Общо показвания

понеделник, 6 декември 2010 г.

Златната рибка и калинките на прехода

Мечо и Заю били на риба. Въдиците им се оплели и заедно хванали златната рибка. Тя им обещала да изпълни по три техни желания, ако я пуснат. Нали е аванта, те тутакси се съгласили. Мечо първи поискал всички мечки в гората да са женски. Заю скромно казал, че винаги си е мечтаел за колело. Рибката веднага изпълнила желанията им. Мечо си помислил, че май е поискал малко и затова казал, че иска мечките в цялата страна да са женски. Заю пък помолил за шапка, че да не му настива главата, докато кара колелото. Рибката изпълнила и тези желания. Главозамаялият се Мечо казал, че иска всички мечки на земята да са женски. „Добре, съгласила се рибката, а какво е твоето последно желание, Заю?”: „Ами след като си имам колело и шапка, единственото което най-много ми се иска, е... да обладая Мечо”, ухилил се победоносно заекът.
Е, то беше ясно, че и всички ще получат каквото им се полага, а

зайчетата, появили се благодарение на златната рибка,

в крайна сметка ще запеят „пляс-пляс педалите”.
Очевидно е също така, че и паметта на някои е твърде къса. Същите хора, които само ден по-рано лакомо чакаха да получат телефонче с брилянти, в петък (3.12.) вече лееха крокодилски сълзи в пленарната зала, докато слушаха горнооряховските „бръмбари”.
Не е ли смайващо да се напишат доноси до ОЛАФ, струващи на страната ни близо 200 млн. лв., заради некомпетентност, да бъдат нанесени други, все още неизяснено колко милиона щети на хазната и да се изрекат толкова много лъжи, за да лъсне накрая, че една наша Мата Хари е карала колелото, тихо припявайки познатата ни песничка.
Забележително е как само от два случая на огласени сересета – на договарящите подкупа за оневиняването на бивш военен министър и на горнооряховските доктори, - бликна толкова помия, че ако се продължи в този дух, катарзисът ще е неизбежен.

Нищо всъщност не е такова, каквото понякога го виждаме.

Затова не трябва да се учудваме, когато човекът с харамийския псевдоним каза от висотата на „Дондуков” 2 преди няколко дни следното:„Не съм сигурен, че в българските условия олигарси е точно понятие. Олигарх е измислено понятие, с което се цели внушаване на сходство между процесите у нас и тези в Русия”. Преди да оставим историкът да продължи разсъжденията си за олигархията, ще отбележим само, че единствено неговата формация АБВ се свързва с подобни модели, при това доста рехаво. По-скоро на бабуващите на този проект им се иска да бъдат значими, като ги сравняват с доскорошния голям брат. Вероятно също така им се ще да бъдат и тяхната пета колона, каквато няма как да са поради промененото мислене на някогашните братя по оръжие и водка.
Смайващо е и фундаменталното разкритие, което прави ловецът на архари:”Олигархията е срастване между икономическата и политическата власт”, декларира той и за да не си помисли някой, че се отнася за него, риторично пита къде би могло да става това, след което сам си отговоря. "Това става в изпълнителната власт, това става с подписа на министър-председателя и на министрите. Така че там са корените и там трябва да се търсят следите на олигархията, на Октопода".
Сякаш онези двама негови съветници, които показно ги гръмнаха, нямаха нищо общо нито с него, нито с олигархията. А какво да кажем

за последните обвинения за негови връзки с Октопода

– за онази неизвестна доскоро част от тях, която се отнася за политическата полиция и с помощта на таксита и с други средства е трябвало да следи ВИП персони. Какво ли ще се случи, ако човекът, който сега е в домашен арест, но казват, че обича да записва разговори, реши да пусне избрана подборка от своите сересета. Не случайно един бивш вътрешен министър не иска да каже какво точно са си говорили на онази среща на басейна.
Но нека се върнем към онзи висш 20-годишен пилотаж, който кара днес и парламентарните зайчета да си искат от мечока. Ето как съотборниците от червено-синята мъгла си подхвърлят топката:
„Крадецът вика „дръжте крадеца”, каза на висок глас държавният глава онзи ден и посочи за главен виновник за всички беди на прехода неговият колега по марксистки науки Иван Костов. На въпрос кое правителство е раздало най-много на олигарсите, Първанов гордо заявява: "Нещата се случиха до 2000 година". Малко преди това Командира бе казал, че

най-мръсните поръчки през последните години

са се изпълнявали със знанието на сегашния държавен глава. И единият, и другият обаче никога не навлизат в подробности, а остават само в полето на демагогията. Защото ако не си подаваха топката, със съгласието на кукловодите, разбира се, нито един от двамата нямаше да стигне до върховете на държавата. Защо ли например нищо не казва Първанов за неразкритите агенти на ДС по време на управлението на Костов. Иван Йорданович пък си трае за това, че по време на неговото управление бе реанимиран проектът АЕЦ „Белене”. И двамата вкупом си мълчат за двата милиарда лв., потънали в гьола край Дунав. (Нищо че Мартинчо пищи срещу проекта. Нали на него никой не му обръща внимание.) На политическия милиционер можем да припомним и как на излизане от кабинета на

един убит вече премиер му

нареждат повече да не идва на „Дондуков” 1
за да не забележи някой кой е началник и кой подчинен в този добре режисиран заговор. Е, как да се учудваме на лекотата, с която днес бившият син премиер се опитва да се измъкне от мъртвата хватка на режима на Тато и пише писма по този повод на Европейската народна партия (ЕНП) и дори заплашва, че ако не получи подобаващ отговор, ще ги напусне. А след като оттам демонстрират недоверие към писанията и лично Вилфред Мартенс го призовава да не разделя десницата, Командира, за да се оневини, намира най-лесното решение, хвърляйки вината върху медиите, които го подвели. Те неправилно интерпретирали думите на човека, който за Костов само до преди две години беше от подземието, после се оказа достоен за неговите цветя, до вчера беше близък с Тато, но днес вече нямал нищо общо с него. На уточнението, че препоръката на ЕНП е към Синята коалиция, която не трябва да разделя дясното пространство, ето как отговори Костов: „Това е отделно, това е дежурна фраза. Въпросът е за вината”.
И ние смятаме, че

въпросът е за вината

Докато всички, свързани с криминалния преход, не получат заслуженото, ще се опитват да ни пързалят, както го направи и Първанов преди дни. Запитан с какво искат да го запомнят след изтичането на мандата му, той отговаря ни лук ял, ни лук мирисал - "като президента, когото властта не промени". Можем да се пошегуваме, че при толкова много женски мечки какво друго да каже. Но да оставим шегите. Докато зайчетата продължават да въртят педалите, зад гърба им големите играчи лукаво ще ни готвят поредното менте. Затова освен че ще чакаме с омерзение поредната порция „калинки” и „бръмбари”, се надяваме един ден да не ни посрещат с думите „Кучетата си лаят, керванът си върви”.