Общо показвания

понеделник, 15 ноември 2010 г.

Рентген за лъжите на синьо-червената мъгла

Има едно позабравено стихотворение на Иван Вазов. То е писано малко след откритието на Вилхелм Рьонтген и започналите горе-долу по същото време разработки на детектора на лъжата:
„Със лучите, Рентген що откри,
чудо ново пред света представи:
тъмните тела прозрачни прави -
тайна в мрака веч не можеш скри.
Затова, щом чуя дума блага
ил съзра усмихнати очи,
иде ми да кажа аз веднага:
дайте Рентгеновите лучи!…”
Фалшът и лицемерието, които дядо Вазов иронизира преди близо 100 години, тутакси могат да се пренесат и за последните изпълнения на синьо-червената мъгла. Никак не е случайно, че през седмицата станахме свидетели на една червена и една синя алтернативи на сегашното управление. Но нека започнем с последната, не за друго, а защото е най-комична. Не е ли смешно да се разбере в края на съботната пушилка, която вдигна Иван Костов, че неговата алтернатива няма да подкрепя вотове на недоверие към управляващите, тъй като ДСБ „не били лешояди“. И че всъщност, най-голямата заплаха, която Командира отправи бе, че ще пише писмо до ЕНП заради носталгията на мнозинството към режима на Тато.
Много ни е интересно как например Тодор Живковия политически милиционер ще обясни в писмото си дали пък носталгично няма да бъде върната като предмет за обучение марксистката политикономия. Която навремето той преподаваше и

промиваше мозъците на студентите.

Не трябва да се съмняваме, че го е правил най-малко със същата убедителност, с която днес отново иска да ни преметне. Както го направи с Мартин Димитров, като му измъкна партията под носа и си гарантира поне за мандат политическото оцеляване.
Много е нахално точно Командира да определя политическата система като театър на абсурда. Защото, ако не беше си траял за досието „Гоце”, ако не беше назначен по неговото управление в НСС, човекът, който дърпа конците на партията, която някои наричат „Ред, законност и Държавна сигурност”, нямаше да ставаме свидетели на много от днешните циркове. Така че Костов да не си мисли, че само неговите фокуси остават незабелязани и че на други викат Барон Мюнхаузен. Та нали не беше далеч времето, когато с букет цветя първи се озова при човека, за когото първоначално казваше, че е от подземието.

Няма да забравим и лицевите опори,

които направи, за да не остане в миманса.
Що се отнася до сегашната неприязън на Иван Йорданович към руските проекти у нас, и тя не е трудна за разгадаване. Не е нужно да припомняме колко големи обекти станаха тяхна собственост по време на неговото управление. Ще кажем само, че изобщо не ни интересува неговата гузна съвест за кременчугския период, нито пък сегашното демагогстване. Защото знаем какво би се случило, ако го сложим на детектора на лъжата.
Но нека все пак отдадем дължимото и на червените, защото и там плачат да бъдат завързани за машината на истината. Ето например с каква гатанка изрази своето отношение към президентското движение АБВ лидерът на БСП на пленума в събота: "Що е то - ни рак, ни риба, нито ляво, нито дясно, нито център", зададе партийна гатанка Станишев. И отговори, че това е безполовата алтернатива. Няма да коментираме колко безпомощно-хаплива е тази шегичка Не заради страхът, който лъха от нея, а заради разговорите, които преди това той е имал с човека с харамийския псевдоним. Затова ще кажем само, че много ще ни е любопитно да прочетем и тази стенограма. Истината е, че зад помпозността, с която бе

създадена възродителната алтернатива

мирише на гнусни интриги и партизански сметки. Без, разбира се, да подозират за горския, който накрая ще ги изгони от землянката на техните заговори. Ако за някои от присъстващите кметове е ясно, че като удавници за сламка се хващат за алтернативата, защото добре знаят, че заради далаверите, които са въртяли, са с единия крак в затвора, то за други участието им в този вътрешнопартиен комплот е направо необяснимо. Нито Стефан Данаилов, нито Костадин Паскалев, нито Ивайло Калфин могат да бъдат лицата на този проект. Вярно е, че от „На всеки километър”, през „Мол 2” може да се стигне и до „Дондуков” 2. Но не е дори нужно да се наблюдава унилия вид на актьора в кулоарите на парламента, за да стане ясно, че с теглото си той може да се пребори, но политическата помия няма как да избегне. Как ли звучи в ушите на патрона на проекта АБВ казаното от Данаилов
„Не желая да участвам в това оплюване. Аз съм напълно наясно, че

моят път в политиката е приключил.

Нямам никакво намерение оттук нататък да се занимавам с политика. Аз наистина търся възрожденците у нас. Трудно ги откривам. И нямам намерение да губя останалата част от живота с политика. Като се върна назад, виждам, че в тези 20 години ние пропиляхме толкова много нерви, енергия, здраве. И в един момент разбирам, че е било залудо.”
Не по-малко откровен е и Паскалев, който в прав текст каза, че участието му във форума на президента е първото и последното и че никога и при никакви обстоятелства няма да напусне БСП.
Със сигурност различният начин на правене на политика, който иска Калфин, не е този на обвързаностите с бившата ДС и на взаимодействията с подземния свят.
Истината е, че тяхната плачеща за детектор на лъжата двойнственост е трогваща в сравнение с възродителните намерения на човека с двете имена. Със същата лекота, с която подкрепяше режима на Милошевич и се набърка с ембарговите доставки за Саддам Хюсеин, днес той, нарушавайки конституцията, иска да определя политическото бъдеще на страната ни. Ясно е че е готов на всичко – от мощно движение, имащо самостоятелно управление, през балансьора, без който не може да се състави нито едно правителство, до малката партийка, като тази на Командира, - за да се задържи сред играчите. Само че може да си остане

само с помпането на мускули

Едно е дълги години да се крие принадлежността към бившата Държавна сигурност, съвсем друго е да може да се излъжат хора, на които им е светнало, че политиката няма нищо общо с овациите под театралните прожектори, нито пък с хармонията от достойното житейско пребиваване, далеч от политическата помия. Освен това нека не забравяме дружеските връзки на неформалния лидер на АБВ с червените министри. За един от тях бе внесено обвинението в съда тия дни. При това за присвоени милиони. И не е срещу кого да е, а срещу бившата социална министърка Емилия Масларова. Трябва ли да припомняме кой искаше да е социален президент, но нищо не направи за тези на които искаше да служи. Интересно как би реагирал детектора на някои въпроси, свързани със социалните връзки между двамата.
Накрая по повод на казаните през миналата седмица многобройни лъжи, нека припомним и още нещо свързано с ренгена. Едва ли е случайно, че първата снимка, която професор Вилхелм Рьонтген снима, е на ръка. Някой може да направи алюзии с лявата ръка и десния джоб. И няма да е далеч от истината. Защото на някои може би им се иска грабежът да продължи. Точно затова е нужно осветяването на скелетите от гардероба, както и на лъжите на номенклатурчиците от криминалния преход.