Общо показвания

четвъртък, 23 декември 2010 г.

Фарисейщини на квадрат

„Тут слово взял Георгий Пырванов и устами своего переводчика заявил на русском:
Позвольте использовать неспецифическую терминологию и сказать, что подписание всех этих договоренностей обеспечило нашей стране большой член.
По сути высказывание выглядело верным, но форма заставляла задуматься насчет того, что президент Болгарии как-то все-таки переволновался за эти два дня.
Через несколько минут один болгарский журналист, задавая вопрос своему президенту, сказал:
Бридж ­ игра сложная, и выложить "большой шлем" непросто...
Только теперь стало ясно, что господин Пырванов имел в виду "шлем", а не то, чем в России измеряется как твоя собственная состоятельность, так и состоятельность твоей страны.”
Припомняме отново тази иронична и унизителна за държавния глава статия в „Комерсант” , публикувана на 19.1.2008 г. веднага след с „историческите” енергийни споразумения между Русия и България в София не за друго, а за да се знае, че българските граждани не закусват карфички. И ако паметта на някои политици е къса, то данъкоплатците искат да знаят защо

в гьола на АЕЦ „Белене” потънаха повече от един милиард лева.

Всъщност едва ли трябва да се учудваме на нахалството, с което човекът с двете имена се опитва да превърне това в „голям шлем”. Ето какво каза той по БНТ без никакъв свян: „За тези 20 години България, българско правителство или институциите не са подписвали такъв пакет от мащабни проекти, какъвто ние направихме през 2008 г. Второ, аз наистина имам съмнения, че правителството и лично г-н Борисов няма реално да придвижат тези проекти. Оставам настрани факта и ситуацията около „Бургас-Александруполис”. Там наистина екологичната оценка е решаваща. Но много бавно, много мудно се работи по „Южен поток”. Там ние започнахме първи, ако си спомняте. Ние стартирахме проекта „Южен поток”. Едва сега, може би последни, ние подписваме за създаването на предпроектната компания и освен това остават много неизяснени въпроси. Големият проблем обаче е „Белене”. И аз имам чувството, че премиерът Борисов просто се ослушва, образно казано, да види кой ще надделее в обществения дебат. А в рамките на това мотаене ние губим вече 15-16 месеца. Това е време, в което Турция много мащабно, много динамично реализира проектите за развитието на ядрената си енергетика. Същото е със северните ни съседи. Т.е. ние губим темпо, което може да се окаже решаващо”.
Няма да коментираме какво се прави в момента по енергийните проекти, само ще допълним ироничната статия на „Комерсант” с разсекретената „паметна бележка” от „историческата” среща между двамата президенти на 18.1.2008 г. в София. От нея става ясно, че държавният глава, без да има каквито и да е правомощия, пита тогавашния министър Петър Димитров дали не може да започне строителството на АЕЦ „Белене” още през есента на същата година. Министърът тутакси му връща топката, като за да зарадва руската страна още повече, казва, че строителството може да почне още през август. Излиза, че има хора, които са готови да усвоят едни пари, без да се съобразяват със стандартите за строителството на такъв тип обекти. Всъщност президентът е апелирал за нарушаване на Закона за безопасно използване на ядрената енергия, а министърът без никакво колебание се е съгласил.
Съгласно този закон строителството на нова АЕЦ „Белене” може да започне само след издаване на разрешение за строителство от председателя на Агенцията по ядрено регулиране.
За целта преди всичко техническият проект на централата трябва да е преминал през регулаторен преглед и да е одобрен от тази агенция.
Само ще припомним, че проектът беше върнат за доработка (ноември 2010 г.) и все още е в процес на преглед. Други трябва да се занимават с въпроса защо при това положение през есента на 2008 година, без да има все още детайлен технически проект, е поръчано основното оборудване на реактора, като е сключен финансово необезпечен договор на огромна стойност.
Съвсем естествено възниква въпросът, след като до такива изводи се достига само от тази малка част от информацията, която ни предоставиха, какво би се случило, ако бъде осветено защо бяха застреляни съветници на държавния глава.
По този повод няма как да пропуснем и последните разкрития на „Уикилийкс” за АЕЦ „Белене”. Никак не е случайно, че в секретния документ от 7.07.2009 г. американският посланик Нанси Макълдауни пише до Билия дом,

че българските власти „трескаво” бързат със строителството

но според експертите на RWE имало сериозни опасения, че ако практиките за безопасност продължават да бъдат пренебрегвани, „това може да представлява огромен риск”. Освен това липсвало прозрачност на проекта и германската компания била държана на тъмно. Съвсем прозрачно е твърдението на дипломатите в София, че участието RWE в такъв очевидно компрометиран проект,

„вони на съмнителни сделки”.

А ето как се опитва да се измъкне ловецът от съмнителното си участие в тази енергийна афера и в частност от застреляните негови супербогати съветници. „Аз не знам дали може да се говори за олигархия в България. Олигархията е очевидно едно понятие, което е привнесено от Русия. То беше измислено, за да се внуши някаква аналогия с управлението на Путин. Олигархията е срастването на икономическата и политическата власт. И друг път съм казал кога се осъществи това срастване, макар и не в мащабите на Русия – тогава, когато се разпродаваха имуществата, фабриките, банките в България и това беше преди повече от 10 години”.
Естествено, че за Първанов най-удобно е да си подхвърля топката с Иван Костов. А за останалото да се прави на ощипана госпожица. Но веднага ще кажем, че АБВ не е просто народно движение, родило се от дълбините. Така наречената Алтернатива на Българското Възраждане е чист продукт на онези, които

през последните 20 години осъществяваха криминалния преход

Ако комисията по досиетата провери участниците само в учредителната сбирка на АБВ, ще стане ясно, че повече от половината са хора на бившата ДС. Очевидно е, че някой иска да продължат двойните стандарти чрез познатата ни формула „крадецът вика дръжте крадеца”. Само че тя е много опасна, като се има предвид, че възродителите са същите, които прокудиха хиляди наши сънародници по времето на Тато.
Ако направим един бърз преглед на хиперактивността на държавния глава през последната година, ще видим колко безсмислена е тя – от коварното огласяване на разговора с финансовия министър, през проваления импийчмънт с подставената партия, която някои наричат „Ред, законност и държавна сигурност”, и стигнем до лекото открехване на мрачните му връзки с Октопода. Съвсем логично е да се запитаме дали и самата институция е необходима. Особено като се има предвид, че от там идват единствено интриги.
Разбира се, мажоритарният вот, ако не друго, дава на Първанов най-силното алиби, за да има самочувствие да се намесва в политиката на управляващите. „Моето място тук е решено от 2 млн. избиратели, впрочем може би доста повече, отколкото цялото това мнозинство, взети заедно", обича да казва той.
Трябва обаче да му обърнем внимание, че

огромна част от тези избиратели изобщо не са подозирали

че той може да има две имена. Няма нужда да напомняме, че в тази служба са се клели да защитават преди всичко чужди интереси и след това тези на бившата комунистическа партия.
Накрая ще се съгласим с него само в едно -че времената днес наистина се други. Не случайно цитирахме отношението към него както на руския мечок, така и на Чичо Сам. Разбира се, неговата повратливост ни е добре позната – от влизането в църква в зората на демокрацията през подкрепата за Милошевич, до днешните му изцепки. По този повод ще завършим със следния виц: „Попитали Радио Ереван вярно ли е, че архарът бил вписан в Червената книга, за да бъде дискредитиран българският държавен глава. „Да, вярно е, това е работа на ЦРУ”, отговорило интригантски радиото. „Така ли, вече съм спокоен, все си мислех, че е работа на ФСБ”. „Е, г-н Първанов, както вие имате две имена, така има и ЦРУ, и ФСБ”, безцеремонно отвърнали в ефира.