Демонстрациите около Паметника на Съветската армия вчера със сигурност ще отприщят поредната порция словоблудство. Личи си по типичния за червените баби призив да се „организира мирен контрапротест срещу поредния опит за затриване на българското културно наследство”.
Всъщност доста нагло и лицемерно предизвикателство.
Като се има предвид, че българският парламент прие Закон за осъждането на комунистическия режим. А какво да кажем за невероятната повратливост, с която партийният елит на бившата комунистическа партия пръв прегърна капитализма, макар и по социалистически, с добре познатата ни от онези години формула „човек за човека е вълк”. Да не говорим и за това как със свещи в ръце се подредиха в първите редици на празничните литургии. По същия двуличен начин се кръстеха, както тайно нощем по времето на соца четяха Борис Пастернак и Александър Солженицин, а през деня вършеха точно обратното. Дори подариха за рождения ден на Тато смъртта на писателя дисидент Георги Марков. Е, не трябва да се учудваме, че и днес продължават да излизат двойните, че и тройните им имена.
Затова включването на Ловеца с харамийския псевдоним в пушилката от подслушани разговори бе очаквана. Но няма как да се съгласим с изразената му „мъка” по случващото се. Не само заради двойния аршин, познат ни от червените партизански истории, а заради опита за гавра с Йовковия герой. Още повече че обитателят на „Дондуков” 2 десет години
не си мръдна пръста, за да пресече
контрабандните канали, но винаги и с охота ги използваше не само за политически спекулации, но и за да се обгради със съмнителни богати съветници, които не случайно бяха гръмнати.
И понеже също като във вица може да се окаже, че не става дума за компютри, а за компоти, както веднъж вече се стана с едни СРС-та, ние ще оставим тези, които участват в това мероприятие, сами да паднат в капаните, които днес залагат. Затова ще оставим настрани оралните номерца и ще подчертаем отново какво се съдържа в публикуваните наскоро документи в „Уикилийкс”. Там в грами от 2009 г. американската посланичка Нанси Макълдауни казва, че сделката за АЕЦ „Белене”, обявена от държавния глава като „голям шлем” , „смърди”. Тя не случайно казва, че договорилите се при Първанов искат да ускорят строителството. Разкрива също, че ангажираните по това време от RWE били „държани на тъмно”. Не са пропуснати и кукловодите на тази сделка. „Когато българите говорят за АЕЦ "Белене", все повече го правят шепнешком.
Веднага изскачат проблеми със забавянето на строежа
финансови трудности, непрозрачни пазарлъци и съпровождащи сделки, руско влияние, интереси на политици със силни връзки и енергийни олигарси”, пише посланик Нанси Макълдауни. За това тя препоръчва следващото българско правителство бързо да се заеме с проекта, да се отговори на международните стандарти за сигурност и качество, а експерти на МААЕ и Евратом да инспектират обекта.
Може отново да извадим и паметната бележка за срещата от януари 2008 между държавния глава и руския му колега, за да се види наистина как на тъмно и незаконно, от гледна точка на незапочналите дори експертизи, се е подготвяло усвояването на потъналия вече в гьола на „Белене” милиард лева.
Потулването на тези афери трябва винаги да се има предвид, когато се провежда поредната тяхна
партизанска акция срещу когото и да било.
Някак между другото остават и мегаломанските амбиции на човека с двете имена да бъде върховен главнокомандващ. Но те са важни не само заради „варшавското” мислене на неговото обкръжение, което подмолно си мечтае за славните времена, когато бе потъпкана „Пражката пролет”, а най-вече заради тайната му доскоро принадлежност на кукловодите. И сега, когато изскачащите скелети от гардероба на миналото ни разкриват всекидневно зависимостта му с нови мрачни подробности, повечето от които имат престъпен характер, няма как да не виждаме едно или друго политическо събитие, станало през годините, по съвсем друг начин.
Например, нека за миг да се върнем към огласените нови три СРС-та миналата седмица. Забелязахте ли колко обикновени хора са участниците в тях и колко банални са боричканията във висшите етажи на властта. Връщаме се към този с лека ръка пропускан от политическите интриганти факт не случайно. Той е пряко свързан с днешния паметен за новата ни история 10 януари. Може би мнозина днес искат да си припомнят само героичната страна на случилото се. Но точно тогава се състоя една от най-срамните завери на червено-синята мъгла. В нея червени и сини лидери договориха смяната на властта. Част от този заговор бе и неогласяването на досието на държавния глава. Ще припомним също, че точно синият лидер говореше мило за Георги Първанов, наричайки го „нашия кандидат за лидер на БСП”. Ще отбележим също, че някои сини лидери публично подкрепиха Първанов на втория тур на изборите.
Същите хора се опитват да запазят онова статукво
С помощта на същите методи, ползвайки същите маши. Днес, разбира се, те имат други имена, като партията, която някои сполучливо наричат „Ред, законност и държавна сигурност”. Ариите на техните клевети обаче станаха толкова прозрачни, а близостта им с Ловеца почти толкова жизнено важна, както някогашната българо-съветска дружба, че понякога се чудим как е възможно да се осъществява такъв фарс повече от 20 години след приключването на онзи режим. Но номерът с отвращението и апатията, които кукловодите искат да ни насадят, няма как да мине. Защото, от една страна, действията на Барон Мюнхаузен могат да са смешни и налудничави, но, от друга страна, разкритата принадлежност и зависимост от бившите тайни служби, както и отвратителните им СРС постановки показват защо всъщност преходът не се състоя и защо хора като Командира и Ловеца си сменят само местата в язденето на Октопода.
