Кукловодите се опитват да отворят поредния фронт. Съмнения за тайни договорки на червено-синята мъгла спряха миналата седмица едно добро начинание. Затова и еуфорията, обзела десницата за нови промени в Закона за досиетата, изведнъж секна. Причината е решение на вътрешната комисия да се поискат допълнителни становища от заинтересованите страни.
До исканите промени в закона се стигна, като се видя какви СРС трусове последваха след разкриването на посланиците агенти на бившата Държавна сигурност. А на всички им светна, че Октопода се е окопал на ключови места и битката с него не е лесна. Вносители на законопроекта са депутатите от Синята коалиция Иван Костов и Йордан Бакалов. Двамата предлагат да отпадне параграф 12 на Закона за досиетата, който забранява да се установява принадлежност към комунистическите служби на всеки, който след 16 юли 1991 г. заема ръководен пост в служба "Военна информация" към Министерството на отбраната и в Националната разузнавателна служба. С това ще се даде възможност на комисията по досиетата да направи проверка по върховете на двете тайни служби. Такава вече беше извършена в ДАНС, МВР, военното министерство и висшето армейско ръководство. Според вносителите от Синята коалиция съществуването на тази забрана в закона е
"изключително вредна", защото "прикрива точно хората,
които са управлявали мрежата от сътрудниците на репресивните сили".
В свои изявления членове на комисията твърдят, че става дума за 50 души, които са уличени, но не могат да бъдат огласени заради параграфа.
Хъсът, който кара управляващите да откликнат на сините да се махне този параграф, е най-вече заради нежеланието на държавния глава да се съобрази с решения на парламента и правителството посланиците агенти на ДС да бъдат оттеглени по най-бързия начин. Според неофициална информация с отмяната на параграфа ще лъснат най-малко още 8-10 дипломати, които днес са на ключови позиции. Ще има и хора на позиции в самите служби.
В подкрепа на промените се изказа бившият директор на дирекция „Информация и архив” в МВР Серафим Стойков, който откровено призна, че ако се махне този параграф, ще бъдат разкрити „истинските вербовчици, всичко ще се постави на масата и няма да има скрито-покрито”.
Много важно е да се отбележи и принципното мнение на военния министър Аню Ангелов, който категорично заяви, че няма да има двоен аршин и ще отзовава и отстранява всички, свързани с някогашните тайни служби.
За съжаление той съгласно закона няма как да знае имената на тези, които се намират заключени в касата на Евтим Костадинов. Така че на него, както и на външния ни министър, ръцете са вързани. Те не могат да вземат отношение и да ги отстранят, преди да падне параграфът. Срещу тези хора могат да бъдат предприети съответните мерки едва след като имената им бъдат огласени и избухне поредният скандал.
На пръв поглед изглежда, че кукловодите са се подсигурили. Но това не е вярно. Няма никакви основания да се смята, че става дума за параграф 22 от прочутия роман на Джоузеф Хелър и нищо не може да се направи.
Вярно е, че да се стигне до цугцванг и мачът да замре, вместо да приключи, се дължи до голяма степен точно на тези лица, които се очаква да излязат, както и на техните покровители, разбира се. В известен смисъл позициите им са очаквани и разбираеми. По-интересно е каква е играта на поискалите тези поправки и дали истинската им цел е
да дадат глътка въздух на Октопода,
като разсеят вниманието на управляващите. Но затова малко по-нататък.
Нека преди това видим защо всъщност няма нужда от специални закони, какъвто сега сините предлагат. Ще цитираме преходните и заключителни разпоредби на същия Закон за досиетата, който съдържа и „параграф 12”. Според тях „документите на Държавна сигурност и на разузнавателните служби на Българската народна армия, включително и на техните предшественици и правоприемници, както и архивите на местата за лишаване от свобода, специалните архиви на съда, следствието и прокуратурата и архивите на трудововъзпитателните училища за периода от 9 септември 1944 г. до 16 юли 1991 г. не представляват класифицирана информация по смисъла на Закона за защита на класифицираната информация“. Ще припомним и едно и досега валидно решение на 36-ото народното събрание от 1993 г., според което „не са държавна тайна методите, средствата и агентурната информация на ДС за периода до 13 октомври 1991 г.“. Като прибавим към тези нормативни документи и онези две резолюции – първата 1481 от 2006 г. на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа относно „необходимостта от международно осъждане на престъпленията на тоталитарните комунистически режими”, и другата от 2 април 2009-а относно „Европейската съвест и тоталитаризмът на Европарламента”, както и нашия Закон за обявяването на комунистическия режим за престъпен, приет от 38–ото НС, би трябвало всичко това да е достатъчно, за да се приеме не само тази поправкав Закона за досиетата, но и други, които днес малко са позабравени. Като например
искането на граждански организации да бъдат разкрити редица лица,
заемали отговорни постове в медиите, но останали скрити заради това, че в закона е записано, че се огласяват само тези, които са заемали постове или са били собственици след влизането в сила на закона през 2006 г. Не може публичните длъжности да подлежат на проверка от началото на прехода, а публичните дейности – от влизането на закона в сила.
Не трябва да забравяме и някои детайли като разкрития факт, че до 2002 г. е имало ембарго за отварянето на определени досиета. В комисията се пазят бележки, указващи сроковете на „замразяване“ на определени дела. Бележките са открити в архива на МВР. Не е ясно обаче към картоните на кои агенти са били прикрепени бележките, тъй като те са били премахнати от папките, преди комисията да ги получи; не се знае и кои служители в МВР са имали право да слагат такъв „чадър“ над агенти и как е ставало това. Тези практики само показват, че управляващите трябва да действат безкомпромисно. Така, както се случи, когато през 2006 г. се приемаше сегашният закон. Тогава социалистите бяха изненадани от твърдостта на един от коалиционните си партньори и със сетни усилия успяха да приемат сега дискутирания параграф. Но нека се върнем отново към вносителите на законопроекта. Самото участие на Командира в него ни кара да се съмнявамече не това е истинската цел. Ще припомним само, че точно по неговото управление още през 1997 г мнозинството прие, че документите на ДС трябва да се предадат в Държавния архив. Но вместо да бъдат разкрити 250 000 агенти на бившия режим, както се заканваше той по време на предизборните обиколки, се случи точно обратното – бяха скрити дори депутати. А съвсем скоро научихме, че сините също са назначавали бивши ДС агенти за посланици. Според изнесените от комисията на Евтим Костадинов данни 27 от посланиците, сътрудници и офицери на Държавна сигурност, са назначени през управленския мандат на Иван Костов (1999-2001), а още 34 са преназначени от синьото правителство. Въпросът защо Командира е допуснал това, след като е имал възможност заради пълното си парламентарно мнозинство, както и заради контрола на службите, да го направи, но не го е направил, все още е без отговор. Затова днес
съвсем основателно сме подозрителни към искането на новата опозиция.
Не трябва да се съмняваме, че зад уж чистите намерения всъщност те целят управляващите да изхабят допълнителен ресурс, както се случи в продължаващата схватка между военния министър и президента за шефския пост на военните разузнавачи.При това сините няма да участват, а ще наблюдават отстраниЗащо например Синята коалиция не даде рамо на управляващите в битката им с Ловеца с двете имена за контрол на военното разузнаване. Защо нито веднъж хората на Командира не са поставяли през този парламент въпроса за приемането на нов закон за разузнавателната общност, който да вкара контролираните от „Дондуков“ 2 по неясни правила НРС и НСО под една шапка с останалите служби, както е във водещите демокрации. Няма да припомняме и други заигравки на сините с червените, станали през последните дни. Но ще разкажем следния виц. Питат радио Ереван:„Кое му е най-лошото на комунизма?” Радио Ереван отговаря моментално:„Това, което идва след него!”.Затова не трябва да ни учудва подозрителността на управляващите. Тя не е насочена към десницата като цяло, а най-вече към създадените и лансирани от кукловодите нейни водачи. Точно заради доказаните зависимости в червено-синята мъгла в заключение ще кажем, че колкото по-самостоятелно и без съмнителна подкрепа мнозинството изкара на светло мрачните тайни на прехода, основна част от които са свързани с бившата ДС, толкова по-лесно и бързо ще приключи битката с Октопода.
