Общо показвания

събота, 22 януари 2011 г.

Шум на сребърници вдясно

С провален опит за настаняване на трапезата на властта и две опашати лъжи се роди новата дясна опозиция в четвъртък (20.1), деня на искания от управляващите вот на доверие. Според кулоарна информация до последно двамата съпредседатели на Синята коалиция са се опитвали да вкарат свои в управлението - заместник-министри във всяко министерство и двама областни управители (единият от които на София) в замяна на подкрепа на кабинета.
Сините обаче не са били единни и за това какво точно трябва да направят в пленарната зала. Имало е предложение да не участват във вота и така да се намали кворумът, смятали са също депутатите да подкрепят кабинета, а двамата съпредседатели знаково да се въздържат.
Това, което се случи, бе, че с въздържането си десните се наредиха сред червено-синята мъгла, която двадесет години пазеше статуквото.
Но това не бе всичко. Ще бъдем несправедливи, ако не отбележим два факта, които на пръв поглед останаха почти незабележими, но те са многозначителни за разцеплението, което може да настъпи и в Синята коалиция.
Никак не бе случайно

отсъствието от вота на един син депутат,

а пък лапсусът, който уж направи, гласувайки в подкрепа на правителството, друг син депутат, подсказа колко крехко е всъщност единството между ДСБ и СДС.
Но нека сега да проследим двете лъжи, които Командира направи на финала на дебата по вота. На първата няма да й отделим много внимание, тъй като той получи подобаващ отговор от един от свидетелите на свалянето на първото демократично правителство на Филип Димитров, сегашния зам.-председател на парламента Павел Шопов, по онова време един от лидерите на СДС. Ще отбележим само как без да му мигне окото Иван Костов каза от парламентарната трибуна, че Филип Димитров „беше упрекнат с гласовете на ДПС за това, че е накърнил националната сигурност”. Тъй като вече неведнъж сме съобщавали общоизвестния факт, че благодарение на внушенията на Командира Филип Димитров е поискал този вот на доверие, ще споменем само, че правителството му падна благодарение най-вече на гласовете на сините мравки. Няма как да пропуснем и малко известния факт как един по един сини лидери като Йордан Соколов и бившият преподавател по марксистка политикономия ходеха да се пазарят за постове в парламентарната стая на движението. И чак след като не се оправдаха очакванията на Командира за трети последователен мандат финансов министър и в правителството на Любен Беров, той смени листото и тръгна на конфронтация с бившите си коалиционни партньори.
Втората лъжа, която Костов насажда, е много по-опасна и тя цели единствено създаването на паника на пазара на зърно.
Въпреки репликите на бившия земеделски министър от неговото управление Венцислав Върбанов, че няма такъв проблем, Командира започна и на него да обяснява колко пъти се е качила цената на зърното у нас:
„Двадесет процента! Средно 20%. Три пъти е в България! Три пъти! Повече от три пъти! Не 20% – с 5% се качи онзи ден допълнително, след данните за лошата реколта, очаквана в Канада! Пет процента на борсата в Чикаго! Това са увеличенията! Тук става три пъти! Откъде се черпят аргументи, че цената на един голям продавач на зърно трябва да се определя от международния пазар?
Ние продаваме зърно, господин Върбанов – не купуваме! Продаваме! Ние продаваме – не купуваме! Ако купуваме, тогава ще гледаме каква е цената на зърното на Будапещенската борса”, нервно продължаваше внушенията Костов.
Една бърза справка, направена в агенцията по зърното и представена в пленарната зала от независимия депутат Марио Тагарински, показа, че цените на световните борси са в пъти по-високи от България. Например така наречената фобна цена на зърното в края на 2009 е била 119 евро, а в края на 2010 е 258 евро, докато цената в България е 430 лв., тоест под световната цена. Това

на практика означава, че без сътресения

могат да бъдат изнесени допълнително още около 500 000 тона. Не трябва да има съмнение, че тази игра на политическия милиционер е да се предизвика паника, да се увеличи цената на хляба, да се увеличи консумацията на брашното. И не е нищо друго освен ярък пример за манипулация с данни. Тук не можем да не обобщим намеренията на Командира, цитирайки неговия любим автор Карл фон Клаузевиц, който в книгата си „Изкуството на войната” казва „така ще се види, че в дъното са враждебни намерения и желанието да се подчини противникът, като се постави в положение, което е по-потискащо и неизгодно за него от жертвите, които трябва да направи”.
Коварните сценарии на Командира не са от вчера. Мнозина може би са забравили как той шокира през лятото на 1996 г. един Национален съвет с предложението СДС да се превърне от партия в бизнес корпорация, като приеме като подарък 20 % от дяловете от една много интересна банка - БЗК на ексразузнавача Атанас Тилев, създадена със специалното разрешение на Андрей Луканов и с акционерното участие на магната Максуел, който по-късно загина при загадъчни обстоятелства. Няма да навлизаме в подробностите как досието на Тилев, известен с псевдонима Румянцев, е било унищожено незаконно от бившия шеф на разузнаването Бриго Аспарухов, но самият факт на

направеното от Костов предложение

е показателен за зависимости и връзки с хора, които западни медии са определяли като „гласовете на КГБ”. Няма да навлизаме и в подробностите на това какво точно е имал предвид покойният вече Андрей Луканов, като е забранил на Командира да идва повече в кабинета му, но ще продължат да се срещат на друго място.
Тези интересни факти припомняме и защото в предизборната програма, с която дойде на власт през 1997 г. правителството на Иван Костов, се обещаваше да бъдат осъдени виновниците за фалита на банките, кредитните милионери и да бъдат разкрити 250 000 досиета. Цялото поведение на Костов от тогава до сега, както и днешните му интриги показват наличието на тайни връзки с криминалния преход. Интересно е

пълното му мълчание по тези неизпълнени

предизборни обещания. Синята тишина се спусна и когато само преди дни Комисията по досиетата обяви, че започва проверка на кредитните милионери. От този списък се очаква да изскочат интересни имена, включително и на десни представители.
Затова няма как да не определим левия завой на Командира като поредната врътка на сините в полза на Октопода. Не случайно старите седесари казват, че първата буква на СДС я няма отдавна и вдясно се разпореждат креатурите на бившата ДС. Разбира се, че ще е интересно да се следи
как ще бъде осребрен този завой
и какво по-точно ще получат участниците в тази завера. Заиграването в зърнения сектор и тайните енергийни игрички са само част от личната икономическа политика на бившия син премиер. Що се отнася до публичните му изяви, както и завоите, то те са заради необходимата червено-синя мъгла. Но едва ли тя ще може да прикрие шума от очакваните сребърници.