Общо показвания

неделя, 23 януари 2011 г.

Президент в кълчища

Най-добре е за държавния ни глава, когато си мълчи. Вярно, че тогава никой не се сеща за него и все едно че няма и никога не е имало такъв човек на „Дондуков” 2. Но от наша гледна точка ще кажем, че не ни е безразлично, гледайки как Ловеца с двете имена така нескопосно се оплита, когато го уличават във връзки с Октопода.
Ще оставим настрана крокодилските сълзи, които пророни за юриста си, когото уволни така безцеремонно. Поне с една бира "Леденика" да го беше почерпил на изпроводяк.
Не може хем да боли, хем да сърби. Хем не знаел държавният ни глава какъв е проблемът на бизнесмена, хем било възможно да е разговарял за това, че имал проблеми.
Изобщо няма да опровергаваме човека с харамийския псевдоним за това, че никога не е разпъвал чадър над никого, нито пък че е имал спонсори от такъв калибър. То разстрелите на някои негови високопоставени съветници сами говорят за това кой кой е.
Не трябва да се учудваме и на приказките му, защото за едни хора той е известен като Георги, а за други като Гоце.
Наистина когато социалният ни президент заговори за мъка и с лека ръка перифразира Йовков, как да не се съгласим, че всъщност неговата „мъка прозира отвсякъде”.