Общо показвания

сряда, 2 февруари 2011 г.

Яне и чорбата на другаря Живков

Ясно е, че не го искат вече. Не само знаково му показаха, че е нежелан чрез "кражбата" на джипа, важните документи, тайнствените дискове и личния джиесем, но вече открито му казват, че трябва да се маха.
Всъщност не е толкова важно какво ще се случи на 6 февруари, когато ръководството на РЗС, партията, по-известна като "Ред, законност и Държавна сигурност", се събира да вземе съдбовно решение. Едва ли има значение, освен за неколцина, евентуалното оттегляне на Яне и смяната му с по-удобния Атанас Семов.
Няма да се връщаме назад да припомняме дивотиите на Барон Мюнхаузен -

от бойната димка до хомозабежките му

Но когато му бият шута, трябва да въздъхнем с облекчение и да си пожелаем да не ни занимават повече с такива клинични случаи. Ще се надяваме и другите като онзи, обичащ мокрото шоу и изнасилванията в тоалетната, да ги изритат по-бързо, че да не позорят повече свещената сграда.
Веднага ще кажем, че не вярваме това да се случи, простотиите им скоро няма да свършат. Не е толкова лесно кукловодите да се откупят от очакваното възмездие, както предполага Яне. Неслучайно той говори, че партията му вероятно ще се превърне в една "мимикрираща опозиция". И че може да гледа развитието на политическите процеси у нас от 10 000 км. Дори бил готов да се извини на Менда Стоянова заради записа менте.
Първо, ще отбележим лекотата, с която хвърля думите, сякаш наистина се дърпа за косите и лети ли, лети… След това ще подчертаем плашливата му готовност отново да предаде (разбира се, срещу гаранции за нов чадър над него) доскорошния си покровител, на когото носеше грозде и след аудиенцията редеше нездрави дитирамби от него и за него. И накрая няма да пропуснем отчаяната потребност да получи състрадание не само от "онези честни хора, гласували за РЗС", но и от политическата върхушка, която след няколко дни ще решава съдбата му.

Какъв лицемерен плач, наистина….

А какво да кажем за канския му рев, че 15 пъти го викали на разпити прокурори, следователи и агенти. Трябва да си уникално перде, за да не виждаш сенките на невинните хора, пострадали от неговите доноси. Всички си спомнят някои шумни операции, в резултат на които редица хора бяха публично обругани, някои бяха демонстративно арестувани и разкарвани по пижами на разпити в столицата.
Можем да публикуваме много от смешните и доста наивни набедявания, писани от Яне, за да видят всички колко цинично всъщност е постъпвал с нищо неподозиращите граждани. Някогашният дисидент Николай Колев - Босия припомня как по нареждане на бившия главен прокурор Никола Филчев Яне завежда дело срещу него с обвинението, че е искал да го застреля, като специално за случая излял златен куршум. Спираме се на тази дивотия не за друго, а защото досега освен плач на безпомощния към зависимостите си Яне не чуваме най-важните думи - искането на прошка от жертвите му и покаянието пред избирателите. Този тепегьозлък няма как да му го простим.
Всъщност колко противно е да го гледаш и слушаш. За съжаление, няма как да го изличиш от историята на криминалния преход.
Лошата новина е, че Яне знае как и с какво

циркът РЗС ще продължи макар и без него

Неслучайно той не само показва, че страда, но и търси евентуалните индулгенции. А и почти си признава как го залъгват, че като се потопи дълбоко и един ден статуквото победи, ще се върне като победител целият в бяло. И дори "слепите" ще разберат колко не са били прави, като са си затваряли очите и са го обявявали за луд…
Една такава възможност може да гали разклатеното му въображение, но няма как ние да повярваме. Никак не се връзваме и на номера със "зловещите" тайни, които той знае. И за да не "пропее", трябва да го изпратят да се радва на прекрасния климат на Нова Зеландия, например.
Ама, разбира се, че нищо повече от това, което му дават, не знае. И отдавна дрънкането му не трогва никого. Това, че се е превърнал в посмешище, е и една от главните причини да се освободят от него. Но нека се върнем към очакваната мимикрия на партията му и

превръщането є във фалшива опозиция

Защото тези, които ще я осъществят, по нищо не се отличават от лидера си. И това не може да ни учуди. Поради простатата причина, че врътките са ежедневие за куклите на конци. Достатъчно е да припомним как сред учредителите на РЗС беше внедреният в десницата агент на бившите тайни служби (изпратен по-късно от тях дори в Конституционния съд) агент "Николай" (че и агент "Стефан") с истинско име Георги Марков. За него пише в досието му, че винаги се е явявал с желание на срещите с оперативния му работник, имал е положително отношение към органите и готовност да им помага по всяко време. Отбелязваме неслучайно този факт и веднага се прехвърляме на едно друго писание, разкрито от парламентарната трибуна от бившия главен секретар на РЗС Тодор Великов. В него заместникът на Яне, който отрича да е бил в тайните служби, в характерен за тях стил пише следното за лидера си: "Получих от вас предложение да ми предоставите 100 хил. лв. за финансиране на кампанията, от които 50 хил. под формата на личен заем, за което да подпиша съответните документи, задължаващи ме да върна сумата. Само напълно луд авантюрист би приел такава оферта."
Няма изобщо да се спираме и на инициативния комитет, който ще издига лоялния гражданин за президент. Не за друго, а защото и там гъмжи от хора, които, освен всекидневно да показват готовността си да служат

и да правят каквото им наредят за нищо друго не стават.

Е, разбира се, и да търпят подигравките като онази за червените прашки на Азер, открити в уж намереното на Лъвов мост сребристо БМВ на Яне.
Очевидно е желанието на кукловодите да се снишат, но да продължат битката за запазването на статуквото чрез промяна на подставените си лица. Яне най-добре осъзнава, че това е причината да искат да се отърват от него. Бесен е, че са го изоставили. И вместо да се предаде, сигурни сме, че в главата му се върти да оглави бунт, подобен на тези, случващи се в арабските страни. Но нищо не може да направи, защото правилата за него са други. Затова има толкова горчивина в думите му. Веднъж счупят ли ти прозореца, цял живот ще ти духа. Или както отбелязва в "Задочните репортажи за България" писателят-дисидент, чиято смърт бе подарена в чест на един рожден ден, отличителен белег за тези хора е "подчинението, раболепието и сервилността". А чорбата на др. Живков в онзи ресторант, който той специално посещавал, е гордостта на живота им. Само че ние ще предпочетем да се съгласим с писателя. И на финала, за да не бъдем голословни, ще го цитираме точно:
"По външен вид не изглеждаше лоша. Но когато сръбнах първата лъжица, разбрах веднага, че колкото и да бях гладен, не бих могъл да продължа. Чорбата имаше тежък, неприятен вкус на престояло ядене и в нея имаше толкова мазнина, колкото вероятно имаше в цял полкови казан. Поставих чорбата настрана и зачаках да дойде второто. Гледах снежнобелите покривки по масите, цялата твърде претенциозна атмосфера на ресторанта и си мислех: "Какво струва всичко това, като ти поднасят такава чорба."