояние вече, говорят съвсем друго – че целта е била църквата да бъде смачкана и поставена в услуга на режима, а миряните да бъдат отблъснати от нея. Затова говорят и не само

множеството избити и пратени в лагери свещеници

но и разрушените храмове. Ще припомним, че на столичния храм „Света София” има паметна плоча, посветена на близо 120 избити свещеници, повечето без съд и присъда.
Що се отнася до външната намеса – имало е такава и тя също е видна от документите. Те недвусмислено показват, че чрез ДС Москва е имала амбицията да измести Константинополската църква и така руската църква да се превърне в един „православен Ватикан”. Първият й опит да направи това е на Вселенския събор през 1947 г., но усилията й се провалят заради началото на Студената война. По-късно руската църква все пак успява да подчини православните църкви. В опитите си да изпълни плана си Москва да стане „трети Рим”, тя се нуждае от Българската православна църква, и за тази цел съдейства за сваляне на схизмата от нашата църква.
Могат да бъдат посочени други факти, за да се разбере кои са истинските сатрапи на БПЦ. Така, че дяволът не трябва да бъде търсен само сред вербуваните митрополити.


Затова накрая нека да завършим отново с думи от онова историческо послание на българския ездарх Стефан:
Изкоренявайте от своите сърца всяка горделива помисъл, понеже гордостта е извор на всеки грях и „мерзост е Господу всеки, който има горделиво сърце" (Прит. 16, 5). Поради това и „ Бог на гордите се противи, а на смирените дава благодат" (Иаков. 4, 6). Учете своите деца на смирение, незлобие, състрадание, човеколюбие, отечестволюбие, а най-вече на страх Господен, понеже, както казва премъдрият Соломон, „със страх Господен става уклонение от злото" (Прит. 16, 6).”