Общо показвания

понеделник, 1 ноември 2010 г.

Андрешко и Октопода

Новият проект АБВ (Алтернатива на Българското Възраждане) замириса на гнило още преди да е обявен официално. Няма как да не се сетим за едно друго „възраждане” – през осемдесетте години на миналия век, станало причина стотици хиляди наши сънародници да емигрират. А афиширалият се за инициатор на новото формирование Георги Първанов е доказал, че е приемал с охота подобни идеи. Всъщност АБВ е доста взривоопасна смес от патриотари кариеристи, гарнирана с няколко заблудили се интелигенти.

Но номерът на Андрешко, който иска да изостави Октопода

и да се върне целият в бяло, вече сме го виждали. Човекът с двете имена може би си мисли, че с десетгодишното нищо неправене на „Дондуков” 2 е приспал сетивата на избирателите и те са забравили колко пъти през годините на прехода се е извъртал на 180 градуса, като е изоставял каузи и хора. Разчитането на късата памет не е достатъчно. Защото както излъганите от него, така и бъдещите участници в новия Отечествен фронт виждат как той уж е с тях, но всъщност няма да е, ако те не успеят. И ще ги зареже ­ ни лук ял, ни лук мирисал  в момента на провала им.
Може ли също така онази малка група, която знае как се съчетава политика с правенето на пари (в някои доклади този процес се описва като срастване на мафията с държавата), да забрави с лека ръка дружеските си взаимоотношения с Първанов, „услугите”, които му е правила, и да се скрие вдън земя. И не само това – „по-първите“ от тях публично да търпят обиди. Защото да се твърди от такова високо място, че дебатът на ъндърграунда не го засяга, е доста нагло. Как да си обясним тогава щедростта, с която е подарил една таксиметрова компания. А сега се отрича от близостта си със същия този свят. Като илюстрация за тази невярност и изменчивост ще припомним как организираше през 90-те години на миналия век

митинги срещу НАТО и в подкрепа на Милошевич.

А днес чака с нетърпение всяка покана от Брюксел, за да може лицемерно да демонстрира любовта си към алианса. Не сме забравили и зората на демокрацията, когато обичащият да ловува редки и забранени видове ловко се е опитал да затрие необходимото му за научна кариера сътрудничество с бившата Държавна сигурност. И след като не е успял, е предпочел да „лази” пред кукловодите, както отбеляза за него един бивш дисидент тези дни. Нима избирателите искат кукловодите да им натресат да ги управлява поредната марионетка. Едното му лице да хвърля прах в очите на заблудилите се, а другото  да пълзи на килимчето и да обслужва задкулисните играчи.
Ясно е, че това, към което се стреми Първанов, е да гарантира политическото си бъдеще след напускането на „Дондуков” 2.
Както направи и Иван Костов – с 5-има депутати, но с шумно присъствие в парламента и медиите. Не случайно Командира тутакси се лепна за пиара, предхождащ създаването на АБВ. Той много добре знае, че статуквото е нарушено от сегашното управление, а неговата задача винаги е била да го крепи с познатите от времето на соца хватки за оптимизация на предначертаната от бившата ДС система. Затова сега лидерът на ДСБ ще се включи в играта с Първанов. Уж опонирайки му, но всъщност двамата пак ще работят за старата и обща кауза на червените капиталисти.
По този повод ще припомним как през не толкова далечната 1998 г. преди един конгрес на БСП Командира (по това време премиер на страната), каза следното за избора на партиен шеф:

Моят кандидат е Георги Първанов

ще работим в тази насока. От Жан Виденов и Красимир Премянов европейски лидери не става, все още имам надежда, че нашият кандидат ще спечели, уточнява Костов. Вътрешна анкета сред десетчленния НИС на СДС показала, че мнозинството подкрепя Първанов, само Муравей Радев и Евгений Бакърджиев имали други предпочитания.?
Така че топката между двамата винаги е била умело подавана и те са били „врагове” дотолкова, доколкото трябва да се запазва и укрепва посткомунистическият модел по техните схеми.
Нека например попитаме Командира вода в чия мелница налива, като казва „С ГЕРБ лошо, но без ГЕРБ още по-лошо”. Всъщност дали не подсказва на старите си приятели от Столетницата как да играят играта.
Истината е, че Първанов и Костов искат да спрат влака на промяната
Но не са толкова силни, че да дръпнат спирачката. И също като във вица им трябва политически гръб, който да им свърши работата. По същия начин човекът с двете имена плахо влиза в купето. Прави се, че не може да си вдигне багажа, докато на един от седящите, як мъжага, му писва и се притичва на помощ. Няма да споменаваме как мъжът, качвайки багажа, му е казал, че само с акъл не се прави нищо. По-късно, когато дошъл звездният миг на двуликия ловец, и той започва да дърпа ръчката на внезапната спирачка, уж неуспешно, пак идва на помощ човекът маша и само с два пръста дърпа ръчката. В настаналата суматоха Андрешко от Сирищник слиза от влака, а го отнася бабанката.
Добрата новина в очаквания сблъсък за продължаването на криминалния преход е че фарсовите повторения на номерата, свалили в началото на 90-те първото демократично правителство, няма как да се случат. Защото на хората им писна да ги лъжат все едни и същи стари муцуни.