То се вижда в какво се изразяват истинските намерения на някои политици. Не само в това, че се превръщат в лесна плячка от някои дребни предложения за придобивки, но и в направо самоубийствените за тях строежи, които са подхванали.
Много интересно би било, ако всеки потърпевш от „компроматите” на Яне вместо надълго да обяснява, че това не е вярно, да реагира така, както неговият съпартиец Емил Василев в пленарната зала в четвъртък (20.1.), когато се опита
да залее с чаша вода бившия им съратник Тодор Великов.
Вероятно това, което извърши Василев, е било целенасочено, защото да си търсиш боя, тупвайки съпредседателя на ГЕРБ Красимир Велчев, както го направи същият бабаит няколко месеца по-рано, е правилното предизвикателство.
Но да оставим това за по-нататък. И да се опитаме да вникнем какво всъщност се крие зад демонстрираната нервност от изпълнителите на тези сценки.
Първото, което се набива на очи, е, че те сами отдавна не си вярват един на друг. Защото иначе не можем да си обясним как всеки един от тези хора се усукваше около Яне, пък след това му забиваше нож в гърба и го изоставяше, както направиха и новите двама, зарязали го миналата седмица.
Второто, което особено ни впечатли, е документалният начин, по който се подсигуряват, за да издрапат сухи от блатото, в което са се вкарали. Това особено пролича в прочетеното от Великов „кърваво писмо”, в което нароченият за негов автор Василев иска оставката на лидера си и го
обвинява в корупционна схема,
даваща възможност на магистратите да вкарат Яне задълго зад решетките
Самият факт и професионалната прилежност, с която е написан този документ, съизмерим с публичното поведение , показва двойнственост , която всички видяхме как изби, когато бе разкрита в пленарната зала.
Но трябва ли да се учудваме, след като вече сме станали свидетели на толкова много изповеди на бивши доносници на тайните служби. Ще кажем само, че няма голяма разлика в подобно поведение. И депутатският имунитет не дава очакваната сигурност, а пък обявената от Василев гладна стачка, не помага за душевното равновесие:
"Получих от вас предложение да ми предоставите 100 хил. лв. за финансиране на кампанията, от които 50 хил. под формата на личен заем, за което да подпиша съответните документи, задължаващи ме да върна сумата. Само напълно луд авантюрист би приел такава оферта"
Нито авторът на този текст, нито адресатът му
ще са щастливи след неговото огласяване
Ще пропуснем да коментираме и призива, който здравният министър отправи от парламентарната трибуна:
"Моля ви, г-н Василев, не гладувайте, това води до ниски нива на кръвната захар, което води до озлобяване, а ако се повтаря и до затъпяване".
Но няма да пропуснем казаното от Яне на следващия ден, че
не вижда смисъл каузата на РЗС да продължава
след като не среща разбиране:
„Готов съм да напусна политиката. Чувствам се изключително зле, има нощи, когато не мога да заспя за миг”", сърцераздирателно и със сълзи на очи заяви той.
Е, след подобен вопъл, за нас няма съмение , че на лидера на партията, по-известна като „Ред, законност и Държавна сигурност”, му е светнало кой кой е в неговото обкръжение. И че всъщност сред тях е като вълк единак. И в думите му личи отчайваща, но разбираема за нас болезненост, която преди всичко е шамар за тези, които през годините
скрито и явно му дърпаха конците
Те, разбира се, няма да го защитят нито пък ще му помогнат. А тези, които все пак ще направят нещо за него, може да са сочените с пръст и обругавани от него.
Истината е, че мандалото хлопна за тези политици. И никакъв бабаитлък, още по-малко пък крокодилски сълзи, могат да върнат изгубеното доверие на хората.
Разбираем е и страхът на машите от очакваното възмездие. Затова и някои от тях бързат да се подсигурят кой със флашки, кой – с писмени доноси, написани с впечатляващо майсторство. Но тези врътки няма и не може да им помогнат.
Лошата новина за кукловодите е, че след като пешките изгорят ,идва техният ред. Дори само вкарването на думи като
„възраждане” в поредните им политически ментета
предизвикват отвращение. Защото знаем как приключи един прокламиран с подобен апломб Възродителен процес – с прокуждането на стотици хиляди наши сънародници.
Знае се и кои в зората на демокрацията развяха националистическата карта с прякото участие на режисьорите от бившите тайни служби на комунистическия режим. Говорител на специално създадения по онова време Общонароден комитет за защита на националните интереси, кандидат за депутат за Великото народно събрание, а по-късно и депутат от общата листа на ОКЗНИ и БСП в 37 –то Народно събрание, бе сегашният обитател на „Дондуков” 2, по-известен напоследък като Ловецът с двете имена. Същият, който вчера гръмко обяви колко много е направил за приобщаването ни към НАТО, като лидер на Столетницата, през деветдесетте години на миналия век
в писмо до Милошевич
написа, че приобщаването ни към Алианса е „авантюристично решение, което създава трайни предпоставки за застрашаване на националната сигурност на страната". Няма да припомняме и тайните договорки, които лъснаха от публикуваната паметна записка за разговорите му с руския президент, които той обяви за голям шлем, но московски медии оцениха по друг, обиден за страната ни начин. Припомняме тези факти не само заради обвързаността на човека с харамийския псевдоним с РЗС, проявила се ярко по време на импийчмънта срещу него в началото на 2010 година, но най-вече заради опасението наистина тези връзки да бъдат пресечени, в опит да се измъкнат сухи всички обвинени, че са част от Октопода.
Можем да включим сред застрашените и другите пипала, но ще оставим това на магистратите, защото те трябва също да решат на чия страна са - на закона или на мафията. Няма как да се приема без задръжки страна членка на НАТО и Евросъюза, когато излизат зависимости на най-висшите магистрати с хора от престъпния свят.
Ще оставим за миг и опасните връзки на
дясната опозиция с криминалния преход
Те лъснаха също. Най-вече с разкритията за тяхната съпричастност и правене на насапунисани в банята ни чули ни видели, когато са назначавали, преназначавали или прикривали агенти на бившата Държавна сигурност. А скритата приватизация, направена от тях в услуга на кукловодите, придружена от звън на сребърници, само ни улеснява на финала да припомним на всички участници онзи виц за един изискан господин, който се разхожда по централната софийска улица „Витошка” по обед и срещу него се появява една миловидна девойка с хубави големи цици и малко дупе, а в лицето фантазия.
Пресича тя по единия тротоар, нашият човек и той. Пресича тя на другия, и той така. Мацката направила крачка в страни да се разминат, нашият и той и така се срещнали.
„Извинете госпожице, вие сте най прелестното създание, което са виждали очите ми, може ли да ви попитам нещо?” „Питайте господине !” „Искате ли сега, точно тук, в центъра на София, 12 часа по обед, да ми направите една свирка ?” „Простак, идиот, аз да не съм някаква долна курва !?”
„Не, не госпожице, моля да ме извините, ако не съм се изразил правилно или вие не сте ме разбрали. Аз исках само да ви предложа, сега тук 12 часа по обяд, да ми направите една свирка, след което да отидем на летището, да се качим на частния ми самолет, след което да отидем до Венеция, после в Лондон и Париж, да се разходим по всички бутици, да ви купя бижута, парфюми и рокли ...”
От долу се чуло: „И овуфки и овуфки ...”
