Общо показвания

вторник, 10 март 2009 г.

Гушкане с Командира

Вчера бе един хубав ден за българската демокрация! Какво по-радостно събитие от обединението на десните на фона на снежна виелица и боклукчива София! Как да не ликува изтерзаният  и изгладнял син електорат след такова знаменателно решение! След него на Мартин Димитров не му остава нищо друго освен да върне на Командира ключовете на синята централа.  А всички, които се отрекоха навремето от него, а сега го пожелаха отново, да го посрещнат с хляб и сол пред Синия лъв.
СДС май забравиха с кого си имат работа. Явно малко бой са яли от него. Отсега е ясно какво ще се случи оттук нататък. Прегръдката с Костов е като прегръдката с мечка  - измъкване няма. 
Оттук нататък Мартин може само да си въобразява, че е лидер, и да дрънка глупости как ще прави кабинет с ГЕРБ. Разбира се, че не той ще прави кабинета, а съвсем други хора и на друго място. Мартин дори не ги познава, докато бившият премиер често може да бъде видян да обядва с тях.
Нищо няма да получат и тези, които уж с отвращение гласуваха за коалиция с ДСБ. Дългогодишният председател на синята партия вярва единствено на теменужката си и има специално отношение към въртиопашките. Сега ще видят те какво означава формат "ЕНП плюс".  
Очевидно е и друго. И то е, че новото начало за СДС с Мартин Димитров свърши. А неизбежната снимка с политическия милиционер, за която предупреждаваше един президент, ще го прати в многобройната група на прелъстени и излъгани политици.
Всъщност днес е наистина добър ден, но само за Командира. Той се връща в играта. В Столетницата също ще въздъхнат с облекчение - техният човек ще остане в парламента. И ще им помага да управляват пак.  
Какви славни времена бяха по време на синьото управление! Каква приватизация! Какви прекрасни подаръци на московските приятели! А какво да кажем за самоковската митница и за невидимите по това време дедесари... 
Командира знае как да пази статуквото. Наистина, какво по-хубаво за БСП от синьо-червената мъгла. 
Защо ли тогава се радват сините избиратели. Отсега е ясно, че надеждите им пак ще са напразни. Защото радостта им ще е кратка и само докато лъсне добре скалъпената лъжа. Но затова сами са си виновни. Няма да им е за първи път, няма и за последен. Щастливо гушкане, мили седесари!