Когато публикува на 11 юли 1989 г. в сп. „Отечество” програмната статия „Анатомия на илюзиите” к.и.н. доцент Иван Костов едва ли си е мислел, че днес ще му се наложи да се оправдава за това, че е бил преподавател по марксистка политикономия и е промивал мозъците на студентите по времето на Тато. Ще припомним още, че тази статия става основа на доклада на Андрей Луканов, изнесен от него на разширеното заседание на Политбюро на ЦК на БКП на 13 юли същата година. Може да допълним, че не случайно политическият милиционер на репресивния режим става експерт на КНСБ на Политическата кръгла маса в зората на демокрацията. А по-късно е министър в две разноцветни правителства. За малко да бъде и в правителството на Любен Беров като подарък за ролята, която изигра в свалянето на първото демократично правителство на Филип Димитров, успял е да получи подкрепата на БСП, но в последния момент е предпочетен Стоян Александров.
Нека видим сега как Командира представи този петък – 21 години по-късно, пред БНТ тези нелицеприятни факти: „Аз съм преподавал политикономия. Изключително уважавана наука. Това е приложна икономика за управление на страната. Това са конкретни политики. Учебниците по политикономия учат как се правят реформи. Става въпрос за това как се управлява страната, тоест как се променят икономиките, за да се постигат определени политически цели.
В това няма нищо лошо. Аз не съм гузен в този смисъл.”
Естествено е да определим това изявление като политически тепегьозлък, но ще предпочетем диагнозата, която слага психиатърът д-р Николай Михайлов, бивш съучредител на партията на Иван Костов „Демократи за силна България”: „Това е тактика на едни хора, които нямат какво да губят в морално отношение и са си плюли на физиономиите”.
Как иначе да си обясним плонжовете, които Костов правеше доскоро пред човека, за когото първоначално твърдеше, че идва от подземието. А през седмицата сините заедно със Столетницата гласуваха срещу бюджета на управляващите. И какво да кажем за лекотата, с която днес говори срещу бившия комунистически режим, чийто идеолог е бил.
Всъщност активността на Командира през последните дни не е случайна. Тя идва по едно и също време с появата на редица сенки от миналото и осветяването на мрачни, миришещи на кръв деяния на криминалния преход.
Медийното шоу на бившия главен прокурор Никола Филчев, гарнирано с пикантни срещи в ресторанта на басейна „Спартак” и почти романтични спомени за „борбата с мафията”, няма как да не ни раздвои за бъдещото му местоживеене между белезниците и Четвърти километър. Няколкото убийства, с които свързват името му, бълбукат като мехури в блатото на прехода.
Разказът на бившия шеф на ГДБОП Ваньо Танов и последвалото цветисто обяснение на потърпевшия бивш МВР министър Румен Петков в края на миналата седмица не може да не ни стреснат. Защото се появява поредната глава на Октопода. Според Танов разговорът е имал за цел да договори движението на наркотици по основните канали за дрога, минаващи през страната ни. „Тази договорка касае Златко Баретата и Галеви. Едните трябва да изнасят синтетика, а другите да връщат хероина в България. Това трябва да става на бартер, за да няма движение на парични потоци и да не могат да бъдат разкрити”, обясни още бившият шеф на антимафиотите. „Не случайно Румен Петков е описван като демон - тутакси потвърди новината и вътрешният министър Цветан Цветанов. - Не е никаква изненада за мен, че именно той е посредничил между отделни криминални групировки.” И допълни, че прословутата среща не е била за предаване на важна оперативна информация, а за преразпределяне на територии. Няма да коментираме, че СРС-тата от тази операция са унищожени, защото може да се окаже, че
уж вече ги няма, но някъде все пак се пазят
и ще се появят в подходящия момент.
Самият факт, че се говори така публично, показва, че идва краят на табутата за 20-годишното благоденствие на червено-синята мъгла. И че не става дума само за сюжети, целящи да отклонят вниманието от нелицеприятните икономически прогнози, идващи отвъд океана, нито пък са предизвикани от реваншизма на бившия голям брат. Те са резултат единствено от шестващата байганьовска недосегаемост, на която са се радвали играчите на статуквото. Затова не трябва да се учудваме на техните булимични подскоци и най-вече на клозетното бърборене, в което искат да ни потопят. Целта е пак да ни преметнат с поредния спасител, който трябва да се появи. За съжаление на някои от тях
така им се услади шведската маса на властта
че със зъби и нокти ще се стремят да я запазят, като се опитат да се маскират с неподозирани карнавални костюми.
По този повод не бива да пропускаме и човека, който се разкрачи между „Дондуков” 2 и НДК, за да подсигури чрез АБВ третия си мандат. От публикуваната от неговата пресслужба паметна бележка за разговора му с руския му колега, проведен на 18 януари 2008 г., става ясно, че държавният глава, без да има каквито и да е правомощия, пита тогавашния министър Петър Димитров дали не може да започне строителството на АЕЦ „Белене” още през есента на същата година. Министърът тутакси му връща топката, като за да зарадва руската страна още повече, казва, че строителството може да почне още през август. Излиза, че има хора, които са готови да усвоят едни пари, без да се съобразяват със стандартите за строителството на такъв тип обекти. Всъщност президентът е апелирал за нарушаване на Закона за безопасно използване на ядрената енергия, а министърът без никакво колебание се е съгласил. Съгласно този закон строителството на нова АЕЦ може да започне само след издаване на разрешение за строителство от председателя на Агенцията по ядрено регулиране. За целта преди всичко техническият проект на централата трябва да е преминал през регулаторен преглед и да е одобрен от тази агенция. Само ще
припомним, че проектът беше върнат за доработка
и все още (ноември 2010 год.) е в процес на преглед. Други трябва да се занимават с въпроса защо при това положение през есента на 2008 год., без да има все още детайлен технически проект, е поръчано основното оборудване на реактора, като е сключен финансово необезпечен договор на огромна стойност.
Нека веднага се запитаме, след като до такива изводи се достига само от тази малка част от информацията, която ни предоставиха, какво би се случило, ако бъде осветено защо бяха застреляни съветници на държавния глава.
Няма нищо странно, че започнахме с Командира и завършваме с човека с две имена. Политическият пинг-понг между двамата не е спирал. Бившият експерт на комунистическите профсъюзи и националистът от Общонародния комитет за защита на националните интереси никога не са били в различни отбори. На тях много им се иска да си мислим, че сме общество на провалени хора. За да може пак да ни преметнат. Само че не разбират крачката, която вече е направена за приключването на тяхната игра. А тя никак не е малка, защото стената, зад която се криеха мрачните тайни на прехода, вече е разрушена.
