Шовинистичната песен със същото заглавие, написана след злополучната Балканска война 1912-1913 г. и тълкувана по различен начин през годините, има едно неизменно измерение - лютата и безмилостна оценка на политическите предателства, давана от избирателите.
Това, че Барон Мюнхаузен, Командира и Ловеца с харамийския псевдоним се озоваха в един отбор в края на 2010 година, вече не е новина. То се очакваше и в известен смисъл бе предвидено. Беше видно от самото начало, че тяхното увъртане около управляващите не е здравословно. Партията, по-известна като „Ред, законност и Държавна сигурност”, трябваше да осигури политически чадър и съдебна неприкосновеност на нейните създатели. Лицевите опори на Иван Костов и букетите с цветя, поднесени във военната болница, би трябвало да го подредят на шведската маса редом с победителите, а
поощрителните потупвания на бъдещия обитател на „Дондуков”1,
направени от човека с двете имена, би трябвало да продължат олигархичното статукво.
Единият прекъсваше пресконференции, за да си поприказва с министър-председателя и показваше есемесите от него. После обаче същият си показа рогата, като не подкрепи импийчмънта срещу държавния глава. Всички видяха, че тези есемеси не са сред най-любимите и че предпочита хомоесемеси, а най-накрая се озова с найлонова торбичка с грозде пред дома на истинския си господар.
А какво да кажем за бившия преподавател по марксистка политикономия. Спомняте ли си как тръпнещо очакваше да осребри оказалия се неочаквано важен факт, че ГЕРБ и Синята коалиция са част от Европейската народна партия. Как вяло размаха пръст срещу кандидатурата на министъра без портфейл. И как светкавично се сви пред угрозата да бъде изкарано на светло досието на един в неговото партийно ръководство с псевдоним Професора. И когато разбра, че без командирската подкрепа ще има управление, реши да руши тихо, но вседневно, най-вече с лични ласкателства и „приятелско” посочване на грешките. С една единствена цел - един ден да опрат отново до капацитета на неговото успешно управление и най-вече до него самия.
Нека си припомним и изненадващото въодушевление, обзело държавния глава след парламентарните избори през лятото на 2009 г. Тогава той оцени победата като внушителна и солидна, а вотът на избирателите като изразяващ желанието им за промяна. Освен това допълни, че полученото мнозинство било предпоставка за стабилност. Още тогава на мнозина им светна, че Ловецът може с лека ръка да зареже загубилите, макар че по време на цялото им управление показваше, че той е бащицата на тази коалиция и че без него едва ли е можело тя да се осъществи. С каква йезуитска невинност каза, че „избирателите показаха с действията си, че болестите на демокрацията се лекуват с повече демокрация, както и че искат ясен субект, който да поеме отговорностите си в условията на криза”. И как само плонжира на бъдещия премиер с думите: „Имали сме спорове, но
винаги сме стигали до консенсус по решенията,
от които зависи образът на България”.
Веднага ще попитаме какво ли се е случило оттогава насам, че днес вече за него премиерът е зъл човек, който най-логично би било да издигне Алексей Петров за свой кандидат-президент. Каква впечатляваща близост излиза, че има между Ловеца и Командира!... Как само си подхвърлят топката... Нали Иван Костов преди изборите говореше за човека от подземието...Всъщност едва ли някой се съмнява не само в повратливостта на тези хора, но и в онова, което един психиатър, създател на ДСБ, казваше, че единственото, което може да се очаква от лъжливо племе като тях, са лицемерните словопроизводства. „Нека си дадем сметка - добре структурираната и елегантно осъществена лъжа се таксува като политическо майсторство и предизвиква нещо подобно на възхищение. Такъв един лъжец наричат опитен политик и той сам се нарича така. Наричат се опитни, защото правилно са преценили, че в решимостта си
да стигнат докрай са напреднали далеч в разчовечаването”.
Доста зловещо звучат тези думимакар че няма как да проявим милозливост, когато всеки ден излизат скелети от гардероба на миналото и ни разкриват неподозирани досега обвързаности на тези политици, които вече можем да наречем „съюзници разбойници”. Те всъщност не могат да бъдат наречени по друг начин не само заради това, че единият е крил склонността си към левия бряг, другият и досега упорито прикрива кременчугския си период, а третият лъсна като „Гоце” едва във втория му мандат. А по-скоро са наричани така заради последователността си да вредят на демократичните процеси. Истината е, че тези политици си повярваха, че са станали капиталисти не само по лични придобивки, но и по светоусещане. Всъщност
те влязоха в капитализма по комунистически елементарно
– отказаха се от постулата за забраната на частната собственост и стъпиха в капитализма с марксистката си представа за него – че човек за човека е вълк, че с пари може да се купи всичко, че в името на парите е позволено абсолютно всичко и... много подобни параноични абсолютизации на демократичното общество.Разбулването на скритите им тайни и обвързаности обаче ги хвърля в тих ужас. Нарушената омерта на прехода ги кара да показват не само дълбоката си принадлежност към кукловодитено и да заменят маските с мракобеснически намерения. Каквато всъщност е фамозната на пръв поглед Алтернатива на българското Възраждане, напомняща единствено за това как в края на бившия режим от подобни възродители бяха прокудени стотици хиляди наши сънародници. Трябва ли да обясняваме защо днес Командира атакува ръководството на една електроцентрала. В същото време си трае за съседни на нея централи, които продават и ще продават ток на двойно по-скъпи цени на държавата, договорени от неговото правителство. Целта е повече от прозрачна – с поредица от хватки да се вдигне цената на тока за населението и да се предизвикат брожения. Лекото открехване на завесата на договорките само за ТЕЦ „Варна” показа какво бреме лежи днес на данъкоплатците заради „блестящите” ходове на неговото правителство. Като добавим към това и
кой реанимира проекта АЕЦ „Белене” през януари 2001 г.,
ще разберем защо Командира предпочита да стои в сянка и бута напред Мартин да громи ядрените проекти на страната.
Всъщност това, което се е случило, много прилича на една притча. „Върви един човек из пустинята и чува глас „копай тук и ще намериш злато”. Копал копал, но нищо не намерил и продължил. Пак чул същия глас и пак се повторила историята. На третия път силно се поколебал дали да копае, но пак копал и когато най-накрая действително намерил злато, някъде горе се чул глас :”Егати късмета!”Затова кукловодите са в шок. И единственият им шанс са „съюзниците разбойници”. Но за тяхно съжаление, освен че те са разкрити, има и една лоша новина за тях. И тя е, че няма как отново да преметнат избирателите. Отсега още така нареченият електорат подобаващо оценява не само ловджийските подвизи, двойните имена, обратната сексуалност, но най-вече техния гьонсуратлък, което е сигурен знак, че този път няма да им се размине.
