Хубав подарък за изпроводяк на посланиците - агенти на бившата Държавна сигурност, им направиха диригентите на криминалния преход.
Всъщност нещо обичайно за тях, като се има предвид и червено-синята мъгла, която побързаха да спуснат, за да скрият жалкото фиаско на някои дипломати, започнали кариерата си като обикновени доносници. Затова никак не ни учуди пъргавостта, с която реагира Иван Костов:
“С голямо притеснение се запознахме от Синята коалиция с извадка от записан разговор, за който се твърди, че е между премиера Бойко Борисов и Ваньо Танов. Ние отправяме призив Главна прокуратура веднага да изземе записа и в много кратък срок да направи изявление това автентичен запис ли е, или е монтаж. Искаме да чуем истината, каквато е тя. Нека това изявление от името на групата да се счита и като приканване към главния прокурор Борис Велчев да вземе записа и да се анализира нформацията от него”, обяви в пленарната зала бившият преподавател по марксистка политикономия от времето на Тато.
А какво да кажем за появата на президента Георги Първанов в тази афера? И колко типично за Ловеца с двете имена витиевато изявление направи президентството: “В изнесените разговори всичко е казано ясно, те говорят сами за себе си.” Излиза, че с половин уста Първанов си признава, че е ходатайствал за Мишо Бирата. Въпросният Михаил Миков – Мишо Бирата също призна, че се е оплаквал на президента за това, че е притискан... Като допълнение към това ще отбележим казаното от бившия шеф на комисията по досиетата Методи Андреев, че освен МВР има и две служби, контролирани от държавния глава, които имат възможности да ползват СРС-та. При това при тях заради липсата на закон и контрол те могат да го правят при неясни правила.
Няма да питаме
защо нямаше подобна реакция на Командира
и на участието на Първанов в бирената афера. То е ясно, че са в един отбор. При това не от вчера. Та нали точно по време на управлението на Иван Костов бяха направени редица хватки, за да не бъдат разкрити архивите на ДС, и бяха назначавани и скривани посланици, агенти на бившите тайни служби, макар да се знаеше тяхната принадлежност към ДС. Един бърз преглед на имената на обявените от сегашната Комисия по досиетата показва, че 27 са сътрудниците и офицерите на Държавна сигурност, назначени през управленския мандат на Командира. Допълнително още 34 дипломати, бивши агенти на ДС, са преназначени от синьото правителство.
Нима политически милиционер като Костов, който днес яростно преследва агентите на ДС и е върл привърженик на лустрацията, не е имал възможност да ги освети с 53% електорална подкрепа, син президент и контрол над Националната разузнавателна служба. Не може да се приеме извинението, че им е попречило едно решение на Конституционния съд,(в чийто състав по онова време е имало четирима агенти), защото
има едно друго решение на Народното събрание от 1994 г.
- че документите на ДС не са държавна тайна и се предават в Държавния архив. Което решение никога не е било отменено и просто е трябвало да бъде изпълнено.
Но нека се върнем на това, което се случи в пленарната зала в петък и предхождаше бирения скандал. Вместо да се обединят и бъдат единни всички народни представители в декларацията за отзоваването на посланиците агенти, тя срещна яростна съпротива от страна на Столетницата. Не помогнаха дори цитирани български и европейски законодателни актове, с които бившият комунистически режим се обявява за престъпен (Държавен вестник, бр. 37 от 5 май 2000 г.), както и подкрепата на Пражката декларация за европейската съвест и комунизма (18 септември 2008 г), включително и решението за осъждането на тоталитаризма (Държавен вестник бр.94/2009 г.) Наследниците на бившата комунистическа партия не се сепнаха и от представените в пленарната зала
два документа за същността на бившата ДС
Според първия „Разузнавателното управление при КДС на МВР организира активна разузнавателна и контраразузнавателна дейност на територията на капиталистическите страни. Главните направления на разузнавателните органи на ДС се определят къмТурция и Гърция (юли 1963 г.) След това този документ е изменен и гласи следното: „Основната дейност на разузнаването да бъде насочена към главния враг – САЩ, и техните съюзници и на първо място Турция и Гърция” (юни 1973 г.). Няма да описваме и други документи, в които се обяснява как точно се осъществяват операциите съвместно със съветския КГБ...
Ще кажем обаче в заключение, че
залпът на „Аврора” в Народното събрание
доказа, че няма промяна в червената партия. И че те са част от тайната власт, която е държала 20 години в зависимост публичната. Защото по друг начин не може да си обясним защитаването от тях на определен тип идеология, която е несъвместима не само с новите ни съюзници, но изобщо с новия век, в който живеем.
Няма как да се очаква и подкрепата на държавния глава на взетото от парламента решение за отзоваването на посланици, не само заради подхода му към посланическите назначения през последните десет години, но и заради последвалите малко след това събития, от които става ясно
за какво възраждане ще се бори неговата формация „АБВ”
Затова не бива да се учудваме на партизанщината, която последва. Истината е, че нашите политици, най-вече „социалистите” си повярваха, че са станали капиталисти не само по лични придобивки, но и по светоусещане. Всъщност, те влязоха в капитализма по комунистически елементарно – отказаха се от постулата за забраната на частната собственост и стъпиха в капитализма с марксистката си представа за него – че човек за човека е вълк, че с пари може да се купи всичко, че в името на парите е позволено абсолютно всичко
Само че веднага трябва да кажем, че
флашките и дисковете не свалят властта
Видя се също, че те не могат засега да служат за издаването на присъди. Но тези които и днес продължават да са безпределно верни на бившата ДС, не бива и да се подценяват. Само да припомним какво се случи с писателя дисидент Георги Марков на 7 септември 1978 г., точно на рождения ден на Тато.
Сегашният подарък, който получиха уличените за връзки с бившата ДС дипломати, много напомня на онези времена. Това трябва да имат предвид най-вече тези, които не искат да имат нищо общо с режисирания преход и още по-малко с хората, за които психиатърът и бивш десен депутат д-р Николай Михайлов казва, че са си „плюли на физиономиите и нямат какво да губят в морално отношение”.
