Няма как младият съпредседател на Синята коалиция Мартин Димитров да замете 20- годишните политикономически изяви на другия неин съпредседател Иван Костов. Желанието не само на двамата, но и на цяла дузина от старите влъхви е да се появят като птицата Феникс целите в бяло и пак да излъжат избирателите да им върнат властта. Веднага ще отбележим, че на някои паметта може да е къса, но други още сърбат попарата от сключените по времето на Командира сделки.
Не са забравени нито прокомунистическата му статия във вестник „Работническо дело” от 30 ноември 1989 г. със заглавие „Никаква отсрочка” (в която той се обявява срещу чуждите фирми и монополи, които ще ни лишат от собствените ресурси);
не са забравени и тесните му връзки
с покойния бивш премиер и негов наставник Андрей Луканов (уредили го като финансов министър в червено и синьо правителство); не е възможно да се забрави и сделката с червените за „мирното” предаване на властта на върха на януарските бунтове през 1997 г. (в резултат на която бяха скрити стотици досиета на високопоставени тайни агенти на бившите служби, включително и това на сегашния президент Георги Първанов); в никакъв случай няма да пропуснем и как след падането на неговото правителство той заряза партията си, потъна в „гордо” мълчание, а по-късно създаде свое формирование, първоначално с едни цели, а после се оказа, че е „пременил се Илия пак в тия”, като гушна наивния Мартин и така си осигури нов мандат в сегашния парламент.
Не можем да не отбележим „икономическите” виждания на специалиста Костов, който в зората на демокрацията е участвал в екипа, разработил прочутия план „Ран-Ът”, който поставя идейното начало на пладнешката приватизация. Тогава от 133 млрд. щатски долара, които са изтъргувани, в хазната влизат САМО 1.7 млрд. долара!
За да стигнем по-бързо до „неговата” приватизация, само ще споменем някои сделки от онова ранно време на 90-те години, като аферата „Сапио” и загадъчната търговия с нефтопродукти, извършвана от съпругата му с фирми на известен сръбски мафиот. И ще се съсредоточим на онези афери, които укрепиха червената олигархия за сметка на сините избиратели, които така и не можаха да създадат желаната средна класа. Не бива да пропускаме и онова шокиращо предложение на Командира от 1996 г. СДС да получи дялово участие във фалиращата Банка земеделски кредит.
Ще отворим още една скоба, за да подчертаем, че
Костов е много добре ориентиран в банковите операции,
защото министерският пост, който заема в двете правителства, е с протекциите на проф. Румен Георгиев, оглавявал „Минералбанк”, която е създадена през 1980 г., за да отпуска държавни заеми за големите предприятия и обединения на социалистическата индустрия. Това е така наречената касичка на червените пари, която към 1990 г. е със 700 милиона щатски долара дълг.
Ако в ония ранни времена на демокрацията червените акули са притискали бившия преподавател по политикономия главно да прикрива тяхното така наречено първоначално натрупване на капитала, то по време на неговото управление през 1997 – 2001 г. той имаше възможността да довърши всички ангажименти към кукловодите и на практика да затвърди тяхната власт. Първо, чрез смачкването на малкия и средния бизнес с нови, по-високи данъци и въвеждането на над 150 лицензионнни режима и, второ, чрез онази приватизация, в която можеха да участват единствено съмнителни дружества и физически лица, както и свързани с бившия Голям брат фирми. Тези операции бяха значително улеснени от централизираната власт, което даде възможност комисионите да отиват в контролиран приятелски кръг.
Клиентелизмът и рушветчийството станаха задължителна характеристика на властта
именно при кабинета „Костов“. Хватката, която приложиха, беше много хитра. Основна част от продажбите без търг или конкурс бяха продажби на работническо-мениджърски дружества. Така трябваше да се имитира уж социална справедливост, но мошеничеството бързо лъсна и тази приватизация беше наречена„разбойническо-ментарджийска приватизация“Най-популярният номер на ограбването беше увеличение на капитала на дружеството. Така делът на работниците се свеждаше до нула, а нароченото за унищожаване предприятие преминаваше в ръцете на правилните хора.Друг начин беше директното разпродаване на активите на предприятието, водейки го бързо до ликвидация, но определените от Костов и кукловодите хора получаваха необходимия им финансов ресурс. В масовата приватизация пък създадените специално фондове (които впоследствие се превърнаха в холдинги) увеличаваха капитала си с пари от дъщерните си предприятия, които от своя страна се превърнаха в основни акционери. Мениджърите на фондовете и най-вече скритите зад тях политици станаха техни реални собственици.
От хилядите дребни акционери вече не зависеше нищо,
за тях оставаха символичните дивиденти. За да не бъдем голословни, ще припомним и как през 1997 г. МДК „Пирдоп” беше подарен на „Юниън Миниер” срещу нищожната сума от 55 млн. щатски долара. При производството на злато, сребро, платина, електролитна мед, почивни станции на планина и море, сграден фонд и др. сумата беше незначителна. НХК „Нефтохим” е продаден за 106 млн. щатски долара при оценка на активите на НХК за около 3 млрд. долара. Само от скрап можеше да се вземат в пъти повече над цената за приватизация. БГА „Балкан” беше приватизирана за цената на един апартамент - 132 000 щатски долара, а Гад Зееви, който взе предприятието, спечели само от продажби на авиопарка над 300 милиона щатски долараа после и осъди в Международния арбитражен съд в Париж страната ни да му плати 10 млн. долара неустойки за неизпълнени клаузи по приватизационния договор.А ето какво се случи с „Кремиковци”. Той беше купен за 1 долар, но получи от фонд „Структурна реформа“ 183 млн. лв. за покриване на стари дългове. Ще отбележим само, че новите собственици имаха офшорни фирми, регистрирани с разрешението на Министерството на финансите и с благословията на тогавашния финансов министър Муравей Радев. Същото се случи и при покупката на девненския торов завод „Агрополихим“ – „Асид & Фъртилайзърс“ плати 1 долар, но държавни фондове му отпуснаха 63 млн. лв., за да се разплати с „Булгаргаз“. Собственикът отново беше с офшорна регистрация. По-късно „Асид“ получи облекчени цени на природния газ, което си беше чисто субсидиране.Особено фрапиращ е случаят с пернишката „Стомана“. Беше отблъснат голям немски инвеститор, за да се предпочете за собственик
един от разследваните за далавери президентски спонсори
Людмил Стойков.През 2000 г. Костов продава на Стойков основното производство на фалиралото предприятие „Стомана“ срещу обслужването на дълга му от над 42 милиона лева. По-късно във фирмата влиза гръцката „Виохалко“, но Стойков запазва 14 на сто от „Стомана индъстри“ и е зам.-председател на управителния съвет.Костов очевидно разчита на късата памет на избирателите, защото как иначе да си обясним опита му да провокира зърнена криза по време на гласуването на искания от правителството вот на доверие миналия четвъртък. Със сигурност целта е била да се създаде паника, оттам да се повиши цената на зърното и в крайна сметка хората да се притеснят от възможността да се повтори аферата от времето на червеното правителство на Жан Виденов, когато зърното беше изнесено и в резултат на това и на някои други натрупани последствия се стигна до свалянето на кабинета. Сега ситуацията е съвсем друга и цената на зърното у нас е по-нискаот тази на световните борси. Освен това има възможност да се изнесат поне още 500 000 тона, без да се наруши зърненият баланс. Изнасяйки тези факти, управляващите пожалиха Командира, защото можеше да му припомнят някои афери на покровителствания от неговото правителство зърнен бос Филко Колев.
Как да премълчим и главоломното издигане
точно по време на синьото правителство от пиколо в х. „Самоков” на Косьо, станал известен по-късно като Самоковеца, до върховете на мафията. Трябва ли да припомняме и аферите на Иван Тодоров–Доктора, който също направи шеметна „кариера” в онези години. А какво да кажем за бизнеса с фалшиви компактдискове, които също имаха своя разцвет в онова управление. Бихме могли отново да споменем и откъде тръгна АЕЦ „Белене”, как и защо ТЕЦ „Варна” тежи на днешните управляващи, може също да сравним цената на тока, на която продава днес ТЕЦ „Марица-изток 2” с тази на две съседни централи, протежирани от Костовото управление, за да припишем и това на сметката на Командира.Но ще предпочетем да обобщим със следните факти. Към 2000 г. бяха продадени предприятия за приблизително 827,700 млн. лв., т.е. резултатите от скоростната приватизация са практически равни на нула. През 1990 г. България имаше 100% държавна собственост и 11 млрд. долара външен дълг. През 2001 г. държавната собственост остана около 20-25% и външният ни дълг е пак същият. Т.е. продадени бяха около 80% от собствеността на държавата, а парите липсваха. В момента частната собственост у нас е близо 80%, но за разлика от други бивши соцстрани и благодарение най-вече на Костовото управление това е довело до един от най-ниските стандарти на живот у нас. Никак не е случайно, че днешните управляващи все по-често насочват вниманието към аферите в управлението на Командира. Точно страхът да не се ровичка около него накара бившия преподавател по марксистка политикономия да направи толкова опити да се присламчи към трапезата на сегашната власт. Сега, след като това не се случи, онова, което му остава, е да играе в комбина с тези, които направи приказно богати. Защото е ясно, че като част от това статукво той също е обречен.
