Общо показвания

четвъртък, 12 март 2009 г.

Безсмислен труд

От лятото на миналата година избраниците на народа се занимават с един законопроект, който няма да приемат. Законът за допитването до народа ги скара люто преди седмици, когато започнаха сериозните дебати. После, за да печелят време, решиха, че тримата големи от управляващата коалиция могат да се споразумеят. Оказа се, че и те не искат да вадят горещия картоф. От няколко дни проектът отново е в пленарната зала. Комично е да се гледа как печен юрист като зам.-шефа на Народното събрание Любен Корнезов се обърква във валящите като лавина промени, повечето от тях обикновени недомислици. 
Няма нищо необикновено обаче в безсмисления труд, който кипи. Всъщност проектът е прах в очите на слепите. Как гали слуха възможността няколкостотин хиляди народни подписа да променят едно или друго решение, да пращат закони на бунището и да превръщат електората в суверен. Права е Татяна Дончева когато откровено казва, че на някой му се ще да върти номерата на Хитлер и у нас. Иначе да се размахва подобно плашило преди избори не е лошо за традиционните партии например. От друга страна, на депутатите им е по-лесно да уплътняват оставащото време до края на това Народно събрание с нещо, което са сигурни, че няма да приемат, отколкото да се фокусират в грабежа  на шайка богоизбрани. 
Но струват ли си парите на данъкоплатците за преливането им от пусто в празно. Не трябва ли депутатите да съсредоточат усилията си единствено в поправяне на изборните закони и да си ходят. 
Толкова ни е писнало от тях, че първият референдум би бил за тях. Но те да не са луди да приемат закона за допитването до народа. Може ли да режат клона, на който седят. Видя се миналата седмица как, без да им мигне окото, се отказаха за пореден път от изкушението да гласуват с чужди карти. Затова в мазето ще продължат да отлежават скенерите, купени за стотици хиляди левове.
Но това да са им кусурите, с мед да ги намажеш. И горкичкият Кузов би им се зарадвал. И простил, разбира се. Лошото е, че така са се сраснали с другите институции, че пак ще продължат да ни клатят и след летните избори. Хора като Командира са като птицата Феникс. Ще възкръсват толкова пъти, колкото е необходимо на кукловодите им. А избирателите пак ще гласуват за тях, макар и с отвращение. Въпросът е ще дойде ли ден, в който ще гласуваме срещу тях с удоволствие, все още  е неуместен. А и техните подобия от многоглавата ламя чакат реда си да ги наследят.